Патрик Кутроне навива десния си ръкав, за да покаже най-новата си татуировка.
24-годишният нападател вече много пъти е рисувал по тялото си, но последната му татуировка е най-важната от всички - тъй като изобразява баща му Паскуале.
"Татко беше точно като мен, еднакви сме", разказва италианският нападател. "Имаше куп приятели и е помогнал на толкова много хора, защото беше адвокат. Харесваше му да помага на хората".
Нормално е да има сантименти, когато се завръщаш у дома, но за бившия играч на Уулвърхемптън емоциите са необичайно големи. И сред тях водеща е тъгата.
През лятото Кутроне се завърна в родния си град Комо и в едноименния клуб, който се състезава в Серия "Б". Така той отново е при семейството, където са корените му. Но неговият баща го няма.
Паскуале почина през януари от коронавирус едва на 58 години. Докато Патрик Кутроне говори от терасата си, гледайки към езерото Комо, не е трудно да се види, че той все още не се е справил с тежката загуба.
"За мен той беше най-страхотният човек на света. Смятам, че никой не е като него и няма да намеря друг такъв. Беше моят идол и всичко за мен."
"Той беше човекът, с когото разговарях всеки ден за футбола и за живота. Когато загубиш баща и толкова близък човек, виждаш мрак пред себе си. Трудно беше, но искам ново начало. И искам да покажа, че съм същият играч, който започна добре. Когато си го направил веднъж, можеш да го направиш винаги", категоричен е Кутроне.
Нападателят беше взел да затъва и прекара последните три години в безуспешни опити да съживи кариерата си.
Той постъпва още 9-годишен в школата на Милан и там се утвърждава като водещ талант на "росонерите" и на Италия.
През 2017 г. младокът започна да пробива в първия отбор на Милан и да бележи важни голове, стигна дори до националния отбор и бъдещето му изглеждаше повече от обещаващо.
Текучеството на треньори и футболисти в миланския гранд обаче се отразиха, а неговите възможности за изява в Милан ставаха все по-малко и през лятото на 2019-а Кутроне беше продаден на Уулвърхемптън.
Периодът във Висшата лига изобщо не протече по план и последваха преотстъпвания във Фиорентина, Валенсия и Емполи, в които формата му така и не се подобри и перспективи за развитие не се виждаха.
Но шансът му да се събере отново със семейството, с майка си Елеонора и брат си Крис, се оказа от основно значение, когато почина баща му. Годеницата на Патрик Грета Вергани също е от областта и трансферът му в Комо е възможност и за нея да се завърне към корените.
За Кутроне водеща движеща сила е желанието му да почете паметта на баща си. Той играе с номер 63, символизиращ годината, в която е роден Паскуале.
Играчът не преувеличава, когато обяснява колко си приличат двамата - и за него също идва съвсем естествено нуждата да помага на хората.
Днес Кутроне оказва подкрепа на новите попълнения в Комо, особено на идващите от чужбина като ирландеца Лиъм Кериган.
Самият Патрик знае какво е да попаднеш в непозната среда и да се бориш сам с трудностите. Преминаването му в Уулвс срещу 16 млн. паунда се разглеждаше като трансферен удар, а той взе да трупа минути в Лига Европа и вкара на Челси за първенство.
Извън терена обаче Кутроне разкрива, че е страдал много без роднини, близки и приятели.
"Беше първият ми отбор след Милан, и то толкова далеч от къщи. С приятелката ми все още бяхме в първите ни месеци заедно, понякога моментът не е дошъл с човека до теб да заживеете заедно. Случваше се роднини и приятели да ме посещават, но през повечето време бях сам", разказва Кутроне.
"В началото се чувствах добре, защото играех. Като играеш си щастлив. Но като спрат да те пускат, усещаш, че в главата ти нещо не е наред".
"Разбрах, че треньорът предпочита някой друг, но за нападател да не играеш редовно е трудно. За мен най-важното от всичко е да бъда на терена, имал съм проблеми с формата заради липса на игрови минути".
Кутроне се надява тези проблеми да са изцяло в миналото му и след като премина като свободен агент в Комо, поводи за оптимизъм не липсват. Нападателят започна да вкарва и да празнува заедно с феновете, а връзката му с града очевидно е силна.
"Чувствам се много добре, това е моят град и е чест да играя за моя град и моите хора. Искам да давам 100% за този отбор, усещам го вътре в себе си, защото тук съм израснал."
"Знам всичко за Комо, тук са приятелите, роднините, приятелката ми. Когато искаш да рестартираш кариерата си, смятам, че най-добре е да започнеш там, където си роден".
Кутроне все още е само на 24 и има предостатъчно време за развитие. Когато си спечели репутация на голям талант в Милан, той беше тийнейджър и потенциалът и голмайсторският нюх бяха налице - но сега играчът е доста по-зрял.
Единственият му мач за националния отбор при мъжете си остава една контрола с Аржентина преди 4 години - в един период, когато все още изглеждаше, че Кутроне се е устремил към футболните върхове.
Сравняваха го с легендата Филипо Индзаги заради головия му инстинкт и умението му да се пласира на точното място и да дебне в пеналта. Създаде си име и на златна резерва, защото успяваше да бележи важни попадения след късни появи в мачовете.
В момента той твърди, че не мисли за онези времена и го интересува настоящето.
"За бъдещето също не ми се мисли. Искам да се справя добре в Комо и мисля само за този отбор и за града. Знам, че можем да спечелим промоция още тази година, имаме добър проект, а това е най-важното".
Тимът не започна блестящо сезона, но амбициите на Патрик остават големи.
Той е решен да помогне не само на собствената си кариера, но и на любимия местен отбор - защото все пак е в природата му да помага. И да бъде като баща си.
