Преди повече от 250 години — на 1 ноември 1755 — земетресение с огромна сила и предизвиканите от него цунами и пожари опустошават Лисабон. При бедствието загиват около 60 000 души. Тези събития провокират пламенен философски дебат между двама от водещите европейски мислители на тези времена: Волтер и Жан-Жак Русо.
За Волтер катастрофата е въплъщение на жестокостта на съдбата и неизмеримата повеля на провидението — допълнително доказателство колко нещастна е съдбата на човечеството. Русо, от друга страна, счита, че разширяването на градовете и увеличението на плътността на населението е изиграло основна роля за смъртта и разрухата. За него те произлизат от общия цивилизационен излишък и отделянето на хората от природата.
В наши дни е лесно да отхвърлим позицията, заемана от Волтер. И все пак хората все още не изгарят от желание да застанат на страната на Русо и да подкрепят радикалната му критика. А може би би трябвало отново да се замислят за това.
Не са ли забелязали как стабилно зачестяват природните бедствия, колко огромна е тяхната цена (рекордните 306 милиарда долара през 2017-а) и нарастващия брой оплаквани жертви?
Вместо това съвременните мислители се задоволяват с обяснението, че действията на хората генерират парникови газове, които водят до глобално затопляне. Според тяхната теза с леки промени можем да оправим положението и да решим проблема с природните катаклизми. Тази твърде небрежна насока на размисъл обаче е спорна в много аспекти.
Първо, не всички природни бедствия могат да бъдат приписани на климата. Да вземем, например, азиатското цунами през 2004-а, при което загинаха 250 000 души, или унищожителното земетресение в Хаити през 2010-а.
Второ, ако тези катаклизми причиняват все повече щети, това е така, защото те достигат до по-гъсто населени населени градове и унищожават скъпа инфраструктура и оборудване.
Трето, изчезването на многобройни животински видове е по-малко свързано с глобалното затопляне и повече с прекия ефект от човечеството върху нашите екосистеми (урбанизация, прекален улов на риба, лов, замърсяване с химикали и т.н.). Човешкият род е превзел цялото животинско царство.
Демографията е "сляпата точка" на екологичната политика.
Докато дясното полукълбо на мозъка дебатира каква е максималната температура, която светът може да понесе, дясното полукълбо обмисля бесните прогнозни темпове на нарастване на населението.
В периода от 1990-а до 2014-а глобалните емисии на въглероден двуокис са се увеличили с 58%, но само с 15% на глава от населението. Увеличението на населението в света реално е допринесло за близо три четвърти от този растеж.
И все пак Конференцията за климатичните промени в Париж напълно игнорира този въпрос.
Причините за тази нагласа са многобройни и се коренят дълбоко в колективното ни подсъзнание. Като начало, многобройното население някога се е считало за синоним на сила. То е означавало работна ръка за селското стопанство, резерв от трудов ресурс за индустрията и средство за увеличаване на числеността на армията. Донякъде част от това мислене е в сила и сега.
Защо една държава би се опитала да ограничава нарастването на броя на жителите си, ако нейните съседи правят точно обратното?
Демографията е преди всичко свързана с второстепенни фактори. За известно време те са били с позитивен резултат: по-големият брой хора, концентриращи се в градовете и работещи във фабриките, са довели до по-голямо производство и още повече работни места.
Има обаче и негативни последствия. Раждането на дете засяга бъдещето на всички други хора на планетата. След като бебето се роди, ние се чувстваме задължени да проявяваме солидарност с това дете, независимо какво се случва. А когато това дете стане възрастен човек, то ще допринася за нарастващия човешки натиск не само в своя собствен регион, но и по цялата планета.
Понастоящем без съмнение се намираме в повратната точка, в която негативните второстепенни фактори надделяват. Има две възможни стратегии за справяне с това: забрана, която заплашва с наказания или обещава стимули.
Китай не се поколеба да приложи първата стратегия с политиката си за “само едно дете”, която насърчи икономическия растеж. Индия също пробва този подход през 70-те години, с доста ограничени резултати. Сега в Индия живеят 1.35 млрд. души, тройно повече, отколкото са били преди 50 години.
На други места по света просто чакаме подобрението на качеството на живот да разубеди двойките да имат много деца.
Тази стратегия е проработила доста добре в западния свят като силно е намалила нивата на фертилност. В последно време се проявява и в Азия и Близкия Изток. Инерцията на демографския феномен обаче е голяма. Африка изостава - континентът допринася за близо 60% от прогнозираното глобално увеличение на броя на населението към 2050 г. (+1.3 млрд. души). А политиките за семейно планиране остават в основната си част неефективни.
