По-малко вода, по-малко пестициди, повече еко стандарти и изисквания - земеделието в световен мащаб се развива не само в "еко" и "био" посока, но и във все по-високо технологична.
На фона на все по-големите притеснения за наставане на световен глад заради прогресивно растящото световно население, в следващите няколко десетилетия нуждата от по-активно производство нараства значително. Според изчисленията на различни експерти в следващите 30 години глобалното производство на храни ще трябва да се увеличи с до 70%, за да се отговори на потреблението.
Освен това предизвикателствата, пред които е изправен света, свързани с недостига на храна, продължават да са значителни - глобално повишаване на температурите, по-чести засушавания, природни бедствия и т.н. Тези препятствия правят традиционните методи на земеделие все по-неефективни и непредсказуеми.
Пандемията от COVID-19 на свой ред доказа, че секторът на земеделието е поставен пред огромна опасност, ако подобно затваряне на границите и карантиниране се случи пак. Когато става въпрос за затваряне на държавни граници, доставките на храни от чужди държави стават в пъти по-несигурни, а за страни с традиционно неблагоприятен за конвенционално земеделие климат това означава опасност от глад.
Затова и тук идва мястото на технологичното земеделие и нуждата от него. С помощта на интелигентни системи, сензори и нов поглед към идеята за селското стопанство, голямата цел пред производството на храни е то да става с по-малко вода, по-малко вредни химикали и пестициди и по-малък риск за самата продукция.
Част от отговора на тези проблеми може да бъде намерен и в набиращата сила вълна от нови фирми за технологично земеделие, които излизат извън традиционните разбирания, че храна се отглежда "на полето".
През 2016 г. пазарът на технологии за закрито земеделие е оценен на 23,75 милиарда долара. Очакванията са, че през 2022 г. обемът му ще бъде двоен, достигайки до 40,25 милиарда долара.
При тази методика добивите обикновено са много по-високи от традиционните методи на земеделие. Културите от отглеждането на закрито се вместват там, където преди бяха оранжериите, използвайки възможността да растат продукти през цялата година при контролирани светлина, температура и влажност, при това на много по-малко количество земя, отколкото би било необходимо, с до 90% по-малко вода и без каквито и да е изкуствени торове.
Например, една от закритите ферми на Square Roots произвежда същото количество храна, каквото би произвела една ферма с над 10 декара обработваема площ годишно, при това използвайки само около 30-ина квадратни метра за целта.
Този добив се постига чрез отглеждане на растения на 90 градуса и чрез използване на изкуствен интелект (AI), за да се гарантира, че околната среда е оптимална за всяко конкретно растение, включително дневните и нощните температури, както и подаването на необходимото количество CO2.
"Нашите закрити ферми са живи биосистеми, които постоянно се адаптират, за да поддържат оптимален климат за отглеждане на специфични култури. Тогава сме в състояние да разберем как промените в климата могат да повлияят на вкуса и текстурата на растенията", казва Тобиас Пегс, изпълнителен директор на Square Roots.
На много места именно моментът с използваното пространство е решаващ фактор за развитието на тази форма на земеделие.
В арабския свят, както и в страни като Япония и Южна Корея то е особено на почит, тъй като там възможностите за използване на обработваема земеделска площ, макар и по различни причини, са малко. Това изисква по-иновативен подход за отглеждане на храна.
Така например всички пътници в метрото на Сеул, които използват метростанцията Сангдо, минават покрай интересна гледка - зад стъклена фасада се виждат множество листни издънки, кълнове и различни зеленчуци, огрявани от ярки LED севетлини. Това е част от подземната био ферма Metro Farm.
Тя използва системата на вертикалното земеделие, хидропоника (система за отглеждане на зеленчуци без почва) и автоматизирана технологична мрежа за контрол на температурата, влажността и нивата на въглероден диоксид в подземната екосистема.
