Скептицизмът, който напоследък преследва мобилните технологии, не е никак приятен. Колкото повече се развиват персоналните устройства и приложенията им, толкова повече растат опасенията, че основната им цел е да пристрастяват потребителя към по-често и по-активно ползване.
Нотификациите от мейлите и социалните мрежи ни държат залепени за телефоните. Автоматичният режим за излъчване на видео в платформи като Netflix или YouTube ни привличат да гледаме сериали и клипове, без прекъсване. Постоянното подсказване кой следи и кой харесва съдържанието, което произвеждаме, сякаш ни прави зависими от повторението на едни и същи модели на поведение.
Дори създателите на някои от услугите, които ползваме всекидневно, предупреждават, че те са проектирани така, че да овладеят вниманието на потребителя и да създадат у него навици, които не са съвсем здравословни.
Всичко това може да е вярно, само че май не се отнася за една категория лични технологии - фитнес гривните.
В продължение на години проблемът на Fitbit, Garmin, Apple Watch и всички подобни джаджи беше, че не са достатъчно пристрастяващи. Около 1/3 от хората, които си купуват фитнес гривни или умни часовници, сприат да ги носят след около шест месеца.
Над половината от клиентите на тези устройства рано или късно ги прибират по шкафовете и забравят за тях.
Дори за онези хора, които никога не свалят Fitbit-а си от китката, не е съвсем сигурно дали носенето на тракера реално помага за свалянето на килограми и поддържането на добра физическа форма. Повечето изследвания за ефективността на фитнес гривните дават слаби или непълни резултати по отношение на това каква е ползата от носенето им.
Едно от проучванията, направено между юни 2013 и август 2014 г. и обхващащо 800 души, показва, че едногодишната употреба на clip-on тракер (с механизъм за защипване върху дрехата или обувката) няма никакъв ефект върху цялостното здравословно и физическо състояние на изследваната група. Резултатът не се променя дори ако изследваният субект е стимулиран с обещание за финансова награда.
Второто изследване, проведено между октомври 2010 и октомври 2012 г., проверява какъв е ефектът от носенето на фитнес гривна на китката по време на преминаване през програма за отслабване.
По ирония - резултатите сочат, че хората без гривни са свалили повече килограми в сравнение с онези, които са носили устройството на ръката си.
Факт е, че телесното тегло не е еднозначен показател за здравословното състояние на човека, но данните от изследването сочат, че проучваните лица с фитнес гривни не се движат повече в сравнение с останалите от програмата.
Всичко това не говори никак добре за успеваемостта на производителите. Ефектът върху мотивацията на хората, които са си купили фитнес гривни с идеалната цел да влязат във форма, също не е много приятен.
И все пак - това не означава, че трябва да изхвърлите смарт-аксесоарите си. Вярно е, че водещите производители на фитнес устройства изгубиха ценно време, за да вкарат привлекателни нови функционалности в продуктите си.
Вярно е обаче и това, че новите тракери се различават доста от предшествениците си, върху които са правени гореспоменатите проучвания.
Макар че все още няма достатъчно категорични научни данни върху новата вълна джаджи за мерене на физическа активност, има определени сигнали, които показват, че този вид аксесоари стават все по-привлекателни за потребителите си.
На първо място - самите фитнес тракери станаха значително по-сложни машини. Вече не е достатъчно само да могат да измерват броя на крачките или минутите, прекарани в движение. В новото поколение преносими устройства вече има функции като мониторинг на съня или денонощно следене на сърдечния ритъм.
Батериите също станаха много по-устойчиви - флагманът на Garmin сред фитнес аксесоарите Fenix 5 може да издържи до 2 седмици без презареждане.
Собственикът на часовника вече няма необходимост (или оправдание) да го сваля всеки ден.
Софтуерът на новите устройства става все по-усъвършенстван, колкото повече се увеличава опитът с използването им.
Събирането на информация е едно нещо - представянето й в разбираем, мотивиращ и ангажиращ вид пред хората е съвсем друго изкуство.
Да вземем нещо сравнително просто - функцията за напомняне, че е време за раздвижване. Постоянното "ръчкане" на хората да се размърдат на всеки час, без значение с какво се занимават в момента, е изключително досадно. Сега обаче по-новите устройства са програмирани по такъв начин, че тази функция се включва само ако човекът е седял на едно място твърде дълго.
Според данните на Fitbit този вид напомняния вече стават ефективни. Потребителите, които получават средно по 6 напомняния за движение на ден, сами се амбицират да променят поведението си. В течение на няколко месеца броят на този вид нотификации спада с 40% при тази група хора.
Да, производителите имат интерес от подобни резултати. Но и външните експерти са съгласни, че фитнес технологиите се подобряват през последните години.
На първо място: заради интегрирането им в социалните мрежи, което провокира желание за съревнование и поощрява събирането на подкрепа за постигане на определен резултат.
Мрежите за подкрепа се оказват високо ефективни за увеличаване на физическата активност сред слабо мотивираните зрели мъже и жени. Популярните класации с най-добри постижения обаче вероятно въздействат вдъхновяващо само за малка група от свръхамбициозни, добре тренирани хора (които и без това нямат критична нужда от окуражаване).
Втората полза от новите фитнес устройства е възможността за поставяне на определени постижими цели. Идеята за видимото и постепенно постигане на резултати може да бъде достатъчна мотивация, за да накара хората да положат усилия. Ключовата дума тук е "постижимото".
Проблемът при по-ранните модели на фитнес тракерите е, че всички използваха една и съща цел - броенето на крачките, като вдигаха летвата твърде високо - например, 10 000 крачки на ден.
Голяма част от потребителите им - особено онези, които прекарват работния си ден зад бюро - правят не повече от 5000 крачки дневно.
Натискът за внезапно удвояване на физическата активност "от днес за утре" е нереалистичен, дори може да доведе до демотивиране на човека.
Затова по-съвременните модели се съобразяват с показанията, които получават от индивидуалните навици на собствениците си. Вместо да ви нареждат да направите 10 000 крачки, часовниците на Garmin с функцията Insights ще ви "побутнат" към повече движение, когато усетят, че в конкретен ден от седмицата правите по-малко физически усилия от обикновено. Fitbit, от своя страна, дава възможност на потребителя сам да настройва и да следи целевите си резултати.
Това са само част от подобренията, които влизат в системите за фитнес тракерите - "назаем" от учебниците по психология и бихейвиористична икономика. Със сигурност занапред ще има още много подобни преливания на техники и функционалности.
Колкото по-компактни, мощни и пълни със сензори стават тези устройства, толкова повече подобренията ще идват от страна на софтуера, така че събираните данни да се преработват в интерактивна и индивидуализирана информация.