Дали възпроизводството е неотменимо право на човека? Всеобщата декларация за правата на човека не го заявява изрично. Вместо това тя се ограничава до неясната формулировка за правото на сключване на брак и образуване на семейство (член 16). Дали е редно да оставяме на отделните държави да определят сами семейната си политика?
Тези въпроси може и да не са политически коректни, но е наложително да бъдат зададени.
Развитите държави — най-големите замърсители — са готови драстично да намалят емисиите си на парникови газове. Проста математическа формула показва, че ако всяка държава стабилизира емисиите си на въглероден двуокис на глава от населението още днес, глобалните нива на парникови газове все така ще се увеличат с 16% към 2050-а в резултат на увеличението на населението. Обратно, за да се поддържат тези нива на сегашното им равнище, развиващите се държави биха могли да поддържат същите емисии, ако развитите държави се съгласят да намалят емисиите си с 40%. Това показва, че предизвикателството е с огромен мащаб и по-големият контрол върху нарастването на броя на населението може би е добре дошъл.
Решението трябва да бъде такова, че да работи в полза на развиващите се страни, особено тези в Африка (Член 7 от Парижкото споразумение относно изменението на климата). Дали подобна система от стимули би била достатъчна? Дали ще са необходими по-принудителни мерки, за да се избегне експлозията на "демографската бомба" и последиците от нея под формата на войни и неконтролируеми миграционни вълни?
Това, което изглежда очевидно, е, че ако не успеем да отговорим на това предизвикателство, бъдещите поколения ще осъзнаят твърде скоро, че истинската "най-голяма катастрофа на света" не са климатичните промени сами по себе си, а пренаселването на Земята.
Спокойно, п**ичове и п**и*чки, работи се по тоя проблем. След неособено ефикасния проект "AIDS", вече ръководството е (почти) намерило лек за тоя наболял проблем. Тук в България нещата почти са отработени и изчистени, остава да се въведат и в другите изостанали като нас страни и ще се поотвори място. Малко китайците се опъват, но договореностите за бройката глави вече се обсъждат на финално ниво и ще има резултат до не повече от 5- 6 години.
Наскоро имаше статия, че да харесваш Хитлер вече не е скандално. Сега имаме статия, която индиректно или направо го хвали, че е направил нещо по въпроса с прочистването и демографията. Кафето, вземете се в ръце, че с такива (популистки) статии, скоро няма да останат коментиращи.
ПО-МАЛКО ХОРА НА ЗЕМЯТА! ДА ЗАПОЧНЕМ ОТ ЦИГАНИТЕ!
ПРЕКОМЕРНАТА ЗЛОУПОТРЕБА СЪС SPIRITUS VINI води до печални последствия - оглупяване, поява на натрапчиви идеи, чуване на гласове, прогресивна деменция и т. н. (виж по-долу)
ЧУДЕСНА СТАТИЯ По-добре не може и да се каже. Само дървена(или бетонна) глава не е в състояние да вдене...
Широко разпространена заблуда е, че населението на Земята ще се увеличава и в бъдеще със същите колосални темпове както в момента. Напротив, раждаемостта в световен мащаб намалява непрекъснато от 1965, когато е била 36 дущи на 1000, до днес, когато е 18 души на 1000. https://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.CBRT.IN?end=2016&start=1960&view=chart Смъртността също е намалявала непрекъснато оттогава, но кривата й вече е почти изправена и в непосредствено бъдеще можем да я приемем за константна (около 8 дущи на хиляда). https://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.CDRT.IN?end=2016&start=1960&view=chart Така, макар и сега естественият прираст да е положителен, още през този век ще се стигне до момент, в който той ще стане нулев и дори отрицателен. Някъде бях чел, че максимума на населението се очаква към 2100 (11-12 млрд. души), след което ще настъпи стабилизиране и плавно намаляване, ако междувременно не се случи някакъв глобален катаклизъм. Според мен в по-далечно бъдеще основният проблем няма да е как да спрем увеличаването на населението, а как да предотвратим депопулацията. Блестящият анализ на Тома Пикети "Капиталът на ХХI век" показва връзка между повишаването на икономическото благосъстояние на държавите и намаляването на раждаемостта в тях. Причината за това разбира се еманципацията на жените в обществата с висок БВП и разрушаването на традиционните семейни модели. В края на краищата една образована и работеща жена не е склонна да ражда по 5-6 деца, както е било съвсем доскоро. Но от друга страна едно човечество, в което е прието в семейството да има по едно максимум две деца, не само че няма да се увеличава, а и ще намалее.
