Седнал на тревата и ридаещ неудържимо пред пълния стадион с предани привърженици - по този сърцераздирателен начин Марко Ройс приключи своя футболен сезон.
Неговият тим Борусия Дортмунд изживя драмата да изпусне титлата в последния кръг пред своя публика, а капитанът страда и в индивидуален план, тъй като изглежда все по-малко нужен на отбора.
Ройс записа най-слабото си постижение в Бундеслигата със само 6 отбелязани гола. А в началото на кампанията атакуващият халф беше основният двигател за атаките на Борусия заедно с Джуд Белингам.
Германецът получаваше постоянни похвали за бързината при взимането на решения, за техниката и прецизността при владеенето на топката. Марко вече не притежава онази експлозивност от младите си години, но в редица други аспекти е станал по-добър.
Опитът му помага да направлява точно и интелигентно играта, а работливостта му си остава впечатляваща и той повеждаше пресата на Борусия в моментите, когато отборът губеше топката.
Даже беше лидер по пробягани километри и треньорът Един Терзич хвалеше физическата му форма.
Но тогава дойде поредният голям удар в кариерата на Ройс. Два месеца преди Мондиал 2022 тялото на играча още веднъж го предаде.
След толкова проблеми с травми през годините, той не беше претърпявал сериозна контузия от два сезона. Но през септември беше изнесен на носилка в дербито срещу Шалке заради проблем с глезена.
В началото имаше обещания, че ще се завърне навреме за Световното първенство в Катар. Но на два пъти направи неуспешни опити да заиграе отново и тъй като болката се завръщаше, му се наложи да пропусне и това голямо първенство.
Вместо да заеме заслуженото си място в състава на Германия, той трябваше да се лекува и дотолкова загуби формата си, че завърши сезона като твърда резерва.
Ройс се представи слабо в някои от най-важните мачове на Дортмунд през сезона - срещу Челси в Шампионската лига, срещу Байерн в първенството, срещу Лайпциг за Купата на Германия.
Затова седна на пейката и в осем поредни двубоя не стартира сред титулярите, а се появи по-късно на игрището. В тези осем двубоя "жълто-черните" направиха най-силната си серия и не записаха нито една загуба.
Тогава дойде мачът с Майнц във финалния кръг, в който Борусия трябваше да спечели пред своята невероятна публика на "Сигнал Идуна Парк", за да грабне първа титла от 2012 г. насам. И първа в кариерата на своя капитан.
В големия мач Ройс влезе неочаквано рано в игра, тъй като Карим Адейеми се контузи още през първото полувреме.
Марко се появи в 40-ата минута и се бори до последно с всички сили, но не успя да допринесе. Равенството 2:2 прати трофея още веднъж в ръцете на Байерн Мюнхен, а за Дортмунд останаха сълзите.
Трудно е човек да не съжалява Марко Ройс - един невероятен талант, който избра да остане в любимия си клуб от родния Дортмунд, вместо да преследва големите пари и големите трофеи другаде.
Но това е негово решение, взето с достойнство и с ясно осъзнаване на собствената съдба.
За Ройс лоялността към родния му клуб стои над трофеите и парите. А успехите имат стойност само ако са постигнати с жълто-черния екип.
През последното десетилетие лидерът видя как редица звезди напускат "Сигнал Идуна Парк", за да потърсят развитие другаде. Пиер-Емерик Обамеянг, Хенрик Мхитарян, Кристиан Пулишич, Усман Дембеле и Ерлинг Холанд бяха сред тези, които клубът не беше способен да задържи.
Marco Reus has seen all these stars come and go...
— ESPN FC (@ESPNFC) May 23, 2023
If anyone deserves to win a Bundesliga title 💛 pic.twitter.com/8W1XlvK3vw
От напусналите звезди има такива, които особено много разочароваха Ройс - например Роберт Левандовски, Матс Хумелс и Марио Гьотце (последните двама по-късно се завърнаха).
"Всеки носи отговорност за собствената си кариера. Имахме много играчи, с които можехме да направим фантастичен отбор, но за съжаление, те взеха различни решения и поеха по своя път. Не смятаха, че могат да направят следващата голяма крачка, ако останат. Трябва да уважаваме решението им", казва Ройс.
"Но аз никога не съм чувствал, че трябва да тръгна по този път, защото други са го направили. Винаги съм искал да остана и е трудно да го обясня на хора, които не са погълнати от живота в този клуб. Аз искам да съм тук дори и в лошите времена. Във всеки един момент съм готов да изградя нещо ново тук и да отправя послание, че оставам, въпреки всичко. Това е моят дом и моят живот".
Капитанът каза тези думи съвсем наскоро - когато обяви, че е удължил договора си до 2024 г., като се е съгласил да намали заплатата си от 12 на 6 млн. евро годишно.
Поредната му саможертва? Той едва ли гледа на нещата по този начин, но решенията му определено са нещо твърде рядко срещано в съвременния футбол.
Преди няколко години, когато Борусия се бореше за оцеляване, а топ клубове искаха Ройс, той отново избра да поднови договора си с "жълто-черните".
"Абсолютно шантава история, удивително е, че реши да остане. Можеше да изкарва двойно повече пари другаде", призна тогава изпълнителният директор Ханс-Йоахим Вацке.
"От едната страна бяха някои от най-големите клубове в света, които го преследваха, а от другата беше битката за оцеляване в Бундеслигата с Дортмунд и яснотата, че няма да има Шампионска лига следващия сезон".
"Но той просто се е посветил на Дортмунд. Би му било много трудно да напусне този град и този клуб. В крайна сметка това се оказа решаващо, а той наистина е специален човек", допълни Вацке.
Каквото и да се случи до края на кариерата му, Ройс ще бъде запомнен като един от най-талантливите футболисти от златно поколение за германския футбол.
Трофейната му витрина обаче бледнее преди тези на много от другите таланти от същия период.
Две купи и три суперкупи на Германия са скромен актив за потенциала на Ройс.
Няколкото награди за играч на сезона в Бундеслигата също няма как да го стоплят, когато така и не успява да завърши по-нагоре от второто място в крайното класиране.
Загубеният финал на Шампионската лига от Байерн през 2013 г. беше още едно съкрушително второ място в кариера, която е изпълнена с болезнени разочарования.
Година по-късно Ройс беше принуден да се оттегли от състава на Германия за Мондиал 2014 заради контузия на загрявката преди мача с Армения броени дни преди началото на първенството.
Бундестимът спечели това първенство, но и този път атакуващият полузащитник се размина със златния медал.
Дори на фона на тези неволи, съсипващият край на настоящия сезон изглежда като най-тежкият момент за Ройс. Той вече е на 33 години и може и да няма по-добър шанс да вдигне Сребърната салатиера.
Но дали след години ще съжалява за изборите, които е направил?
Наскоро капитанът беше попитан какво би си помислил 9-годишният Ройс, ако знаеше, че ще остане в Борусия Дортмунд толкова дълго.
"Би помислил, че е взел правилното решение да остане верен на клуба си", отвърна той. "Заслужаваше си всички жертви. Трябва да си упорит, да не се предаваш и да останеш позитивен. Би било страхотно краят на този път да бъде отбелязан с шампионска титла".
Уви, титла и този път няма да има.
Болката е силна, но ако Ройс все още се гордее по същия начин със своя избор, своята съдба и отдадеността си към Дортмунд, той е един щастлив човек.
