Преди седмица Министерството на образованието представи дългоочаквания проект на Закона за предучилищното и училищното образование.
Навярно министър Игнатов е прав, като хвали екипа си за „огромната работа" и „ много задълбочено изследване". Защото, за разлика от други проектозакони на правителството, към този засега няма съществени критики. Ще пропусна политизирания спор за финансиране на обучението на ученици в частни училища, както и въпросите околко преминаването с двойка. Интересно ми е дали наистина ни предлагат
закон с визия за бъдещето?
Веднага ме привличат идеите за Обществен съвет, за гъвкавост и автономност, както и възможността за индивидуално обучение на изявени ученици. Обаче е известно, че
истината е в детайлите.
Законът предвижда да се приемат Държавни образователни стандарти в 17 направления, както и учебни програми по всеки предмет за всеки клас. Това е огромна по обем работа, за която е необходимо много време и следователно, последователност в образователната политика на следващите правителства. И фактически тези подзаконови нормативни документи ще покажат дали ще има реална реформа.
Докато преглеждам проекта, стигам до един
любопитен пожелателен текст:
"На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността."
И ми става ясно какво пропуска министерството в еуфорията около проекта.
За какво уважение говорим, когато общественият консенсус е да се отделят 3,4% от БВП за образование (на фона на около 5% средно за Европа)? В Дания този процент е 7,2% и е повече от 6,1% за Финландия, Норвегия и Швеция - страни с най-добри образователни постижения.
Това са показатели, които говорят за отношението на обществото към образованието като цяло. Колкото до учителите, най-показателни са данните от сравнително проучване на заплащането на учителите през 2008 г. Според него, диапазонът на заплатите на начинаещите начални учители в ЕС се определя от България (230 евро) и Дания (3147 евро, или 14 пъти повече). Виж графика.
Същата картина виждаме в средното образование. Тук българските учители започват със средна заплата 230 евро, а максимумът е в Германия (2835 евро, или 12 пъти повече). Така е и 4 години по-късно - средната заплата на учителите е около 710 лв., а началната 460 лв. Виж графика.
Както може да се види в доклада, разликата в заплащането няма връзка със седмичната заетост на учителите. Средно 25 години стаж са необходими, за да се достигне максималната учителска заплата в България. Тогава
кой става учител у нас?
По данни на НСИ, тази година около 16 000 студенти се обучават по педагогически специалности. Колко от тях ще работят като учители? Миналата година в цялата страна е имало по-малко от 1600 година млади учители (под 30 г.) общо.
Безспорно е необходима държавна политика, когато средната възраст на учителите е 50 години и по-малко от 10% от завършващите педагогическа специалност стават учители. А как да е иначе, след като с начална учителска заплата от 460 лв. младите хора ще са под прага на бедноста (537 лв. в края на 2011).
Определено е нужно нещо повече от пожелателния текст в проектозакона.
Това лято се срещнахме с екип учители от Чехия. Те разказаха как преди няколко години бил решен проблемът със застаряващия учителски състав при тях. Началната учителска заплата станала 1000 евро (вижда се и на графиките). И въпреки неодобрението на по-възрастните учители, промяната е довела младите специалисти в училище.
Едно отклонение за математическите паралелки
Да спомена и конкретния повод за посещението на чехите. Учители - математици, те работеха по проект на тяхното министерство, което планира да въведе профилиран прием от 5. клас в математически гимназии. А това е практика, в която ние имаме опит и високи постижения. Затова те се интересуваха от организацията на обучението и учебните планове и се срещаха с директори, учители и ученици от математически гимназии.
Обаче новият проектозакон, както става ясно в чл. 141 ал. 3 т.1 , изключва ранното математическо профилиране. Защо, след като учебните резултати са безспорни и интересът към този вид обучение нараства?
"Важността на ранното обучение по математика е като 7-годишното възпитание" - казва наш колега, - "трудно може да се навакса". И като закрием сега тези паралелки, дали след 20 години няма на свой ред да отидем да разгледаме чешките математически гимназии...
Статус на учителя
Да се върна на темата. В един доклад за ЕС виждам сравнени доходите на учителите със средните доходи за други професии. Няма да изненадам никого, като кажа, че началните учители в България са на дъното на класацията (от 14 професии).
Отново преглеждам графиките и с учудване забелязвам, че начинаещият начален учител в Германия получава заплата, по-висока от тази в средното образование и съизмерима със заплата на професор в университет.
Това е уважение към професията на учителя. Това е разбиране за важността на неговата работа. Навярно затова в училището на моя племенник-първокласник в Германия работят млади учители, около 30% от които са мъже.
Учителите не говорят за заплати
Как стана така, че напоследък темата за учителските заплати не е актуална? След всички обвинения към тях, учителите сякаш не смеят да говорят за пари. Когато се събираме по общи проекти виждам, че някои колеги по подразбиране работят на доброволни начала.
Дали това е управленска грешка или наследство от миналото, дали е амбицията на начинаещия или пък ниско самочувствие - всеки случай е различен. Но със сигурност така не трябва да продължава. Никаква реформа не може да бъде успешна без адекватно финансиране.
Когато учителите във Финландия получават равен с лекари и адвокати статус, професията става привлекателна. Има възможност учителите да се избират измежду кандидатите с най-висока квалификация.
И едва след това идва следващата реформа, която радикално децентрализира образователната система - централна идея и в нашия проектозакон.
Колкото до уважението, което дължим на нашите учители в личен план - не е необходимо законът да ни напомня за това. Всекидневно срещам в училище хора, които навремето Соломон е описал като духовни "князе, които ходят пеша по земята, докато в същото време слугите яздят коне."
Според Соломон, това е управленска грешка.
