Някои играчи са по-специални от други и твърде много липсват на футболната игра.
Затова винаги е тъжно да видим как част от тях се отказват на възраст, на която повечето им колеги все още са активни на терена.
Тази седмица стана ясно, че такава е съдбата и на един от най-успешните защитници в историята Рафаел Варан.
Французинът беше принуден да окачи обувките само на 31 години след сериозна контузия в коляното, получена още при дебюта му за Комо.
За жалост, в последните години Варан не беше същият като преди, защото здравословното му състояние просто не му позволяваше да достигне обичайното си ниво.
Все пак централният бранител се оттегля, след като постигна всичко във футбола с екипите на Реал Мадрид и на френския национален отбор.
Трофеите му могат дълго да бъдат изреждани, но е достатъчно да споменем четирите триумфа в Шампионската лига и световната титла с Франция от 2018-а, за която той изигра основна роля.
Сякаш беше вчера, когато Варан проби в първия състав на Реал още като тийнейджър и бързо показа, че е способен да постигне велики неща.
Но неговият случай далеч не е единствен и все по-дълъг става списъкът с именити футболисти, поставили ранен край на кариерата си.
Най-честата причина за това са травмите, но има и по-особени примери, както се убедихме тази година покрай решението на маестрото Тони Кроос.
Ето осем от най-емблематичните звезди, които се оттеглиха прекалено рано и за които можем само да съжаляваме, че не дадоха още на футбола.
Филип Лам
Един от тези, които имаха физическата сила да продължат, но просто желаеха да се оттеглят на върха.
Последното действие на Лам като национал и капитан на Германия беше вдигането на световната титла, а няколко години по-късно той спечели Бундеслигата за осми път с Байерн Мюнхен - също като капитан.
Именно след осмата титла на страната култовият бек реши, че може да постави точката на славния си футболен път.
При отказването си Лам се намираше в забележителна форма и беше избран за най-добър германски играч през същата година.
Тогава беше на 33 години, но вече беше направил всичко в играта и остави зад себе си една от най-перфектните футболни кариери.
Любопитен факт за този уникален футболист е и че веднъж изкарва над година без да извърши нито едно нарушение в Бундеслигата - в серия, продължила 24 мача.
Ледли Кинг
Още от 13-годишна възраст големият талант показва, че може да стане защитник от световна класа за Тотнъм и Англия.
И юношата на "шпорите" наистина имаше класа в изобилие, но беше може би най-склонният към контузии играч заради проклетото му коляно.
"Той е единственият, който не дърпа и задържа опонентите си. Ще ти отнеме топката без въобще да разбереш. За мен това е добрият защитник", казва за него легендата на врага Арсенал - Тиери Анри.
Ледли Кинг беше футболист, способен да чете перфектно играта и затова защитата му се отдаваше толкова добре.
Но хроничните проблеми с коляното го държаха твърде дълго извън терена и го накараха да се откаже на 31 години. През цялото време той остана верен на Тотнъм.
Емануел Пти
И при французина фатално се оказа проблемното му коляно.
Пти беше един от знаковите полузащитници на 90-те и началото на 2000-те с периодите си в Монако, Арсенал, Барселона и Челси.
С Франция спечели световна и европейска титла, но на 34 осъзна, че няма да се възстанови напълно и се оттегли от футбола.
А имаше вариант да се присъедини към един звезден състав на Болтън, включващ Фернандо Йеро, Джей-Джей Окоча и Иван Кампо.
Тони Кроос
Неговият перфекционизъм се виждаше не само на терена, но пролича и при решението му да се оттегли, докато още е в топ форма.
Разбира се, идеалният край щеше да е европейска титла с Германия на Евро 2024, но тя не беше отредена за Кроос и Бундестима.
Все пак в заключителния си мач в клубния футбол халфът спечели Шампионската лига за шести път, така че до последно не можеше да се оплаче от липса на трофеи.
На 34 години Кроос изглеждаше способен да изкара поне още няколко сезона в Реал Мадрид, а после да припечели значително в САЩ или Саудитска Арабия.
Невероятната му футболна интелигентност винаги е компенсирала липсата на скорост, затова и годините не му се отразяваха толкова.
Но германецът просто реши, че е направил достатъчно - и гледайки цялостната му кариера, не можем да не се съгласим.
А привличането му от Байерн за 30 млн. евро е един от най-великите трансфери в историята на Реал.
Хидетоши Наката
Японецът се беше превърнал в голяма знаменитост в родината си и беше станал известен като японския Дейвид Бекъм.
Той си изгради репутация в Серия "А" с периоди в Перуджа, Рома, Парма и Фиорентина, преди да се пробва във Висшата лига с екипа на Болтън.
Само един сезон в Англия обаче му беше достатъчен и халфът реши изненадващо да се пенсионира на 29 години.
Изглежда просто беше надделял интересът на Наката към модата и към други начинания извън футбола - но и до днес той си остава сред най-популярните азиатски футболисти.
Еден Азар
Финалните футболни години на Азар бяха доста депресиращи, но не бива заради тях да пренебрегваме колко феноменален беше белгиецът с екипа на Челси.
Когато Азар показваше максимума от възможностите си, нямаше по-добър от него във Висшата лига.
Сравняваха го дори с Меси и с всички останали величия, за които се сетите - но не е тайна, че Азар никога не е бил сред най-работливите и най-отдадените играчи.
Когато най-после мечтаният му трансфер в Реал Мадрид се осъществи, крилото се появи с наднормено тегло и оттам нататък се превърна в най-ужасната трансферна издънка на "кралете".
Контузиите пък съвсем го съсипаха и месеци след като договорът му с Реал изтече, белгиецът избра да спре да играе.
За съжаление футболът се беше превърнал в тежест за него, макар че той беше само на 32 години.
Марко ван Бастен
Поглеждайки малко по-далеч в миналото, можем да изтъкнем още немалко случаи, като например този на Браян Лаудруп и неговото оттегляне още на 31 г.
Но малцина са липсвали толкова на футбола, колкото нидерландската легенда Марко ван Бастен.
Фамозният нападател спря да играе още на 28 години заради хроничната контузия в глезена.
Който го е гледал на терена, знае, че Ван Бастен беше №1 в света и докато беше в Милан правеше невероятни неща, затова и прибра три "Златни топки".
Успя да спечели всичко с "росонерите", а с Нидерландия вдигна европейската титла през 1988 г., когато стана и голмайстор на еврофиналите.
Уви, няколко операции и цели две години възстановяване пречупиха духа му и доведоха до решението за оттегляне.
"Няма да го забравя, беше през август на базата "Миланело". Тренирах сам и просто не можех да изпълня планираните упражнения. Отдавна не бях успявал да постигна целите си и бях започнал да се депресирам. Затова реших да се оттегля - реших го там, сам на тревата", разказва легендарният голаджия.
Ерик Кантона
Ексцентричният Кантона винаги е правел нещата по свой начин, без да се съобразява с общоприетите норми или с нечии очаквания.
Седмица след като спечели поредна титла с Манчестър Юнайтед, френският нападател избра да постави края само на 30 години.
"Играя професионален футбол вече 13 години, което е доста време. Сега искам да правя други неща. Винаги съм планирал да се оттегля на върха, а в Манчестър Юнайтед достигнах пика на кариерата си", разясни той.
Оттогава минаха няколко десетилетия, през които култовият Кантона се отдаде на артистичните си пориви и се изявяваше като актьор, режисьор, продуцент и даже издаде музикален албум през миналата година.
Не забрави обаче и спорта и като играещ треньор на Франция спечели световната титла по плажен футбол през 2005-а.
