Ох. Поредното предупреждение, че клавиатурата ми има нужда от нови батерии. Миналата седмица беше мишката. Наблюдавам индикатора за клавиатурата, откакто е на 20 процента. Когато този "критично спаднал" и вечно обезценяващ се тотем, който тормози подсъзнанието ми и предизвиква постоянно усещане на ужас в ежедневието, ми покаже, че клавиатурата отказва, това ще се случи в най-неподходящия момент.
Насред пресконференцията по време на Google I/O например. Или, което е още по-зле, тъкмо когато смятам да апострофирам някого, защото е написал нещо невярно в интернет.
Нямам обяснение защо платих повече за тази Bluetooth клавиатура и мишка. В крайна сметка те са "закачени" за десктоп компютър, който никога не помръдва.
Дори не мога да прибегна до мотива за "спретнатостта и чистотата", след като и клавиатурата, и мишката стоят на плъзгащ се плот под повърхността на бюрото и ако имаше кабели, те така или иначе биха били невидими.
Опасявам се, че се огънах пред сбърканата идея, че "щом е безжично, значи е (по някакъв начин) по-добро". Че може би някой ден ще ми потрябва. Като застраховката. Или като абонамент за фитнеса, който си мислите, че може някой път да използвате. Утре, например. И така от месеци.
Ако производителите имат гарантиран път към сърцето на любителите на джаджи - той е да превърнат съществуващ продукт в безжичен.
Независимо дали е Wi-Fi или Bluetooth, LoRaWAN или Infrared, няма значение - щом кабелът отсъства.
Мошениците знаят добре това - затова и сайтовете за колективно финансиране са пълни със съмнителни "умни" устройства.
Ако би трябвало да посоча момент във времето, бих казал, че манията по безжичните технологии започва още с радиото, първото "безжично" устройство за старото поколение.
Мога само да си представя изключителното усещане да се слушат гласове от кутия и то в епоха, когато улиците още са били покрити с кал и пиенето на алкохол се е считало за престъпление.
Няма спор, звукът е бил моно, а излъчваната музика - основно кънтри, но все пак е било по-приятно преживяване, отколкото, например, да те линчуват.
Магията на безжичното впоследствие се разширява така, че обхваща и телевизията.
Колкото и странно да звучи, първите дистанционни управления за телевизор всъщност имат кабел.
После, през 1955-та, Zenith представят "Flash-matic" - безжично дистанционно.
То, естествено, не става за нищо, защото крушките на осветлението у дома, или дори ярката слънчева светлина се оказва, че пречат на работата му.
Но когато работи, първото дистанционно създава илюзията за някаква дяволска магия. Което в последствие принуждава Zenith специално да заявят, че дистанционното е "абсолютно безвредно за хората".
Новите модерни безжични технологии на моето детство бяха телефоните.
Първо аналоговият безжичен телефон, използван у дома, а след това мобилният, "клетъчен" телефон. Те бяха ужасни.
Батерията на първия ми безжичен телефон отказваше насред разговор, а обхватът и качеството на звука бяха отчайващи.
И все пак беше по-добър вариант, от прекарване на телефонния кабел през цялата къща, чак до детската спалня.
Като бонус, ако държах телефона по определен начин, можех да подслушвам разговорите на съседите.
После дойдоха мобилните телефони. Комично огромни в началото, тежки и невероятно скъпи. И все пак всеки се чувстваше длъжен да има такъв. Сега повече хора имат достъп до мобилни телефони, отколкото до тоалетни.
Първата от многото безжични джаджи, които притежавах като възрастен, беше Ericsson HBH-10 - първата Bluetooth гарнитура в света.
Годината беше 2000 и всички останаха разочаровани, когато се озоваха в най-тъпата версия на бъдещето, което са си представяли. Работодателят ми охотно похарчи 200 паунда за безжична гарнитура, която беше абсурдно голяма и твърде неудобна за продължително носене, редовно губеше звук и изискваше прекалено често зареждане. Но все пак я използвах, защото можех да провеждам разговори, без да държа в ръка моя Bluetooth флип телефон (Ericsson T28s) навсякъде из Лондон.
Е, и защото изглеждах страхотно, докато я носех.
Винаги в историята, безжичните производни на съществуващи продукти, които са предлагали "достатъчно добра" функционалност, са били оправдани, когато премахването на кабела е носело някаква значима добавена стойност.
Каква полза обаче ми е донесло включването на Bluetooth в тази клавиатура и мишка? Никаква.
Всъщност то дори намалява ползата от нея, тъй като и двете са по-скъпи от оригиналите с USB кабел и изискват нов комплект от батерии, които трябва да презареждам или рециклирам на всеки няколко месеца.
Така че може ли някой да ми напомни отново, моля - защо си ги купих?
