Нова книга зая мениджъра на Челси разказва за неговия път във футбола до момента и се спира детайлно на начина, по който подхожда към тренировките в първия си елитен клуб, Майнц 05.
Томас Тухел прекарва 5 години в Майнц между 2009 и 2014 г., за да се утвърди като един от най-обещаващите млади треньори в Германия и по-късно да наследи Юрген Клоп в Борусия Дортмунд.
Един от откъсите от книгата на Тобиас Шахтер и Даниел Мойрен разкрива именно какво е мисленето на наставника относно тренировките и защо те трябва да са по-тежки за футболистите от самите мачове:
След като 10 години е тренирал деца и юноши, Томас Тухел е отбелязал сериозен прогрес.
Първо, като асистент се е учил от Ханзи Клайч, светило в германския детско-юношески футбол.
После е събрал опит като старши треньор в различни възрастови групи. Според традицията и доктрината в немските школи по онова време, Тухел използва повтарящи се упражнения: един и същ пас, упражняван 100 пъти, същите 100 поредици от подавания, затвърждавани в тренировъчния процес.
"Вече правим много повече на брой повторения, но не по същия рутинен начин", разяснява той. "Тренираме на много сложни, стеснени терени и винаги караме играчите да измислят нови решения в зависимост от форма́та на упражнението".
Простичко казано, футболистите практикуват подавания в игрова обстановка, но поставени в по-трудно положение, отколкото на мач.
Тренирането на атаки при числено предимство за противника, например при ситуации двама срещу седем, засилва нуждата от креативност при комбинациите - всъщност я засилва дотолкова, че вече не е необходимо безмозъчното повтаряне на рутинни упражнения.
Едно нещо никога няма да видите в тренировка на Тухел: 11 срещу 11 на цял терен - макар че то е било използвано в ранните му треньорски години като логично финално упражнение.
Просто от един момент нататък това престава да има смисъл за него.
"Тотално се сбогувах с опитите да изкопирам мача през уикенда. Просто никога няма да можем да го направим", казва наставникът.
Вече много повече го интересуват базовите идеи, около които отборът му функционира.
"Принципите трябва да са ясни: кой крак се използва за спиране на топката, към кой крак на съотборника я подавам? Възможно ли е да изведа другия на отворена позиция или е в затворена ситуация? Ако е затворена ситуация, как се откривам за защитниците, за да започна атаката отначало?", обяснява Тухел.
"Принципите са ясни. А вече в рамките на тези принципи, всеки играч има максимална креативна свобода".
Седмица след седмица футболистите на Майнц все повече се доверяват на треньора си, осъзнавайки, че упражненията в умален мащаб са най-добрата подготовка.
Когато дойдат мачовете за първенството и купата, пространството на терена внезапно се увеличава и им дава повече време да взимат решения, става им по-лесно от тренировките, точно каквото е намерението на мениджъра.
"Трябва да си отличник в училище за някои от тези упражнения!", възкликва халфът на Майнц Еуген Полански, когато вижда какво се изисква от него. Такива тренировки изморяват повече мозъците на футболистите, отколкото телата им.
По време на заниманията, Тухел обикновено стои на централната линия и постоянно прави коментари, критикува грешките, поощрява и мотивира, поставя играчите под още по-голямо напрежение.
Преди всичко, работата върху техниката никога не се пренебрегва. "Както даже Роджър Федерер трябва да си тренира сервиса, форхендите и бекхендите всеки ден, така и футболистът трябва да си упражнява базовите техники отново и отново", убеден е треньорът.
"С него правехме страшно много упражнения с подавания, в които той постоянно се интересуваше от качеството на паса", спомня си полузащитникът Андреас Иваншиц.
"Въз основата на това, после той тренираше с нас атаки в 6-7 фази, като отново и отново трябваше да отваряме нови триъгълници за подавания. Тогава футболът става забавен. Но в началото на всичко е простичкият, но добър пас. Не бях виждал друг треньор, който има такъв кураж да заложи на простичкото".
Защитникът Ян Кирхоф пък си спомня колко е бил повлиян от тренировките на Тухел на принципа къс-къс-дълъг пас.
При този подход, първите две подавания при изграждането на атаката на един тим са на късо разстояние.
Идеята е, че ако например централният защитник подава на дефанзивния халф пред себе си и той от своя страна му връща топката, противникът е принуден да се придвижи. Отварят се нови пространства за подаване и бранителят си е спечелил няколко секунди да се ориентира и да потърси по-дълго подаване - за предпочитане ниско към плеймейкъра или нападателя.
Това се повтаря и в противниковата половина. Там два къси паса ориентират дефанзивния или атакуващия халф и тогава може да бъде даден по-решаващ пас или да се направи опит за удар.
Томас Тухел е привърженик и на т.нар. диференцирано обучение.
Теорията в спортната наука гласи, че човек научава поредица от дейности и техники не просто чрез повтарянето им, но и когато към тях се добавят малки отклонения и разлики.
В онези години един от бащите на тази теория преподава в университет, който се намира само на два километра от базата на Майнц. Естествено, Тухел не пропуска да се срещне с него и да проведе дискусии, които смята за основополагащи за по-нататъшното си развитие.
"Те тотално промениха ролята ми на треньор. Започнах да осъзнавам факта, че тренировките поставят играчите пред много по-комплексни задачи, отколкото мачовете. Проблемите, които противникът им създава в мача трябва да им изглеждат възможно най-лесни за решаване".
При германеца стресът в упражненията идва дори само от размерите на игралното пространство.
Той затваря играчите на малки и тесни терени, в които играчът с топката постоянно е под напрежение и отправянето и получаването на пас трябва да е много прецизно.
Тухел създава допълнителна сложност с въвеждането на специални правила или терени със забранени зони. Например изобщо не можеш да играеш на централния кръг или да подаваш през него, или флангът може да е отцепен - в зависимост от стила на игра на следващия опонент.
Веднъж мениджърът анализира, че Щутгарт е много силен, когато спечели топката по крилата. Затова иска неговият отбор да гради през центъра и да използва фланговете възможно най-малко.
Още във вторник, в първата тренировка преди двубоя, той постепенно нагажда упражненията към тази тактика. В сряда теренът вече е лимитиран по много нестандартен начин и наподобява форма на пясъчен часовник.
Така играчите са принудени да си подават през центъра, но когато минат централната линия, изведнъж пред тях се отваря ново пространство и отстрани.
Майнц печели онзи мач, а крилата на Щутгарт са в задънена улица.
Още тогава някои хора подценяват и отхвърлят Тухел заради особеностите в поведението му на тренировъчния терен и на скамейката: той често изглежда като особняк, действащ по ефективна, но странна програма.
Ако обаче попитате играчите, работили с него в онези първи безгрижни години в Майнц, те ще ви опишат различен човек от този, с когото се сблъскват феновете, шефовете на клуба и медиите.
Ще ви опишат човек, който винаги е зад отбора си.
"След един мач той ме хвана с ръце за врата, защото бях вкарал гол заради малко по-различното си придвижване след получаването на топката, което ми даде част от секундата да завърша атаката", спомня си Иваншиц.
"Тухел беше в екстаз в съблекалнята. Не усещах нищо егоистично в радостта му, свързано с гения му или нещо такова, а откровена радост за мен като играч и заради факта, че сме успели да го направим заедно".
