Маккени, Дест и Пулишич са само върхът на айсберга.
Канадецът на Байерн Алфонсо Дейвис, който е само на 20 години, е най-скъпият ляв защитник в света заедно с Андрю Робъртсън от Ливърпул. Порталът Transfermarkt го оценява на 75 милиона евро.
Преди две години Челси плати на Борусия Дортмунд 64 милиона евро за американското крило Кристиан Пулишич.
Уестън Маккени играе успешно за Ювентус през този сезон. Наскоро торинци активираха клаузата за купуване на халфа от Шалке за 18,5 милиона евро, които могат да достигнат до 25 с бонусите.
Сержиньо Дест е основният десен бек на Барселона.
Джовани Рейна (Борусия Дортмунд) и Джонатан Дейвид (Лил) са незаменими в клубовете си.
И това са само най-ярките примери. Списъкът може да бъде продължен, ако се разровим малко по-надълбоко. Дори да оставим извън него няколко момчета от Бундеслигата, които са родени и израснали в Германия (най-често в семейства на американски военни), групата на играчи от Северна Америка в елитните европейски дивизии е внушителна. Превъзхожда многократно тази на руснаците, да речем. А въобще да не отваряме дума за националности като нашата, която в момента се гордее единствено с Андрей Гълъбинов в топ 5 на континента.
Откъде дойдоха толкова много таланти в спорта, който доминира тотално на световно ниво, но все още е чужд за американците?
Инвестиции в академии
Клубовете от MLS (Major League Soccer) започват да развиват настъпателно академиите си от 2007 г. нататък. Техните разходи нарастват ежегодно и през 2019 г. възлизат на над 70 милиона долара, което е съизмеримо с харчовете за подрастващите в повечето европейски страни, които се смятат за част от футболния елит. Понеже споменахме Русия, там на годишна база за детско-юношеските школи се харчат 38 милиона евро, а повече от половината от тези пари влагат само два клуба - Краснодар (11,4 милиона евро) и Зенит (8 милиона евро).
През пролетта на 2020 г. американците вече имат 64 добре работещи академии, които не са на клубове от MLS. В момента програмата за развитие на футбола в Северна Америка включва 94 школи. Собствениците им продават добре и това ги мотивира да влагат все повече и повече. Моделът е работещ и крие още по-голям потенциал.
Мотивацията на клубовете да продават играчи в Европа също се увеличава от сезон на сезон. През 2016 г. Маккени отказа да подпише с първия тим на Далас и се премести в Шалке като свободен агент. Съгласно правилата на ФИФА, тексаският клуб трябваше да получи около 250 000 долара за халфа, но изпусна всички срокове и се позова на правилника едва през април 2019 г. Вече беше късно. Сега всичко е строго регламентирано и клубовете получават по 5% от трансферите на юношите, които са отгледали в академиите си. И в Далас са спокойно, че ще получат дължимото за трансфера на Маккени от Шалке в Ювентус.
Лимит на легионерите
Както в много лиги по света, и в MLS има ограничение на броя на легионерите. През 2008 г. всеки от клубовете можеше да заяви до осем чужденци. През 2020 г. правилата са променени: 208 квоти за чуждестранни играчи са разпределени между 26 отбора. Тези слотове могат да бъдат търгувани за други активи (местни футболисти, избор в драфта и т.н). И в крайна сметка да се окаже, че някой клуб има десетима чужденци, а друг - само петима.
Ограниченията обаче не са толкова строги, колкото изглеждат. Терминът "легионер" се отнася до чужденци, които нямат разрешение за пребиваване в САЩ или Канада, а в канадските клубове американците не се считат за легионери и обратното. Ярък пример е шампионът за 2020 г. Кълъмбъс Крю, в който има 12 чужденци, но само петима от тях се считат за легионери.
Допълнителни програми за развитие
MLS охотно стартира допълнителни програми за развитието на играчите в сътрудничество с големи брандове. Един от най-известните примери е "generation adidas". Програмата позволява на лигата да подписва с играчи от школите. По-късно тези момчетата сключват договори с клубове от MLS. Самата лига избира момента, в който да ги пусне в голямата игра - обикновено 1-2 години след сключването на договора. Освен това участниците могат да получат и стипендия за продължаване или завършване на висше образование.
Сред по-известните възпитаници на програмата са бившият вратар на Евертън и Манчестър Юнайтед Тим Хауърд и полузащитникът на Тотнъм и Фулъм Клинт Демпси.
Таван на заплатите
В MLS има ограничение на заплатите. По този начин се цели да се предотврати възникването на суперклубове по подобие на ПСЖ и Манчестър Сити, които да "мачкат" останалите с финансовите си възможности. Таванът на възнагражденията в основния състав (20 футболисти) е 4,9 милиона долара. Максималната заплата е 612 500 долара на сезон, а минималната - 81 375.
Но дали Гонсало Игуаин би отишъл за такива пари в Щатите? Естествено, че не. Ето го и обяснението. Всеки клуб може да избере трима играчи, които да нямат таван на заплатите. За всеки от тях обаче се плаща "глоба" на лигата в размер на максималната заплата - 612 500 долара. Между другото, Игуаин получава около 7 милиона долара в Интер Маями.
Лигата следи зорко за спазването на правилата и наскоро дори започна разследване срещу клуба на Дейвид Бекъм за финансови неуредици.
Мачът на звездите
MLS взе назаем не само ограничението на заплатите от големите спортни лиги в Северна Америка, но и идеята за Мач на звездите. Форматът бе променян няколко пъти: имаше двубои между отборите на Запада и Изтока, между отбора на американските звезди и световните звезди, а от 2005 г. най-добрите футболисти на MLS играят срещу европейски топ клуб.
Ясно е, че победите на янките над Челси (1:0 през 2006 г. и 3:2 през 2012 г.), Байерн Мюнхен (2:1 през 2014 г.) и Тотнъм (2:1 през 2015 г.) не са критерий за силата на северноамериканската лига. Но пък е отлична възможност MLS да покаже на европейските клубове с какво разполага. Да разпъне сергията, както обичаме да казваме. Така например защитникът на Байерн Дейвис и Тайлър Адамс от РБ Лайпциг бяха в отбора на звездите на MLS срещу Ювентус през 2018-а.
Разширяванено на MLS
Американският елит на практика се разширява всяка година. През първия сезон (1996 г.) участват само десет отбора. През 2021-ва към MLS се присъедини и ФК Остин и тимовете станата 27. През 2022 г. ще се включи и ФК Шарлът, а на следващата - Сейнт Луис Сити. Те платиха на лигата общо половин милиард долара, за да станат част от първия ешелон. 30-ият клуб (има 6 кандидати!) ще трябва да плати 325 милиона, за да се присъедини към MLS. Парите са си пари, но лигата прави подбора си по редица критерии като инфраструктура, надеждност, дългосрочни перспективи и ниво на работа в академиите.
Резултатът
Две държави с общо население от 360 милиона души годишно инвестират стотици милиони долари във футболното развитие на всички етапи - от децата до клубове от MLS. Лигата се разширява, броят на професионалните футболисти се увеличава, а европейските скаути все по-често посещават академиите на американските и канадските клубове. Едно е ясно - инвазията на футболисти от Северна Америка ще продължи, докато ние ще се молим да се появи поне още някой като Гълъбинов.
