Рейнджърс прави невероятен сезон и за първи път легендата изглежда като човек с огромен потенциал в професията
Сезон номер три - време, в което оценки вече смело могат да се дават. Стивън Джерард нямаше нужда от три години да ни убеди, че е топ играч на границата на двата века, когато блесна с екипа на Ливърпул. Сега обаче е различно и съмненията около неговите качества като треньор/мениджър бяха напълно обясними.
Вероятно между емоциите от мачовете в Шампионската лига и двата български представителя в Лига Европа, както и битките из Висша лига, Серия "А", Ла лига и Бундеслигата, сте пропуснали какво прави Рейнджърс на Джерард от началото на сезона. Съвсем нормално - шотландският Премиършип не е най-силното първенство на планетата. Но, все пак - внимание. Защото в лигата, доминирана тотално от Селтик в 9 поредни сезона, се случва нещо напълно ново.
Първенството започна на 1 август, а Рейнджърс гостуваше на третия най-силен тим - Абърдийн (според предварителните прогнози на букмейкърите). Победа с 1:0 и старт на серия, в която 7 поредни мача никой не вкара гол на отбора на Джерард. Шест победи на нула и едно реми 0:0 с Ливингстън. ОК - вече чуваме реакциите ви: "Е, в това слабо първенство..."
Рейнджърс обаче излезе в Лига Европа, прегази лесно Линкълн Ред Импс от Гибралтар с 5:0, но след това сложи "четворка" на Вилем II навън (пак на нула), елиминира Галатасарай с 2:1 и влезе в групите на турнира. Там е с 6 т., биейки като гост Стандард Лиеж с 2:0 и Лех Познан с 1:0 у дома.
В шампионата авансът е 9 т. пред Селтик (с два мача повече все пак), като дербито бе спечелено с 2:0 на терена на врага. В 13 двубоя Рейнджърс е записал 11 победи и две ремита, допуснал е 3 гола (и те са в два двубоя) и е вкарал 29. Общо 11 "сухи мрежи". 35 точки от 39 възможни.
В Европа - 5 победи с 1 допуснат гол от Галатасарай в последните минути.
Или равносметката дотук - 18 изиграни мача, 16 победи, 15 от тях - на нула!
Това вече е представяне в рамките на три месеца, което изглежда впечатляващо. Нещо повече - това е най-добрият актив на целия континент. Няма друг тим с такъв актив.
Стиви Джи е на 40 години, с вече два сезона опит зад гърба си. Преди това бе няколко месеца в Академията на Ливърпул и ежедневно влизаше в кабинета на Юрген Клоп за съвети и разговори с мениджъра. Без съмнение, подготвяше се за първата си работа с мъжки отбор, а едва ли дори е подозирал, че тя ще е в клуб от калибъра на Рейнджърс. Защото - да, Шотландия може да не е Англия или Испания във футбола, но напрежението и очакванията в този отбор са много сериозни. Особено след толкова години доминация на големия съперник.
Джерард изгради отбора си без звездни попълнения. Трите му трансферни офанзиви дотук са били на стойност по около 14 милиона евро (толкова дава бордът на клуба), като рекордната покупка е Райън Кент от Ливърпул (8 милиона лири). Сглобил е състава си за около 42 милиона лири в три трансферни прозореца, а за същия период Селтик е дал 60 милиона, при това инвестирани в и без това шампионски тим.
При идването му на "Айброкс" през лятото на 2018-а скептицизмът бе, че с толкова неопитен човек огромната пропаст между двата гранда няма как да бъде запълнена.
Какво се получава всъщност?
Рейнджърс още няма трофей, това е неоспорим факт и ако не спечели след края на този сезон, Джерард определено може да бъде сочен с пръст.
Той спечели 4 и загуби 4 дербита в първенството, а най-тежкият удар получи на финала за Купата на лигата срещу Селтик миналия декември, когато Рейнджърс напълно доминираше, отправи над 25 удара срещ 3-4, изпусна и дузпа, за да загуби с гол (от засада) в края на продълженията. И да изпусне трофея.
В Европа отборът на Джерард трета година поред достига групите на втория по сила турнир. Не че е нещо уникално, но не се бе случвало 7 години. През миналия сезон излезе от тях, побеждавайки два пъти убедително Мидтиланд, след това елиминира Брага, за да отпадне на осминафинал от Леверкузен.
Сега върви към елиминациите уверено и просто е заключил вратата през сезона.
Нищо още не е спечелено, защото сме далеч, далеч от края на първенството и турнирите. Но пропастта със Селтик определено вече я няма. Независимо дали стане шампион или не, Джерард доказва прогрес - на себе си като мениджър и на отбора си. И, едва на 40, със сигурност идното лято ще има доста погледи откъм английската Висша лига към него.
Ясно е, че един ден ще го потърси Ливърпул, това изглежда въпрос на време, евентуално след раздялата с Клоп - а кой знае кога ще се случи това. Но Джерард печели много симпатизанти с работата си и извън "Анфийлд", с който е свързан не само футболно, но и емоционално.