Решението е само едно и то ще се наложи - без значение дали искаме или не - "западът" (включая и ние) да се капсулова в себе си, ограден от стени, с ясното съзнание, че ще обеднее и социалните и пенсионните му системи ще се срутят и животът ще се реорганизира по подобие на 19-ти век. И "стената" - ако удържи удържи. Останалият свят - кучета го яли. Ще има няколко цикъла на екологични и социални катастрофи и съответно пълчища от които да се отбранява Европа - и населението ще започне стремително да се редуцира до след няколко века - ако има нова икономическо-социална революция. От народите на Европа зависи - дали ще променят политическия "елит" и ще се спасяват задружно - или няма да успеят и ще се спасяват поединично. Друго развитие не е възможно и няма да има.
Аз не описвам "решение" - в смисъл нещо което някой ще го решава. Никой нищо няма да реши. Просто, опирайки се на опита от историята - предполагам какво ще стане.
Фючърлес, Понеже видях, че спрягаш "блестящият анализ" на Тома Пикети в книгата му "Капиталът на 21-ви век", аз, като много други се бях наточил да я прочета с интерес, защото излизането и беше заредено с големи очаквания. Не щеш ли, попаднах на тази статия от Даниела Пенкова: http://a-specto.bg/piketty-capital-in-the-21st-century/ и се отказах. Достатъчно ми беше да разбера, че Пикети причислява към капитала и собственото жилище, за да ми стане ясно, че Пикети не анализира капитала, а богатството. Жилището, в което живееш не е капитал. Такъв може да бъде, само ако го даваш под наем и то ти носи доходи. В противен случай е само един пасив, тежащ на бюджета ти за ремонти, поддръжка, ако разбира се, можеш да си ги позволиш. Освен това данните са събирани от данъчните регистри, а е ясно, че там няма информация за богатствата /парите/ изнесени в офшорните зони. Има и други критики към книгата, но /ако искаш/ - най-добре прочети статията. Толкова за Тома Пикети.
@Dox Аз не съм икономист (слава богу), така че не мога да се произнеса експертно доколко коректен е трудът на Пикети. По-важното според мен е, че той дава суровите данни за развитието на богатството през последните три века в корелация от някои други фактори, което поне за мен е много интересно. А интерпретацията на тези данни си остава преди всичко за читателите и не е задължително да се съгласяваш с изводите на автора, че икономическото неравенство в обществото се задълбочава и капиталът се струпва в ръцете на малцина, ако пазарът се остави без регулации. Що се отнася до самото понятие "капитал", както и Пикети казва, то търпи промяна в хода на историята. Много неща, които са имали висока стойност в миналото, вече са обезценени, и обратно - някои активи в съвремието ни не са играли никаква роля в миналото, просто защото не са съществували тогава. А с примерът, че жилището не е капитал не мога да се съглася. Веднага ти посочвам защо. В момента аз нямам жилище и съответно живея под наем. Но заради наема, който плащам, ежемесечно губя съществена част дохода си, т.е. от моя капитал. Ако имах жилище, то пак бих харчил пари за него, но месечният ми разход би бил доста по-малък, отколкото наема. Така притежанието на жилище индиректно води до увеличаване на личният ти капитал, т.е. само по себе си жилището е актив.
