2017 беше парадоксална година за технологичните компании. Google беше нарочен за сексистка институция, Facebook и Twitter се оказаха отговорни за масовото разпространение на дезинформация, манипулирала президентските избори в САЩ, а някои от създателите на социалните мрежи обвиниха собствените си творения в грехове като "унищожаването на цяло поколение", "разкъсване на обществената материя" и "отвличането на разсъдъка на хората".
И въпреки всичко: успяха да привлекат огромни суми пари. Приходите се увеличиха, печалбите нараснаха. Цените на акциите - също. И петте корпорации-гиганти Apple, Google, Microsoft, Facebook и Amazon отчетоха поскъпване на акциите си с над 33% за една година.
Почти всички компании от втория сегмент като Oracle, HP, Dell, Adobe и др. също изпратиха 2017 г. с още по-висока пазарна капитализация.
Двете тенденции изглеждат взаимно изключващи се - и все пак са факт. Тогава какво можем да очакваме през следващата година?
Технологичните гиганти са новите банки
Какво е общото между големите банки и големите технологични компании? И двата сектора правят огромни печалби, а въпреки масовото недоверие - почти всички хора използват продуктите им.
Това е тенденцията, която ще дефинира технологичната индустрия през следващата година. Печалбите ще останат високи, макар че репутацията на гигантите се отдалечава още повече от идеалистичния наивизъм.
И все пак няма как да правиш толкова много пари с толкова високи маржове на печалбата, без да предизвикаш съмнения за почтеността на схемите, които стоят зад този модел. Негативното въздействие на технологиите върху пазара на труда ще става все по-видимо през следващата година, а този ефект няма как да не влезе в конфликт с факта, че лидерите на индустрията са сред най-богатите хора на света.
Истината е, че мнението на потребителите няма особено значение за развитието на тези услуги. Технологичната индустрия създава изключително удобни, лесни за ползване и почти неизбежни за всекидневна употреба продукти. Ако банкерите са относително обръгнали на популистките настроения, не е невъзможно това да се случи и с ръководителите на най-големите компании в IT-бизнеса.
Реалността ще продължи да се претопява в дезинформация
Урокът след изборите от 2016 г. е ясен: информационният терен в онлайн-пространството става все по-кален. Група тийнейджъри в Македония разработват сайтове за фалшиви новини, всевъзможни издатели произвеждат съдържание с подвеждаща или невярна информация заради кликбейт-заглавията, руски правителствени агенти с пагони се крият зад профили на случайни "редови" граждани в чужди държави.
Медиите стават все по-политизирани и пристрастни в отразяването на всекидневния обществен живот, а затворените алгоритми на социалните мрежи сервират все по-странно съдържание на крайните потребители.
Всичко това води до ситуация, в която не знаеш дали изобщо потокът от публикации във Facebook има нещо общо с реалността и ако има - къде се отклонява от нея.
Нещо повече: технологиите на изкуствения интелект имат потенциала да изкривят реалността още повече. Невронните мрежи могат да генерират аудио- и видео-съдържание от архивни записи, което ще има толкова добро качество, че ще бъде невъзможно за различаване от оригинала.
Представете си какво ще стане, ако някой започне да "говори" с гласа и образа на Доналд Тръмп или Владимир Путин, за да предизвика изкуствен глобален конфликт.
Хората, които искат да знаят истината, ще трябва да разчитат на надеждни посредници за пресяване на вярната от невярната информация. Това могат да бъдат както медиите, така и компании за проучване на данни или други информационни услуги.
Все по-често ще чувате думата "монопсон"
Всички знаем (или поне предполагаме) какво означава монополът. Това е ситуацията, в която една компания доминира на пазара по такъв начин, че никой друг освен нея не предлага определен тип стоки.
Какво обаче е монопсонът? Това е ситуацията, в която има само един купувач на стоките. Вземете за пример властта, която упражнява Amazon - компанията казва на доставчиците какво ще плаща занапред, а повечето от тях са принудени да се съобразяват с поставените изисквания.
Сегашната антитръстова законодателна рамка е фокусирана върху правата на потребителите или пазарната концентрация. Ако цените са достатъчно ниски, за да удовлетворяват потребителите, се приема, че всичко е наред.
Сега обаче има нова парадигма, според която ощетяването на потребителите не е единственият фактор, по който може да се съди за вредите от поведението на компаниите.
