Да продадеш личните си данни е нормално

Как си представяте бъдещето в интернет? Дали ще можем да се чувстваме по-сигурни или точно обратното? Краят на личното пространство наближава, разбира се. Доказва го и доклад на Pew Research Group за бъдещето на защитата на личните данни в Интернет.

Докладът, който включва отговори от хиляди експерти, не вещае особено розово бъдеще за тези от нас, които ценят личното си пространство. 55% от експертите, чието мнение е взето за този доклад, не вярват, че ще има инфраструктура за права на защита на личните данни в следващото десетилетие. само 45 процента мислят, че нещата ще стават по-добри.

Изследването е базирано на метод, който Pew Research наричат "целенасочено набиране на мнения", а не анкета, "защото не става дума за репрезентативно, случайно социологическо проучване." Pew са се свързали с "експерти, много от които играят активна роля в еволюцията на Интернет като изграждащи технологии, учени, ангажирани с политически въпроси, маркетьори и анализатори," като са им задавали въпроси за бъдещето на защитата на личните данни в Интернет и начина, по който хората използват глобалната мрежа.

Те са получили отговори от над 2500 експерти. Много от тях са отговаряли обстойно и са давали информирано мнение как очакват да изглеждат нещата през 2025 и защо очакват бъдещето на защитата на лични данни да е такова, каквото описват.

Въпреки че разликата в процентите оптимисти и песимистит е малка, много от експертите споделят възгледа, че "животът онлайн по естеството си е доста публичен". Всички ние сме виждали примери за хора, живеещи на показ в социалните медии, споделяйки подробности за живота си от рода на планове и графици, лична информация, къде се намират, с кой са, какво правят и какво консумират.

Изглежда, че малцина изобщо се замислят за личното пространство, когато ново поколение се учи да живее почти всеки аспект от живота си на показ. Един от експертите, пожелал да остане анонимен, казва:

"Личното пространство ще е новото табу и няма да се разбира или оценява от предстоящите поколения." Това вече донякъде е истина. Когато се повдигат въпроси за защита на личните данни, все повече хора - особено младежите - реагират, задавайки въпроса: "И какво от това?"

В бъдещето сме изложени на опасност да се превърнем в самонаблюдаващо се общество

Главният изследовател в областта на мрежите и инфраструктурите на British Telecom - Боб Брискоу, коментира, че Интернет потребителите са склонни да споделят информация, въпреки подозренията си, че тя се събира активно, купува и продава, защото избират удобството пред личното пространство.

"Липсата на загриженост за личните данни произлиза от удовлетвореността - житейският опит на повечето хора ги учи, че разкриването на личната им информация позволява на комерсиални (и обществени) организации да улесняват живота им (като отговарят на нуждите им), докато негативните примери като цяло са много сериозни, но относително редки." Естествено, твърдението на Брискоу, че негативните случаи са "относително редки" зависи много от дефиницията за негативно. Не всички неща, които нанасят вреда някому, проличават веднага. Например, с масовото разпространение на софтуера за разпознаване на лица, всеки ще може да бъде "сканируем", което ще създаде свят, в който анонимността ще е почти невъзможна. Това на свой ред би позволило на тиранични правителства да следят всеки, който считат за заплаха за властта.

Нещо повече, много млади Интернет потребители, които сега са повече от склонни да разменят рожденото си право на защита на личното пространство и свобода за удобства (или просто за чаша кафе) ще стане пример, който следващото поколение ще следва.

Това, което е приемливо за едно поколение, се възприема като даденост от следващото

Подобно на много от другите респонденти, Пол Сафо, управляващ директор на Discern Analytics и преподавател и консултант в Станфордския университет, сочи любовта към удобствата като основна причина за загубата на лично пространство: "Макар че американците твърдят, че се вълнуват от защитата на личните си данни, те се вълнуват много повече от удобството си. Американците охотно са жертвали личното си пространство в последните няколко десетилетия и ще продължават да го правят, въпреки че се оплакват".

Той също така вярва, че хората са изгубили представата за личното пространство като право: "Защитата на личните данни вече е еволюирала от традиционно право към благо, което се предлага срещу заплащане. Защитата на личните данни като стока и продукт ще продължава да се развива и към 2025 ще се е превърнала в норма."

