Алексис Санчес е "звяр, който само трябва да бъде пуснат". Така чилиецът нарече себе си, след като в един от последните мачове на Интер се превърна в герой. "Нерадзурите" спечелиха Суперкупата на Италия, след като двубоят им срещу Ювентус завърши 1:1 в редовното време на "Джузепе Меаца", а в последнта секунда на продълженията Ел Ниньо се разписа за 2:1 и донесе трофея на гранда от Милано.
Санчес бе титуляр в следващата среща с Аталанта от Серия "А" и беше безличен на терена. След това пък дойде двубоят с Емполи за Копа Италия и се разписа срещу тосканците още в 13-ата минута.
Може би тези три двубоя са достатъчни, за да опишат цялата кариера на нападателя - способен на неща, след които човек се чуди защо няма "Златна топка", но и на такива, че хората се питат как въобще е станал футболист, преминал през някои от най-големите европейски колоси.
В Чили обаче Ел Ниньо е безспорен герой. Не само заради това, което направи с националния отбор, но и заради начина, по който се отнася към Токопия - родното му градче с 24-25 хил. жители, където преди година кръстиха улица на неговото име след референдум.
На улицата има огромна стена, изрисувана с радостта на Алексис с фланелката на Чили и фланелки на всичките отбори, в които е играл. А футболната история на Санчес е като за книга. Когато през 2007 г. градът е ударен от тежко земетресение, футболистът е от първите, които предлагат помощ за петте хиляди души, загубили къщите си.
Неговата намеса е и ключова за реализирането на някои проекти, като изграждането на две училища и терени за футбол, построяването на две болници и други. Затова и без значение какво прави на терена, в Чили Алексис е идол. Човек от народа, както обичаме да казваме. Макар и толкова успял. Макар и милионер.
Но освен човешките съдби, футболистът приема присърце и тези на животните.
Извън живота си във футбола, нещото с което нападателят никога не се разделя, са неговите кучета. Наистина е почти невъзможно да го срещнете без тях. В Милано има четири. А голдън ретрийвърите, които Алексис взе още по времето си в Арсенал, дори имат Instagram акаунт, следван от 200 хил. потребители.
Атом и Хъмбър са като деца на Санчес и обожава да прекарва свободното си време с тях. Да играят лудо в градината или да бягат и да се разхождат в парковете на Милано. Взима ги често с него за почивките си, а на бутонките си Алексис е изписал имената на четириногите си приятели.
Ако трябва любовта на Ел Ниньо да бъде степенувана, някъде около кучетата се нарежда и обичта към собственото му тяло. Няма ден, в който Санчес да не отделя време за него. Тренира активно дори когато е във ваканция и няма нито една татуировка по мускулестото си тяло.
Ако има обаче нещо, което нападателят на Интер обича най-много, това е мама Мартина.
Алексис отдавна е един от най-търсените ергени в играта и много жени са влизали в живота му, но никоя не е успявала да го омае и плени. Точно заради това избира да живее в спокоен квартал с повече място за своите кучета в Милано.
Синьора Мартина е истинската тайна зад успеха на нападателя. Преди да вземе важно решение Санчес винаги се допитва до нея. Мама Мартина е център на вселената за Алексис. Футболистът има и две сестри, а биологичният им баща ги напуска като много малки. Затова най-важната мъжка фигура в живота му си остава вуйчо му Хосе, братът на майка му.
Санчес е силно свързан с Италия, след като кариерата му в Европа започва именно на Ботуша - в Удинезе през 2008-а. За три сезона при "фриуланите" вкарва 21 гола в 112 мача, преди да започне обиколката му на грандовете - Барселона, Арсенал, Манчестър Юнайтед, а сега - Интер.
В Милано Алексис вече има 16 гола в 88 мача.
Това е третият му сезон в тима. Първият бе под наем, а после той бе откупен от "нерадзурите" с договор до 2023-та. Най-важният му гол, разбира се, е предпоследният, който му донесе втори трофей в Интер, след титлата миналия сезон. Това са му и първите трофеи в Италия, след шестте с Барселона и трите с Арсенал.
Сега Санчес продължава да иска няколко неща в живота си - мама Мартина винаги да е до него, както и четирите му кучета. А каквото и да се случи на терена, у дома, в Токопия, винаги ще е посрещнат с широки обятия. Защото Алексис е човек от народа и съпреживява болките му. Въпреки личните успехи. Въпреки милионите в банковата сметка и охолния живот.
