Тери Рандъл е роден през декември 1966 г. в Лондон. Той е 16-ти граф на Родънбери, но никога не използва титлата си.
Още от съвсем ранна възраст Тери се интересува от природата, нейното опазване и спасяването на постарадали животни. Като дете често се вживява в ролята на природозащитник и многократно се опитва да „освободи" пощенските гълъби на дядо си, но за негова най-голяма изненада те непрекъснато се връщат в кафеза си. След подобно детство изобщо не е учудващо, че Тери се отказва от кариерата на юрист, която семейството му е планирало за него, и вместо това завършва зоология.
По време на следването си Тери става член на Консервационната партия, която обаче се разпада заради инцидента, станал известен под името „Лова на лисици (без лисици)" през 1987 г. По време на инцидента, Тери и негови приятели от партията с риск за живота си обличат костюми на лисици и провалят годишния лов на местен лорд - изтънчено светско събитие с участието на куп знаменитости, политици и членове на кралското семейство.
Благодарение на шума около инцидента, темата за жестокостта на лова на лисици във Великобритания отново излиза на дневен ред, но Тери едва не губи стипендията си. Ловът на лисици с хрътки е окончателно забранен във Великобритания през 2004 г.
След дипломирането си, Тери работи най-различни неща (сервитьор, танцьор на ирландски танци, разносвач на пица, актьор, водопроводчик, продуцент на джаз-оркестър, помощник на ветеринарен психиатър и др.) и успява да спести достатъчно пари, за да започне околосветско пътешествие. Оттогава насам той е посетил над 60 страни на четири различни континента.
Където и да отиде, Тери винаги се захваща с доброволческа дейност в полза на околната среда, което често го забърква във всевъзможни неприятности с местните власти, като няколко пъти се е стигало и до принудителното му извеждане от съответната страна.
В България без паспорт
От няколко години Тери живее в България, след като малко след пристигането си у нас губи паспорта си при странен инцидент, в който (по негови думи) са замесени една коза, един таралеж и един бухал.
Вероятно заради участието му в „Лова на лисици (без лисици)", и в резултат на множество официални оплаквания от страна на властите в повече от пет страни, процедурата по издаването на нов паспорт на Тери отнема необичайно дълго време.
Междувременно Тери живее в София и дава частни уроци по правилна дикция и винознание, като често преподава двете дисциплини едновременно. В свободното си време, когато не е сред природата, Тери обича да плете традиционни български терлици, да съчинява хайку и да вае сложни скулптури от лед.
През 2012 г. той беше поканен от мобилния оператор GLOBUL и международната природозащитна организация WWF за лице на тяхната кампания за почистване на природните паркове в България и се снима в три телевизионни клипа за нея. В момента, Тери е звезда в рекламната кампания на GLOBUL „Върни стария си телефон за рециклиране и спечели 50 лв. отстъпка за нов смартфон".
Здравей, Тери. Как си днес?
Много добре, благодаря. Наслаждавам се на топлото време, защото мога да прекарвам повече време навън и да се занимавам с любимите си неща.
Какви са любимите ти занимания и кой е любимият ти сезон?
О, много са, но очевидно съм човек, който прекарва доста време на открито, няма значение къде - в планината, в полето или дори в града. Мога да оценя и една спокойна вечер с чаша вино или две. Или три. Или с три бутилки.
Нямам нищо против и да отида на кино или да чета или да се срещам с приятели. Обичам всички сезони, една от причините да харесвам България толкова много е, че предлага и четирите годишни състояния на природата.
Произхождаш от заможно, аристократично семейство, но вместо да продължиш семейната традиция, ти си избрал да помагаш на природата. Защо?
Всичко започна, когато баща ми ме заведе в един зоопарк. Докато разглеждахме ламите, една от тях се приближи до оградата и ми се изплези. Моментално й отвърнах и тя ме наплю, а после се затича щастливо насам-натам. Изведнъж ме наобиколиха няколко от пазачите на зоопарка, започнаха да ме прегръщат и да ми благодарят със сълзи на очи.
Оказа се, че въпросната лама от известно време показвала явни признаци на депресия - не се хранела добре, почти не се движела и на нищо не обръщала внимание. Пазачите решили, че някак съм й помогнал да се отърси от депресията. Бях много горд от себе си и реших, че това е моето призвание в живота.
Да се плезиш на лами в депресия?
Ха-ха! Не - реших да помагам на животни в беда. Нашите искаха да стана адвокат като всички в рода, но аз завърших зоология.
Разкажи ни за инцидента с лова на лисици. Разбрахме, че си имал доста неприятности заради него...
Знаете ли какво е лов на лисици в Англия? Разни богаташчета яхват коне и пускат глутници хрътки да гонят лисици. Представете си само - десетина ездачи и двайсет хрътки гонят една лисица! Горките животинки! Какъв стрес, какво ужасно преживяване за тях. Затова заедно с няколко мои състуденти събрахме всички лисици, които успяхме да хванем в имението на един лорд, и ги пренесохме на друго място.
После, вечерта преди началото на лова, облякохме костюми на лисици и се скрихме. Хрътките ни надушиха моментално, хукнаха към нас, а ние ги изчакахме да наближат и изскочихме изведнъж иззад храстите. Горките кученца така се изненадаха, че направо пощуряха - разбягаха се на всички страни. Е, някои от тях ни нападнаха... Сигурен съм , че изкарахме акъла и на самите ловци. Беше лудница! За съжаление веднага ни хванаха и започнаха едни разправии... Едва не ме изключиха от университета.
Как стана така, че се озова в България и какво те задържа тук толкова време?
От доста време вече обикалям по света, обиколим съм доста страни и мисля, че беше съвсем нормално да посетя и вашата страна. Нямах намерение да се задържам много тук, но така се случи, че загубих паспорта си. От една страна това се оказа сериозен проблем, но от друга, успях доста добре да опозная великолепната ви страна.
Разкажи ни за случката с паспорта? Казаха ни, че са замесени животни...
Предпочитам да не влизам в подробности. Само ще кажа, че се случи в едно малко село в Троянския Балкан... Всъщност, цялата отговорност е на козата на моя любезен домакин там, дядо Гочо, която ми изгриза почти целия паспорт. Да, имаше и един уплашен таралеж и един объркан бухал, мисля, както и други животни, но те нямат пряка вина за инцидента. Домашната сливовица на дядо Гочо обаче има... Както и да е.
Проблемът е, че сега не мога да си замина за Англия, защото нямам документи, а срещнах и известни трудности с издаването на нов паспорт, но не искам да говоря за това. Освен това още имам ангажименти към GLOBUL и тяхната кампания за рециклиране на мобилни телефони.
Миналата година ти откриваше и „нови видове" в българските гори и планини...
(Смее се) Да, така е. Това отново беше кампания на GLOBUL. Те отдавна работят с приятелите ми от WWF в ежегодната кампания за почистване на природните паркове и се радвам, че участвах в това.
Кариера като твоята определено не е за всеки, но какво могат да направят обикновените хора, за да помогнат на природата?
О, има много начини да помогнете на природата. Оставете спасяването на мечки и други диви животни на професионалистите. Вместо това започнете с нещо лесно и достъпно.
Например, разровете шкафовете у дома и намерете онези стари мобилни телефони, които кой знае защо пазите от години, вземете ги и ги занесете до най-близкия магазин на GLOBUL, заедно с кабелите и аксесоарите за тях. Там има специални кошове за рециклиране на подобни неща. Ето едно съвсем простичко и лесно нещо, с което можете да помогнете.
