Най-общо казано професията на блогърката Катерин Прайс е "Околосветски пътешествия", за които редовно разказва на блога си. На пръв поглед забавна работа, която обаче често й носи разочарования, както, когато в Корея се присъединява към програмата за медитация Templestay и се оказва, че е принудена да става в 3 часа сутринта, за да медитира...
Използвайки собствените си преживявания, Прайс е направила списък - но не на суперместата и атракциите, а на тези, които всеки уважаващ себе си турист трябва да избягва докато е жив. Освен ако не е някой таен любител на неприятностите.
На фона на популярните туристически поредици "101 места..." (от тези, на които да правиш секс преди да умреш, до ония, които да посетиш преди да навършиш 12 години) тя пише книгата "101 места, които НЕ трябва да видите преди да умрете", изброявайки разочароващи дестинации от всички страни, които е посетила.
Музеи, хотели, стени... "туристически атракции", които би трябвало да се радват на нулев интерес, ако не бяха обявени от справочниците за забележителности. Ето и някои от тях:
Gum Wall, Сиатъл, САЩ
Това е гигантска стена, покрита с... дъвки: розови, червени, зелени, сини, жълти.
Според много хора тази странна забележителност предсатвлява авангардна арт инсталация, в чието "доизграждане" може да участва всеки, като извади дъвката от устата си и я залепи на червените стени на Post Alley.
През 1993 г. Gum Wall в Сиатъл бе обявена от CNN и американските санитарни власти за втория най-нехигиеничен туристически обект в света, което я прави безспорен лидер в списъка на Прайс.
На трето място в класацията на най-мръсните туристически дестинации е Венеция, която обаче не влиза в списъка на Прайс. В него обаче попада Бларни Стоун в Ирландия - туристическа атракция, която вече предизвиква истинска ненавист у блогърката (монолитът, който според легендата дарява ум и разум, ако го целунеш, обърнат с главата надолу...)
Хотелът затвор Karostas Cietums, Латвия
Бивш комунистически затвор, трансформиран в хотел. Пребиваващите в него са принудени да носят камуфлаж, да спят на стоманени кревати и да преглъщат историческия факт, че там са убити 150 души със сутрешната си закуска... Тези, които желаят, могат дори да се насладят на тръпката от носенето на противогаз по време на разходките си...
Музеят на питейната вода в Пекин
През 2001 г. администрацията в Пекин разпореди да бъдат открити 150 музея до 2008 г. Огромно предизвикателство дори за свръхпродуктивните китайци, които се справиха със задачата, откривайки галерии, посветени на... всичко. Дори и на кранчетата. В страна, изключително бедна на водни ресурси, това вероятно е най-ироничният музей. Все едно да издигнеш музей на Макдоналдс в Сомалия.
Winchester Mystery House, Сан Хосе, Калифорния
Дворец от 160 стаи, в които няма абсолютно никакви мебели. Сара Уинчестър, собственичка на едноименната къща, я построява, след като е убедена, че е преследвана от призраци.
След смъртта на всичките й роднини, една тайнствена гледачка й казва, че духовете, които обитават къщата й, са много ядосани и именно те са предизвикали смъртта на близките й. А следващата ще бъде тя. И единственият начин да се отървете от тях е да построи друга къща, по-красива и по-просторна, в която духовете да се преместят...
Сара прави това и превръща празната къща в туристическа атракция, входният билет за която е на цена, която определено рано или късно би разсърдила духовете...
Музей на човешката анатомия в Торино
"Ужасяващо нещо", обяснява авторката: "Не толкова, че се намираш в средата на коридор, пълен с човешки кости и органи в буркани с формалдехид, а заради това, че сред човешките експонати са скелетът и мозъкът на основателя на музея."
Преди смъртта си Чезаре Ломброзо (онзи автор на теорията, че престъпникът може да се "прочете" по лицето - като например по ниското чело - бел.р.) е заявил писмено, че не желае да бъде нито погребан, нито кремиран, а изложен в красива кристална витрина в своя любим музей. Но може би, по мнението на Прайс, има по-добър начин да се инвестират парите от входни билети...
