Няма как да не започнем от най-очевидния въпрос: какво прави Дейвид Томпсън на круизен кораб на пристанището в Гибралтар?
Бившият футболист на Ливърпул, Ковънтри и Блекбърн не е на почивка - всъщност една от най-южните точки на Европа е негово работно място и днес животът му минава на фона на прочутата Гибралтарска скала.
Някогашният талант, записал няколко сезона на "Анфийлд" и в един момент попаднал в плановете на Свен-Горан Ериксон за националния отбор, вече е 44-годишен и е оставил големи премеждия зад гърба си, за да бъде на мястото, на което е сега.
От края на миналото лято той е спортен директор на ФК Европа, един от 11-те тима в първенството на Гибралтар. Приключението е необичайно, тъй като футболът в малката страна с трийсетина хиляди жители е уникален - и не без своите организационни и административни неуредици.
Като начало, в Гибралтар има всичко на всичко един стадион. Няма къде другаде да се играят мачовете, там са и тренировките на повечето отбори. За човек, прекарал живота си във Висшата лига, промяната е огромна.
"Тук няма финансиране", обяснява Дейвид Томпсън с усмивка. "Няма спонсорства, не продават билети за мачовете. Всички играем на един и същ терен... не знам как се организира това, някаква лудост е. Някакъв организиран хаос, но за тях работи".
В този организиран хаос ФК Европа се справя добре и е втори в класирането зад лидера Линкълн Ред Импс. Целта пред тима на Томпсън е да се класира за квалификациите на Шампионската лига през следващия сезон, а директорът трябва да намери правилните попълнения за подсилване на състава.
"Чувствам се страхотно, чувствам се точно където трябва да бъда", категоричен е бившият полузащитник. Той смята ролята си на футболен ръководител за свой втори шанс да достигне до топ ниво в играта. Първият му шанс е осуетен от неговата собствена прибързаност и по-късно от безмилостна контузия.
Дейвид Томпсън е възпитаник на академията на Ливърпул в същата ера като Стивън Джерард, Майкъл Оуен и Джейми Карагър.
Енергичен халф със страхотни способности, той натрупва над 60 мача за "мърсисайдци", но напуска през 2000 г., когато е само на 23.
7 години по-късно, след периоди в Ковънтри, Блекбърн, Уигън, Портсмут и Болтън, Дейвид е принуден да се откаже заради хроничен проблем с коляното.
Кариерата му оставя чувството за неоползотворен потенциал и пропуснати възможности за трофеи. Заради трансфера в Ковънтри година по-рано, той пропуска да бъде част от тима на Ливърпул, спечелил три трофея през 2001 г., включително Купата на УЕФА.
Пропуска и да запише мач за Англия, въпреки че е в разширения състав на селекционера Ериксон.
"Бях съсипан, когато се отказах. Не исках да имам нищо общо с футбола", признава Томпсън.
Той получава тежката травма на 25 и в следващите години безуспешно се бори, за да се завърне към пълноценно физическо състояние, но няколко операции и възстановителни програми не му помагат.
"Наложи се да спра, преди да съм осъществил надеждите и мечтите си, и то без да разбера колко далеч можех да стигна. Бях прецакан още на 25, а тогава трябваше да съм в пика си. Имах идея докъде мога да стигна в кариерата, но когато всичко ми беше отнето, ме остави разбит на парчета. И все още съм така, честно казано".
"Имах шест брилянтни месеца, викнаха ме в състава на Англия. Тогава получих контузията в коляното... и така и не се възстанових, нито физически, нито психически".
"Когато се връщаш към нещо отпреди 10 години и все още имаш толкова силни чувства, това е посттравматичен стрес, не е просто огорчение".
"До един момент бях търсен, но после посредствени играчи бяха налагани преди мен и направо не бях с всичкия си. Явно имаше ефект и върху личния ми живот. Бракът ми се разпадна, нямах тази връзка с децата си, която трябваше да имам".
"Въобще даже не исках да се прибирам вкъщи. Беше си депресия, но тогава не можеше да говориш за такова нещо по начина, по който можеш сега. Тогава даже не бих посмял да го спомена. Като се върна назад, си казвам: "Боже, взех някои странни решения".
Ако можеше да се върне назад, Томпсън щеше да оцени по-добре какво опитва да направи мениджърът Жерар Улие за него, когато започва да го налага в първия състав на Ливърпул.
Двамата се изпокарват, тъй като футболистът решава да напусне в посока Ковънтри, но успяват да се сдобрят преди смъртта на французина през 2020-а.
"Бях твърде раздразнителен", дава си сметка Томпсън. "Жерар се грижеше за младите и ни вадеше след 70 минути игра. А аз си мислех как най-слабият играч винаги е сменян пръв и си казвах "Ето, той пак го направи!". Не можех да осъзная, че се грижи за мен".
"Бих сритал и баба си, за да получа шанса да играя за Ливърпул. С всеки от нас беше така! Трябваше да приема ситуацията. Извиних се, че започнах да ругая Жерар, когато вкарах за Ковънтри на "Анфийлд". Казах му, че съм бил капризен и незрял, а той се разсмя".
Дейвид Томпсън отново започва да се усмихва, когато си припомня по-близкото минало и назначението си във ФК Европа.
Той тепърва трупа опит в ролята на спортен директор и предпочита да стои извън светлината на прожекторите, подобно на един от своите идоли в занаята, Майкъл Едуардс от Ливърпул.
Целите му са сериозни, но може ли Дейвид Томпсън да постигне като ръководител това, което не успя като футболист?
"Целта ми е да стигна до Висшата лига", казва твърдо той.
"Не очаквам да го получа даром заради миналото ми на играч. Моля само да получа шанс, ако съм добър в работата си. Имам изгаряща амбиция, защото пропилях толкова много време - а в крайна сметка, човек трябва да преследва мечтите си".
