Стивън Хокинг. Джеф Безос. Илон Мъск. Дори Айнщайн.
Всички тези имена и още много в един или друг момент са гледали към Космоса, но не само като площадка за разходки и проучвания, но и като нов дом за човечеството. Всъщност за колонизирането на други планети пръв сериозно заговаря Хокинг.
А в момента редица милионери, сред които и Безос и Мъск, открито обсъждат шансовете на човечеството да обитава не само Земята, но и Марс или друга подходяща за целта планета.
Колко време обаче би ни отнело, за да заживеем пълноценно извън синята ни планета?
Първото, което специалистите подчертават, е, че да пътуваш до Марс например, не е като да стигнеш до Луната. От National Geographic припомнят, че едно пътуване до Луната в момента отнема около три дена, а до планета на дистанцията на Марс - около девет месеца.
След това трябва да се изчака известно време, за да се завърти Червената планета и да се пътува още девет месеца обратно. Това са две години, в които човешкият организъм е изложен на липса на гравитация, космическа радиация и евентуална липса на жизненоважни ресурси. Тоест колонизирането ще започне трудно и най-вече - бавно.
На която и планета да попаднем с цел да я колонизираме, тя ще е замръзнала, така че ще се наложи така нареченото "тераформиране" - преобразяване на атмосферата, за да е подходяща човекът да заживее там.
Дори и да решим да използваме роботи, които да претворяват извънземната среда вместо хората, дейността им ще е бавна и затруднявана от радиацията, застрашаваща всякаква техника.
В някакъв момент на въпросната друга планета трябва да бъде изградена някакъв тип космическа станция, в която да се живее.
Няма никакви изгледи човекът да еволюира по начин, по който да издържа на нивата на радиация в открития Космос, и ще се наложи построяването на станция или цели селища под защитни куполи. Последното по мнение на НАСА е сред най-важните условия, за да колонизираме дадена планета.
Космическата агенция очертава като най-голям приоритет точно построяването на "обитаема зона" на въпросната планета, защото в насока на пътуването дотам технологиите вече се развиват с всяка изминала година.
НАСА припомня, че в космическите станции трябва да бъдат постигнати определени условия, които симулират гравитацията, предпазват от радиация и - ако планетата е твърде близо до звезда, подобна на Слънцето - от вредно ултравиолетово лъчение. И това не е твърде невъзможно според агенцията.
Истинското затруднение ще е набавянето на необходимите материали за такова съоръжение. За станция от около 120 кв. километра ще е нужен един квадрилион тона стомана, които ще отнемат... 800 хил. години само за добива им. Ако стоманата отива само за тази цел.
Като положителен фактор от НАСА отчитат, че нямаме нужда да строим нови планети, защото можем да се насочим към вече съществуващи.
Може да не звучи като голямо облекчение, само че от агенцията приемат, че дори и планета, по-малка от Земята, ще ни свърши работа за колонизиране. В галактиката ни има около 4000 планети, които са близо до звезди, подобни на Слънцето, и които биха били потенциално подходящи за заселване.
Серкан Сайдам, директор на Австралийския център за космическо инженерство, казва, че ако говорим конкретно за Марс, няколко десетилетия не са чак толкова нереалистичен срок за началото на такова начинание.
Той заявява пред Live Science, че през 2050 г. вече можем да градим своята колония на Червената планета. Сайдам допълва, че хората могат да извличат така необходимата им вода от ледовете и от някои минерали, а оттам нататък водата ще задвижи земеделието и производството.
Минералите биха могли да се използват и като потенциално гориво за ракетите и за добив на енергия. Сайдам не крие, че намира случващото се във филма "Марсианецът" - отглеждане на картофи и други зеленчуци на Марс - за съвсем правдоподобно и възможно.
Специалистът подчертава и друг важен момент - в първите години на колонизация не е никак задължително хората в Космоса да са независими от Земята.
Астрофизикът Фредерик Марин от Университета в Страсбург никак не е такъв оптимист. По негови изчисления ще са ни необходими десетки хиляди години, за да колонизираме друга планета. Марин обаче бърза да уточни, че неговите модели са изградени на база на технологиите, с които разполагаме в момента.
Той никак не изключва да се случи сериозен технологичен скок и изведнъж пътуването в Космоса да стане по-бързо и по-лесно. Все пак ако кажете на човек от 60-те години на миналия век за Falcon Heavy на Илон Мъск, той може и да ви вземе за луд.
Марин предлага собствен модел, при който на супермодерен космически кораб се качват множество поколения астронавти, които да пилотират към избраната дестинация с най-необходимото за началото на мисията. Астрофизикът признава, че няколко от най-възрастните поколения ще умрат и няма и да видят новата обетована земя.
Най-младите обаче ще достигнат до новата ни планета и там ще започнат колонизацията - строеж на станция, тераформиране, земеделие, добив на ресурси.
Две са мненията, около които почти всички експерти се обединяват. Първото е, че колонизация на друга планета вече не е сценарий за научнофантастичен филм, а съвсем постижима цел. Не особено бързо постижима, но все пак - възможна.
И второто е, че спешно се налага да се замислим за алтернатива на Земята заради все по-стремглаво нарастващото население на синята планета.
Даже няма да споменаваме за глобалното затопляне и опасността от ядрен конфликт...