Не знам защо се пропуска нещо много съществено. Може би поради незнание или заради удобство... Пропуска се това, че този, който има собствено жилище, преди това е броил пари /работил е/ за него. По какво се различава тогава от този, който живее на свободен наем? По това, че втория не е броил парите предварително, а ги плаща в момента на части. Е, къде е разликата? Какво точно "спестява" първия? Дори и да е получил имота в наследство, въпросният имот се предполага, че вече е остарял до толкова, че са нужни харчове по поддръжка и обновяване. Но в никакъв случай това не е капитал. Ако даваш въпросния имот под наем, тогава, дори и все още да го изплащаш с ипотека, в края ще бъдеш негов собственик, но ще имаш пари и за още един имот. Нали това е смисълът на капитала - "пари - стока - пари-прим". Вярно, че в днешно време, в ерата на финансовия капитал стоката в тази формула отсъства. Тя е "пари - пари-прим". Но това е тема на друг разговор. В света на финансовия капитал те убеждават, че ако имаш жилище, което си си купил преди 30 години за 5 хиляди евро и продължаваш да живееш в него, но вече като пенсионер, и то вече струва по пазарни цени 35 хиляди евро, значи си станал 7 пъти по-богат. Глупости! Жилището е старо, таванът тече, стените са мухлясали, а пенсията ти е триста лева. Как точно си станал по-богат и какво си "спестил"? Какъв "капиталист" си с този "капитал". Ако го продам - да, ще взема 35 хиляди евро, но с тях какво ще си купя? Седем такива жилища ли? Капиталът, поне този, който претендира, че изследва Пикети, има смисъл единствено и само във физическото му измерение. Но мосю Пикети го свързва с финансовото му измерение и от тук започват извращенията. Пикети писал интересно, събрал бил данни. Да, никой не отрича, че е кипял труд за него и 30-те му сътрудници, но какви данни е събирал - от данъчните служби. А парите в офшорките. За тях данни събрал ли е? Колкото до това, че бил онагледил задълбочаващото се неравенство, това се вижда и с невъоръжено око. Не е нужно да давам пари и да чета 700-800 страници за тоя що духа. Така че, Кули, сори пич, но няма да му дам шанс. А Фючърлеса пък, прегърнал горещо идеята, че понятието капитал търпяло промени. Да, сигурно - един ден стомашните спазми на Фючърлеса или пък газовете в дебелото черво на Кули може да се окажат капитал. Безценна "инвестиция", така да се каже. Като нищо - в света на финансовия капитал всичко е възможно. А ако моите екскременти се окажат по-скъпи от златото, ще почерпя. Обещавам! Но, да знаете, това може да стане единствено, ако ми уредите достъп до Уолстрийт.
Не, Холендер, Друго имах пред вид, но ти ме караш сега да се замисля. И, знаеш ли, наистина, при такъв "капитализъм", има голяма вероятност комунизмът да победи. При това ще е в световен мащаб. Не някакви си там Русии, Северни Кореи и Куба. Е, ще има някои малки изключения, като ескимоси, някои племена в екваториална Африка, някои острови в Тихия Океан ..., но те ще са незабележими. За това, Холендер, аз мисля да бягам, когато видя, че това става. Само че няма да бягам на запад или на изток. Ще избягам при ескимосите. И знаеш ли защо? Защото при тях всичко е истинско. А освен това и не понасям жеги.
Свински, Това, което си избълвал в пост 32 е според теб, но не и според мен. По този начин илюстрираш безумната произволност и неконсистентност именно на твоя, дълбоко увреден от неолиберализма начин на мислене, но не и на моя. Господин "математик-статистик", Веднъж тук, в този форум, си призна, че не разбираш от икономика. Сега пак подскачаш с вдигната ръка. За какво? Имаш нещо да кажеш ли? Да не би вече да си започнал да разбираш? Четейки пост 32 силно се съмнявам. А може би искаш да научиш? Ако е така - добре, ще ти кажа някои основни неща. Капиталът, Свински, има стойност, но има и смисъл. А има смисъл, само когато на него съответства нещо, което се нарича актив. А това какво е актив - гугни в нета и ще видиш. За него има определение в международните счетоводни стандарти. Аз ще ти цитирам по памет - актив е всеки ресурс, контролиран от предприятието, чиято стойност може надеждно да се измери и чието използване води до увеличаване на икономическите изгоди. Работил си и в замяна си получил пари. До тук ефекта е нулев. Танто за манто. С тези пари си си купил къща. До тук ефекта също е нулев - танто за манто. Живееш в къщата. Някакви икономически изгоди от това? Май не, а? Парите са се превърнали в къща и нищо повече. Но ако дадеш къщата под наем, тогава към превърналите се в къща пари се добавят още пари и тогава къщата става капитал. Схвана ли разликата? Всичко, което си си купил, с цел препродажба с печалба може да е капитал. Ако си купил картината за да и се любюваш, тогава тя не е капитал. Маркс много добре е изслезвал този процес и благодарение на него понятия като "капитал", "стойност", "стока" са изяснени достатъчно добре. Но трябва да се чете. И най-важното - да се мисли.
Най разумният вид на планетата не е нищо повече от един тъп вирус, на който разумността му стига да си осигури повече за плюскане и все по добри условия за размножаване. Трудно може да се нарече разумна форма на живот, която не може да оцени красотата и балансът на планетата, която обитава. И поради това, че вирусът не прощава на нищо около себе си, то за да може да оцелее трябва да бъдат приложени драстични мерки, които да осигурят възможност за видът да оцелее. Когато става дума за оцеляване, всичките плачове за безчовечност, фашизъм, расизъм и още -изъм са жалко лицемерие.
Фен на Модиляни, който харчи луди пари и пише в кафето, мнооого... елементарно. Но всеки идиот има право да да се изкара не идиот..демокрацията го изисква