Бенджамин Франклин някога бе казал: "Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност." Какво бихме казали за тези, които са склонни да се откажат от личното си пространство - основна част от свободата - за нещо доста по-малко, от рода на удобството?

Хомеро Гил де Зунига, ръководещ програмата за изследване на цифровите медии в Тексаския университет в Остин, предсказва, че към 2025 "информацията ще е дори още по-разпространена, още по-ликвидна и преносима. Цифровата частна сфера, както и цифровата публична сфера, най-вероятно напълно ще се препокриват". Ако той е прав, тези от нас, които се придържат към принципите на право на защита на личните данни, ще изглеждат като екстремисти и ще са в противоречие със света около нас.

Може би причината, поради която цифровата публична и частна сфера вече се препокриват толкова много, е че твърде малко от нас изобщо разбират базовата философия на свободата

Хал Вариан, за който би могло да се каже, че има ясен интерес в създаването на самонаблюдаващо се общество, доколкото е главен икономист в Google, съзнава, че някои хора няма тихомълком да влязат в това мрачно утопично бъдеще. Отговорът му е показателен: "Естествено, ще има хора, които избират да не използват такива услуги, но те ще са незначително малцинство. Всички ще очакват да бъдат следени и наблюдавани, тъй като предимствата, по отношение на удобство, безопасност и услуги, ще са изключително големи. Естествено, ще има ограничения за начина, по който тази информация ще може да се използва, но постоянното следене ще се превърне в норма".

Google имат доходи от $58.8 млрд. за 2013 г. (които са почти двойно по-големи от доходите им за 2011). Въпреки че гигантската корпорация печели повечето от тези средства от лицензи на Android, Nexus устройства и други продукти, основният й продукт е информацията, която тя събира от потребителите си. Както обичат да казват анализаторите, ако не плащате, за да използвате дадена услуга, вероятно вие сте продуктът, който се продава.

Антивирусната компания AVG е създала приложение, наречено PrivacyFix, което ви помага да настройвате поверителността в много онлайн услуги. То също така изчислява какво носите годишно като доход на компании като Google. (Заради начина, по който ние сме настроили поверителността си, не струваме нищо за гигантската търсачка. Сори, Google, предполагаме, че ние сме от "незначителното малцинство" на Хал Вариан.)

За съжаление хората от това "незначително малцинство", обичащи свободата повече от удобството, живеят в свят, който все повече клони в обратната посока

Мрачното антиутопично бъдеще настъпва, независимо дали ни допада или не. Докато светът продължава да върви в посока следене навсякъде, ще е все по-трудно да запазваме някакво усещане за лично пространство, без да изглеждаме като отшелници или престъпници. Джон Маркоф, популярен автор на научни публикации в New York Times, вероятно обобщава най-добре перспективите: "Пиша за лични данни, сигурност и компютърни мрежи от 70-те години. Тенденцията категорично върви към загуба на индивидуална защита на лични данни и загуба на сигурност онлайн.

На път сме да се окажем в "паноптикон". Евентуално някой "Чернобил на личните данни" може и да промени това, но не вярвам материалите на Сноудън да го постигнат. Вярвам, че едно десетилетие е почти безкраен период по отношение на Интернет време. Твърде много неща са възможни, и всичко, което казваме сега, като цяло представлява необосновани спекулации. Поразен съм от факта, че има такова дълбоко разминаване между европейските и американските норми за защита на личните данни. Смятам, че това се дължи донякъде на Втората световна война. Когато нацистите са навлезли в Париж, първото, което са направили, е било да отворят телефонния указател."

Какво можем да сторим, за да обърнем приливната вълна? Трябва активно да действаме в борбата за цифрова свобода. Сега повече от всякога свободата и защитата на личното пространство са неотделими. Ако бъдем упорити и непоколебими, все още можем да възвърнем концепцията за свободата, някога насочвала мисленето на Западния свят. Доцентът по комуникации във Вашингтонския университет Джина Неф счита, че моментът да бъде направено това е точно сега. "Хората ще бъдат все по-склонни да приемат размяната на лични данни срещу услуги и удобство, освен ако опитите за просвета и активизъм не се увеличат още сега."