Докато икономиката на Ирландия затъваше след глобалната финансова криза и хората се чудеха как да плащат ипотеките си, Сърша Койл решава да поеме риска и се е премести в Близкия Изток.
Не само че дори самата идея за това звучи екзотично и вълнуващо за една учителка, но също така и предлаганото там заплащане било в пъти по-добро от това, което я очаквало у дома. Така че тя решава и заминава.
"Бях в Ирландия през рецесията и бях заобиколена от роднини и приятели, които изгубиха работата си, не можеха да плащат завишените си ипотеки и бяха психически и физически изтощени от притеснения за пари", спомня си 32-годишната Койл, която в момента живее в Дубай.
Това решение променя целия й живот из основи.
Като за начало изчезнали всички финансови притеснения. Допреди да замине, подобно на приятелите си, и тя изпитвала редица трудности с парите - повече от половината от заплатата й като учителка отивала за наем, а възможността да отделя за спестявания била почти нулева. Още с първата си работа в чужбина в Катар през 2011 г., тя успява да спести над 186 000 долара, с които си купила два имота, включително и къща с четири спални в родния си град. А на всичкото отгоре й останали и пари да попътува.
"Една година като експат е равностойна финансово на три години в родината", казва Ендрю Талбът, който е сертифициран експерт по финансово планиране и в момента работи за Expat Financial Planning в Сингапур.
Според ново изследване от HSBC, "средностатистическият" експат добавя около 21 000 долара към годишната си заплата, ако реши да емигрира в чужбина.
Около 45% от хората, които са участвали в годишното проучване Expat Explorer на банката, са казали, че печелят повече пари за същата работа, след като са заминали в чужбина, а 28% са заявили, че са получили и повишение.
"Това тотално променя живота на хората. Този допълнителен доход помага на хората да се подготвят за бъдещия си живот. Над една трета от тях споделят, че са успели да спестят пари за пенсиониране. Още една трета казват, че са ги използвали, за да си купят недвижимо имущество", казва Джон Годард, ръководител на HSBC Expat, който сега живее на Нормандските острови, а преди това е работил в държави от Източна Азия, Близкия Изток и Източна Европа.
Проучването HSBC Expat е било достъпно за хора над 18 години, работещи далеч от родината си. В него са участвали над 22 000 души – предимно професионалисти на позиции над стартовите – мениджъри, които обикновено получават по-високи доходи от самото начало.
От 163 държави и територии, където е имало участници в проучването, респондентите са имали най-висока средна годишна заплата в Швейцария (202 865 долара), САЩ (185 119 долара) и Хонконг (178 706 долара).
В наши дни обаче има много типове професионалисти, работещи в чужбина – от традиционните експати с щедра заплата до милениалите, които просто заминават в чужбина, за да трупат опит и междувременно да видят света.
Ивон Макнълти, глобален експерт по мобилността, живееща сега в Сингапур, казва, че високоплатените "емигрантски" договори, които включват настаняване, покриване на такси за обучение и пари за кола и т.н., бързо изчезват. А редица проучвания подкрепят нейната теза.
Според изследване на KPMG от 2017 г. за глобалните назначения само 27% от респондентите са очаквали употребата на стандартни емигрантски назначения – тези, които традиционно са свързани с щедро заплащане и социален пакет – да се увеличава. Около 29% са очаквали те да намалеят и са търсили разширени бизнес-пътувания, краткосрочни назначения и местни назначения като начин да удовлетворят нуждите си от международен персонал.
Проучване от 2018 г. на доставчиците на корпоративно преместване Cartus е установило, че опасенията от разходите стоят зад намаляването на традиционните дългосрочни назначения, които се приемат за все по-скъпи.
"Идеята, че можете да работите в чужбина за вашата компания и да "забогатеете" или да печелите повече, отколкото в родината, е остаряла. Това е заблуда", коментира Ивон Макнълти.
Същевременно хората могат да спечелят от по-ниски данъци върху доходите извън родната си страна. В Дубай не съществува изобщо такъв данък. В Сингапур най-високата ставка е 22%, а в Хонконг – 17%. За сравнение, най-високите ставки са 45% в европейски държави като Великобритания и Франция. Това обаче е само част от уравнението.
Много от държавите, където заплатите са високи, също така са и сред най-скъпите в света.
Хонконг беше класиран начело в списъка с най-скъпи места за живот в проучването Cost of Living 2018 на Mercer. Към това се добавя и адаптирането към начина на живот – познатата теза, че с нарастването на заплатата нараства и харченето. За тези, които са назначени в чужбина с голям ръст на заплатата, е изкусителна алтернатива да пропиляват тези пари за повече партита или скъпи почивки.
Решението на този проблем, спорет Талбът, независимо дали сте необвързани или със семейството си, на щедър "експат-договор" или все по-разпространените "локални" или "локални плюс" условия, е да решите какъв начин на живот желаете, да си изградите финансов план и да бюджетирате според него.
"Хората трябва да се запитат какво желаят в края на престоя си в чужбина – дали желаят да си изплатят ипотеката, да имат известна сума в банката или да си купят втори имот. Поставете си цел и се придържайте към нея. Трябва винаги да имате план", казва той.
48-годишната Май Татой се е преместила в Сингапур преди повече от 20 години, след като компанията за организация на събития, за която е работила в Манила, й е предложила позиция в града-държава със заплата - шест пъти по-висока от тази в родината й.
Работата в чужбина е позволила на Татой, филипинка, която сега вече има постоянно жителство в Сингапур, да купи къща за себе си и още една за родителите си (тя също така покрива месечните им разходи), както и да се включи в многобройни свързани с инвестиции взаимни фондове. Тя също така е натрупала и спестявания за критични случаи.
Въпреки че стандартът на живота в Сингапур сериозно се е повишил през годините, нейният не твърде екстравагантен начин на живот е спомогнал парите да са й повече от достатъчни.
"Аз си падам по евтини и весели неща. През повечето време пътувам из града с автобуса, плащам си дълговете по кредитните карти навреме и изцяло – всеки месец. Усещането ми е, че съм си "купила" свобода от бремето на притеснения и дългове", обяснява тя.
Подобно на Татой, Абдул Рахим Миах не е "традиционен" експат с договор с щедри социални придобивки. Той е на 25 години, британски гражданин и физиотерапевт по професия. Преди няколко години решава да се премести в Малайзия, за да работи за футболен клуб и да бъде със семейството си. Проблеми с визата са довели до това първоначалната му работа да не се получи, и сега той е мениджър във фитнес-клуб.
"Печелех повече пари, когато работех почасово в кино във Великобритания, отколкото когато работя почасово тук", казва той. Въпреки че по-ниският стандарт на живот в Куала Лумпур означава, че Рахим все пак има пари за харчене, той предупреждава всички, които смятат, че работата в чужбина е гарантиран път към богатството: "Преценете внимателно плюсовете и минусите!"
В Дубай, Сърша Койл помага на други обмислящи кариера извън родината учители чрез своя блог. В него тя предлага съвети и информация за работа в международни училища и живота в градовете, където те са разположени, както и за договаряне на най-добри условия.
Тя признава, че е лесно човек да се изкуши от идеята за добре платена кариера в чужбина, и че дисциплината е задължителна дори и при потенциално голяма заплата. След седем години в чужбина обаче тя се чувства много по-стабилна финансово, тя сега мисли за бъдещето.
"Поставила съм си лимит на времето като учител в чужбина. Родителите ми остаряват, приятелите ми в Ирландия започват да се женят и да имат деца. Не искам повече да бъда човекът, който се прибира у дома само два пъти в годината", споделя тя.
