Батерия, която издържа 28 000 години, решава проблема със зареждането на мобилните телефони, добива на литий и дори този с изхвърлянето на старите устройства? Както и на този с ядрените отпадъци?
Един стартъп от Калифорния на име Nano Diamond Battery (NDB), твърди, че разработва точно такъв продукт.
Нарича се нанодиамантена батерия и представлява изкуствен нанодиамант, чието ядро е направено от радиоактивни елементи, извлечени от ядрен отпадък.
Идеята не е нова и се базира на бета-волтаичното излъчване от изотопите от ядрените отпадъци, което се преобразува в електрическа енергия. Те са "обвити" в диамант, тъй като той от една страна е добър проводник на ток, а от друга е изключително твърд и се чупи много трудно, т.е. така осигурява защита на батерията и тези, които я ползват.
От компанията твърдят, че елементът, който ползват, може да излъчва радиация 28 000 години и съответно да произвежда електричество през това време, което го прави решение на доста проблеми - от часовници и пейсмейкъри през мобилни телефони и дронове до електрически коли и дори комически апарати.
При това без зареждане.
Технологията се сравнява с тази на соларните панели, но електричеството, което нанодиаматновата батерия произвежда, идва от радиацията от радиоактивни отпадъци, вместо от слънчевата светлина.
From @MailOnline "#Battery powered by #nuclear waste 'will run for 28,000 years'" https://t.co/S95z81e6Xl pic.twitter.com/DWQj4jzTrR
— NDB (@ndbtechnology) April 1, 2021
Диамантите, които съставят батерията, се правят с т.нар. химическо отлагане на пари, при което при екстремно високи температури въглеродът кристализира. Процесът обаче е много скъп.
Батерията на NDB далеч не е първата - руски учени също работят по устройства, които осигуряват захранване от радиоактивни отпадъци - например на изотопи на никел. Други американски компании също разработват подобни технологии.
Тъй като не се зареждат, подобни батерии биха могли да удължат живота на устройствата - особено тези, които изхвърляме, защото литиевата им батерия вече е изчерпана. Дори биха могли да променят дизайна на телефоните и те да нямат нужда от портове за зареждане, без които биха били още по-водоустойчиви.
Освен това употребата на подобни батерии може поне частично да реши все по-нарастващия проблем с отработеното ядрено гориво по света.
На планетата има над 400 действащи ядрени реактори, а натрупаните във временни хранилища радиоактивни отпадъци са над 370 000 тона. Засега дългосрочно решение за отпадъците няма и от калифорнийската компания смятат, че могат ги да ползват за гориво за батерии.
Въпросителните пред подобни проекти обаче са много. Очевидният е безопасността на батерии, които съдържат радиоактивен отпадък.
От NDB обясняват, че радиацията е "заключена" в диамантеното си покритие. Изтичането е подсигурено от заключваща система с трансдюсер, правени са и тестове, които показват, че батериите не произвеждат опасна радиация, а заради почти неразрушимите диаманти са вероятно дори по-безопасни от литиево-йонните батерии, при които е имало случаи да експлодират или да се запалят.
Не по-сериозен е въпросът за мощността на подобна батерия. От NDB твърдят, че тя може да произвежда няколко микровата енергия, които едва ли могат да осигурят нужното за телефон, да не говорим за задвижване на по-големи обекти като коли, влакове и дори самолети и космически уреди.
Затова засега усилията са насочени към по-малки устройства, с по-малки енергийни нужди и батерии - кохлеарни импланти, пейсмейкъри и часовници.
Защото тук идва и още един основен въпрос - цената. За момента технологията за производство на изкуствени диаманти е прекалено скъпа и големи батерии с повече мощност и съответно с повече диаманти струват неоправдано много.
Например направата на килограм от материала струва 40 000 долара, но с напредването на технологията и масовизирането на производството цените постепенно би трябвало почти да се изравнят с тези на литиево-йонните батерии.
Очаква се диамантената батерия да се появи най-рано догодина - в часовник. Оттам до вечни батерии за телефони, а след това и коли, има доста дълъг път.