Тази политика е от особено важно значение за пазара на труда, при който наличието на малък брой господстващи компании прави доста трудно договарянето на справедлив дял от печалбата за работниците. Създаването на нов законов режим, който поставя мащаба като проблем, ще бъде много сериозен стратегически казус пред днешните големи играчи на технологичния пазар.
Facebook ще продължи да се изтегля от новинарския бизнес
Преди няколко години Facebook започна да се развива като елемент от медийната индустрия. Компанията взе стратегическото решение да привлича повече медии, като започна да генерира огромен трафик като стимул за присъединяване към платформата.
Сега вече има определени сигнали, които показват, че Facebook се отказва от тази стратегия - например като показва повече публикации на приятели, отколкото на страници (независимо дали са медии или не).
Социалната мрежа направи и експеримент в шест държави, в които отдели новинарското съдържание в обособен фийд, извън основния канал за публикуване. Отказаха се и от подкрепата за създаването на видео от медийните компании. При повечето издатели се наблюдава спад на трафика от Facebook.
Въпросът вече е дали без помощта на Facebook издателите ще могат да продължат да печелят пари от броя четения и посещения.
Камерите ще присъстват в още повече устройства, дори да нямат екрани
Камерите станаха толкова евтини, че са навсякъде. Намираме ги във всевъзможни продукти - от автомобили, през звънци на входната врата, до детските стаи.
Досега камерите съществуваха с основна цел да показват определени неща на хората. Колкото повече напредват технологиите за машинно самообучение, толкова повече фокусът ще се измества от хората към компютрите.
Производителите ще вграждат сензори за камери във все повече устройства, така че да могат да събират данни за обкръжаващата ги среда дори на най-ниско ниво.
Тази тенденция вероятно крие рискове за навлизане в личното пространство на охората, но отговорът на този проблем вероятно ще бъде намерен във възможността за локална обработка на данните в новите процесори с изкуствен интелект, без да се налага изпращането на изображенията в "облак" на трета страна.
Автономните коли ще се превърнат в реалност
Автономните средства за придвижване са странен елемент от информационния цикъл. Медиите отразяват съществуването им от десетина години, но все още никой не може да си купи самоуправляващ се автомобил.
Междувременно обаче се случва сериозен напредък в технологиите, които стоят зад тези коли. Дъщерната компания на Google - Waymo - вече започва предлагането на пътувания в автомобили без човешки шофьор в Аризона.
Традиционните автопроизводители не предвиждат пускането на подобни модели преди 2020 г, но все повече от тях въвеждат функции за полу-автоматичен режим на шофиране.
Нашествието на превозните средства с батерии
2018 г. може да се окаже годината на големия пробив на компактните превозни средства, задвижвани от батерии. Не си представяйте обаче само автомобилите или моторите с електрически двигатели.
Става дума за велосипеди с батерии, едноколесни устройства, ховърбордове, скутери, подобни на Segway и др. Общото между всички тях е, че са малки, тихи, не вредят на околната среда и могат да се възползват от огромния мащаб на търсенето на батерии за индустрията на смартфоните.
В повечето случаи са удобни за ползване, покупката им излиза по-евтина от тази на лаптоп, а разходите за ползване са доста по-ниски от тези за автомобил. Колкото по-развити стават мрежите от обособени велоалеи, толкова по-сигурно ще бъде ползването на този вид устройства на пътя.
Не на последно място: все повече от новите модели ще бъдат пълни с технологии за проследяване, което ще улесни споделянето им или даването им под наем.
Новото работническо движение в gig-икономиката
Много хора гледат на т.нар. gig-икономика ("икономика на временните ангажименти") като на бедствие за правата на работниците. Хората, които обслужват любимите ви мобилни приложения, обикновено нямат връзка помежду си и изобщо не гледат на себе си като на "работническа класа", която може да защитава солидарно правата си.
Това обаче скоро може да се промени. Самият мащаб на хората, които се занимават с този тип труд, е такъв, че дава възможност за обединяването му в нов тип синдикална организация.
Годишните печалби на компаниите от сферата на gig-икономиката са толкова големи, че със сигурност биха били стимул за създаването на работнически организации, които имат право на дял от тези средства.
В Сиатъл и Ню Йорк вече се формират движения на шофьори, работещи за Uber, а това може да се окаже знак за бъдещето на този бизнес.
Разбира се - това няма да са единствените теми на 2018 г. Със сигурност ще четем още много новини за Bitcoin, добавената реалност, фрагментирането на глобалния интернет, краят на базовата неутралност на мрежата като закон за доставчиците, илюзията за крипто-сигурността и др.
