За година и половина след като се присъедини към Ливърпул през 2013-а, Даниел Стъридж изглеждаше като най-добрия английски нападател във Висшата лига.
35 гола между януари 2013 и май 2014 г. говореха красноречиво. Стъридж имаше острота, играеше умно и технично и пращеше от увереност.
В следващите шест сезона Стъридж отбеляза общо 58 гола за първенство. Завърши на последното място с Уест Бром, спечели Шампионската лига с Ливърпул и бе изхвърлен от футбола заради нерегламентирани залози.
Вече на 30, би трябвало да върви към преваляне на пика в кариерата си, но дори в най-добрите си години така и не беше сигурен национал. Още повече сега, когато дори не беше включван в сметките за вече отложеното Евро 2020. Хари Кейн, Маркъс Рашфорд, Рахийм Стърлинг и Джейми Варди са с пъти по-големи шансове от него. Същото важи и за по-младите таланти Тами Ейбрахам и Доминик Калвърт-Люин.
Но Стъридж е свикнал да бъде пренебрегван. Случваше му се още в Манчестър Сити, където предпочитани пред него бяха Роландо Бианки, Дарайъс Васел и Бенжани. Не че носеха кой знае колко повече от него като голове.
Бе продаден в Челси година след като Ман Сити бе купен от шейх Мансур през 2008-а. Нападателят имаше нужда от време за адаптация и в първите си два сезона на "Стамфорд Бридж" отбеляза само един гол в 26 мача от елита. Продуктивен период под наем в Болтън го върна в Челси, където разцъфна под ръководството на Андре Вияш-Боаш през 2011/12.
13-те гола през кампанията бяха най-доброто му постижение дотогава. На него му вървеше, но отборът боксуваше, заради което Вияш-Боаш бе уволнен в началото на март.
На негово място пристигна Роберто Ди Матео, който донесе трофея от Шампионската лига на Челси, но головете на Стъридж секнаха. При Ди Матео нападателят се разписа само още два пъти, като бе напълно забравен за мачовете в Европа и не се появи в игра след първия четвъртфинал срещу Бенфика.
Но след като бе продаден по средата на следващия сезон, Стъридж веднага започна да блести с фланелката на Ливърпул.
Чуваха се слухове, че Брендан Роджърс не го е искал на "Анфийлд", но въпреки това двамата се разбираха перфектно, а Стъридж заформи ударно нападателно дуо с Луис Суарес.
Двойката се превърна в една от най-продуктивните в историята на Висшата лига, колкото и кратко да просъществува партньорството им. Двамата изиграха само един сезон заедно и почти осигуриха титлата на Ливърпул през сезон 2013/14. Суарес приключи като топ реализатор на първенството с 31 попадения, а Стъридж беше втори с 21.
"Даниел има прекрасната възможност да стане играч от световна класа в следващите няколко години - каза Роджърс по средата на онзи сезон.
Той притежава всяко оръжие и качество, от което се нуждае, за да бъде добър, колкото Стуарес. Ако се опази от контузии и остане концентриран на терена, може да го постигне."
След като напусна Ливърпул през 2014-а, Суарес отбеляза 142 гола за Барселона, като в един момент бе върхът на може би най-великото нападателно трио, което светът някога е виждал. В същото време кариерата на Стъридж се срина.
Контузии в прасеца, бедрото, в глезена, в коляното, в хълбока - тялото му просто не издържаше.
Юрген Клоп бързо осъзна, че не може да гради отбор около Стъридж. Той все още бележеше голове, когато играеше, и беше солиден за Англия. Победният му гол срещу Уелс на Евро 2016 ще остане най-голямото му постижение на международната сцена. Но времето му на терена бе ограничено.
Така дойде и трансферът в Уест Бромич по средата на сезон 2017/18. Това беше последният му шанс да покаже, че все още притежава качествата, за да играе в топ първенство.
Шест мача, в които не успя да се разпише, и още два месеца аут заради нова контузия обаче си казаха тежката дума.
Напусна Ливърпул като свободен агент през 2018/19, след като гледаше безучастно от пейката как "червените" печелят Шампионската лига. И въпреки това Клоп не спираше да го хвали.
"Мисля, че Даниел има право да бъде наричан един от великаните в съвременната история на Ливърпул - каза германецът.
Той пристигна в клуба, когато бяхме в период на преустройство. Някои от головете му бяха много, много важни. Той е сред най-добрите голаджии, които съм виждал през живота си. Той бележи голове от невъзможни ситуации."
След това Стъридж взе изненадващото решение да потърси късмета си извън Англия. Озова се в турския Трабзонспор, където преоткри головото си докосване и вкара седем попадения в първите си 16 мача.
И тогава всичко се сгромоляса.
Предишната година Стъридж бе изхвърлен от футбола за период от месец и половина заради нарушаване на правилата за залози. Бил казал на брат си да заложи на негов трансфер в Севиля.
Но от ФА обжалваха тази присъда и през март 2020-а наказанието на Стъридж стана още по-сурово - четири месеца. Договорът му с Трабзонспор бе скъсан още на същия ден.
"Това е пълна катастрофа за мен, смачкан съм. Сезонът ми приключи - каза Стъридж тогава. - Искам просто да кажа, че бяха много дълги последни две години, в които ми беше трудно да се концентрирам върху футбола.
Все пак наказанието на Стъридж не се оказа толкова ужасно, тъй като глобалната пандемия от коронавирус така или иначе забави световния футбол. Но не е приятно за човек с два трофея от Шампионската лига да има и това в биографията си.