Резултатът е високопродуктивна "вертикална" ферма, която произвежда около 30 кг зеленчуци на ден със скорост 40 пъти по-ефективна от традиционното земеделие. В съседното кафене около 1000 клиенти на ден закупуват салати, смутита и годни за консумация листни зеленчуци, които са съвсем прясно откъснати.
Според Farm8 това е само първият подобен от множеството проекти за устойчиво градско земеделие, които компанията се надява да наложи в Южна Корея. Компанията вярва, че развивайки тези високотехнологични начинания в райони с висока плътност на населението, храните ще станат по-евтини заради липсата на сериозни разходи за транспорт, а това след себе си ще доведе и по-малко въглеродни емисии. На всичкото отгоре хората в Сеул ще разполагат постоянно със свежи зеленчуци, които не са засегнати от замърсяване, пестициди или климатичните промени като цяло.
Farm8 се надява да разшири продукцията си в още три метростанции до края на годината.
Не е нужно обаче да има подобен недостиг на обработваема земя, какъвто има в пустините и в Антарктика, за да се прилага този модел на отглеждане на храни.
Така например някои от фермите на Square Roots се помещават в товарни контейнери, паркирани на някой голям паркинг. Вътре те са изградили перфектна екосистема за отглеждане на зеленчуци, която с по-малко вода и ресурси произвежда продукция, достатъчна да задоволи местните общности, наоколо. Например, компанията има 10 ферми в Бруклин, които обслужват 100 магазина на дребно, всички в рамките на до 10 км от конкретната фермата.
Безспорен плюс на земеделието на закрито е липсата на пестициди, които да пазят културите от вредители. Това, в комбинацията с единствено естествено наторяване, прави продуктите, излезли от подобни ферми много по-чисти.
Това е по-добре за околната среда и човешкото здраве, тъй като елиминира риска от замърсяване на водата и е в съответствие с нарастващото потребителско търсене на продукти без ГМО.
Ключов фактор тук играят използваните LED светлини, които се синхронизират с растежа на културите, за да осигурят идеалния спектър на лъчи и експозиция. Това се прави с цел намаляване до минимум на потреблението на енергия.
Всичко това прави технологията особено интересна и за НАСА. Ако човечеството иска не просто да изстрелва хора в Космоса, но и да създаде колонии на различни планети, това ще изисква неминуемо способността да се отглеждат храни за въпросните колонии.
Затова и американската космическа програма е одобрила проект за изследване на космическото земеделие, базиран именно върху технологиите на затвореното земеделие. За проекта отговаря компанията Moleaer.
Има опасения, че това е скъпа инвестиция, но Ник Дайнер, изпълнителен директор компанията, казва, че разполагат с различни системи, така че е самата инвестиция е достъпна за всички размери на закрити ферми, високо и нискотехнологични. Някои продукти обаче изискват производителите да свързват външен източник на кислород, който трябва да идва от компания за доставки на газ или от кислороден генератор на място.
Допълнително с това постигнатото от компанията ще може да се използва и на Земята като начин за оптимизиране на резултатите от ограничените ресурси.
Но въпреки че е този вариант гарантира по-голямо и по-сигурно производство, общото мнение остава, че светът няма как да мине без традиционните селскостопански фермери.
Той ще продължи да се нуждае от полето независимо от всичко. Затова и идеята е закритото земеделие да се превърне в нужно в допълнение към полето.
Докато закритото земеделие може се развива в производството на култури като домати, краставици, листни зелени и билки и тепърва се очаква то да стане все по-разпространено, плодовете, кореноплодните като картофи и моркови, както и зърнените култури все още не могат да бъдат произведени в затворена среда.
И все пак за в бъдеще технологиите ще играят все по-голяма роля и за традиционното земеделие.
А поне към момента изглежда, че развиването на изкуствения интелект и технологиите за селското стопанство са най-добрият шанс за света да се спаси от сериозния глад.
