В разгара на Студената война през 1968 година списание Time излиза с корица, останала завинаги в историята.
Тя изобразява съветски и американски астронавти, които сякаш спринтират в открития космос в надпревара кой ще стигне първи до Луната.
Някъде тогава за първи път се появява терминът "космическа надпревара", който описва съперничеството между САЩ и СССР в областта на космическите изследвания.
Смята се обаче, че "състезанието" започва още в средата на 50-те с първия спътник в околоземна орбита, преминава през първия човек, достигнал до Космоса, минава и още редица други "първи неща", докато не кулминира с първите крачки по повърхността на Луната на Нийл Армстронг през 1969 г.
Четири години по-късно е и последния път, когато някой стъпва там. Дълго време науката сякаш бе позабравила за Луната, но изглежда, че това се променя.
Американската космическа агенция НАСА планира отново да прати екипаж през 2025 г. като част от програмата "Артемида". Китай също иска да качи хора до 2030 г.
Междувременно Русия направи неуспешен опит да изпрати роботизирана мисия 47 години след след последното си посещение. Този път обаче не се получи, тъй като автоматичната станция "Луна-25" излезе от контрол и се разби на 19 август.
Това показва колко трудно е все още достигането до Луната. През 2019 г. се разби индийски апарат, а след това неуспехи имаха мисии от Япония и Израел.
Remember We will dedicate our Tweets to the Space Race from 1955 to 1975.
— AnonHeel (@AnonHeel) June 21, 2019
Our Tweets about Space Race will end on July 20th, 2019.
(Pic Courtesy of TIME magazine) pic.twitter.com/d4057Ji1vk
Тази седмица бе отново ред на Индия да направи успешна мисия със своя апарат Chandrayaan-3, който стана първият с успешно кацане на Южния лунен полюс.
В идните месеци следват Япония, САЩ, Мексико и дори изцяло финансираната с криптовалути мисия Doge-1, инициирана от милиардера Илон Мъск.
Матю Даниелс, помощник-директор на Службата за научна и технологична политика на Белия дом, смята, че тази човешка активност може да достигне до 150 мисии в рамките на следващото десетилетие.
"Това е нова ситуация за нас. Говорим за много държави по света, които проявяват интерес към Луната", казва той, цитиран от The Washington Post. "Подгрупа от тези държави изразяват сериозно намерение за трайно присъствие."
Водеща сред тях е Китай, която засега провежда доста успешна лунна програма. През 2019 г. страната стана първата, успяла да приземи апарат от тъмната страна на Луната, а след това построи собствена космическа станция с постоянен екипаж в околоземна орбита и изпрати мисия до Марс.
От своя страна НАСА стартира своята програма "Артемида" в сътрудничество с Канада, ЕС, Израел, Япония, Австралия и SpaceX на Илон Мъск с идеята догодина човешки екипаж да направи обиколка около Луната, година по-късно да стъпи там, а след 2028 г. да има установена база на повърхността.
Изглежда, че състезанието започва да включва далеч повече участници. Само че вече не можем да говорим за геополитическо и икономическо съревнование или сблъсък на идеологии.
Днес целта е друга. Всички искат да стигнат до Южния полюс на Луната, където има ценен ресурс.
Още от началото на 60-те, дълго преди първото кацане, учените предполагат, че на Луната би могло да има вода. Различните мисии "Аполо" връщат скални проби, но при първоначалните изследвания не се показват признаци, че може да има вода.
Едва през 2008 г. екип от университета "Браун" използва нови технологии, за да провери отново пробите. Този път те показват наличие на водород в мъниста от лунно стъкло.
В следващите няколко години окончателно се потвърждава, че в намиращите се в непрекъсната сянка кратери на Южния полюс има големи количества лед, а преди месеци се стигна и до потенциално ново откритие според изследване, публикувано на 28 март в Nature Geoscience.
Според него малките стъклени сферули от проби на лунна почва, които са донесени на Земята от китайската мисия Chang'e-5 през декември 2020 г., може да са доказателство за наличието на 330 милиарда тона вода по повърхността на Луната под формата на мъниста.
Оказва се, че водата е изключително ценен ресурс, ако се намира в достатъчни количества на Луната, защото е тежка и следователно ужасно скъпа за пренос в летателните апарати, чиито капацитет винаги се оптимизират до последния грам.
На място водата може да се използва за в гориво, за охлаждане на оборудване, производство на кислород за дишане или за пиене.
"Космическите агенции все още не са измислили точно как ще използват леда, нито в какви конкретни технологии ще се интегрира", смята Катлийн Луис, куратор на американския Национален музей по астронавтика и въздухоплаване. "Но всеки иска да стигне до там, защото знаем, че има лед."
Все пак не всичко е заради водата.
В по-дългосрочен план няма как да се говори за колонии в далечния Космос и хора на Марс, ако преди това не се натрупа технологичен и научен опит с живот на Луната.
Погледнато от по-широк ъгъл текущата космическа надпревара стимулира развитието на технологии, които са предпоставка за икономическо развитие и благосъстояние на Земята.
"Вече сме в епохата на зрялата космическа ера", обяснява Луис.
"Не говорим за борба между опционални програми и игра кой ще стигне пръв до някъде. Става въпрос за екзистенциални технологии, които да движат развитието на човечеството през 21-ви век."
