При Реал Мадрид невъзможните обрати в Шампионската лига са ежедневие.
Показаха го отново и в полуфиналния реванш срещу Байерн. 10 минути преди края "кралете" губеха с 0:1 пред собствена публика на новия "Сантяго Бернабеу".
Реал бе на крачка от отпадане.
Давиде Анчелоти пришпорваше баща си Карло да направи една конкретна смяна.
Джуд Белингам, който през целия сезон бе една от основните фигури на Реал, бе останал без въздух, а Байерн бе концентрирал всичките си дефанзивни сили в опазването на Винисиус Жуниор.
Давиде осъзнаваше, че отборът се нуждае от по-сериозно присъствие в наказателното поле, от играч, който да ангажира допълнително защитниците на баварците. И спря погледа си върху Хоселу - футболист с достатъчна височина и изявен голмайсторски инстинкт.
Бившият нападател на Стоук и Нюкасъл бе дошъл предното лято под наем от изпадналия Еспаньол. Едва ли много качествени отбори биха се спрели точно на него за човек, от когото се очаква нещо специално в последните минути на полуфинален реванш в Шампионската лига.
Анчелоти-старши се обърна към Давиде на пейката. Синът веднага разбра намека на баща си, дори без прословутото повдигане на веждата, и каза: "Хоселу, дай." ("Dài" на италиански означава, каквото и на български - "хайде" - б.а.).
Хоселу загря набързо и се появи в игра. В 81-вата минута се възползва от грешката на Мануел Нойер, за да изравни резултата, а малко по-късно прониза вратата на баварците за втори път, за да изпрати "белите" на поредния финал в Шампионската лига.
10 минути, два гола. Истинска златна резерва.
Още веднъж Давиде взе правилното решение. Синът на Карло, помощникът, продължава да бъде съветникът в сянка и тайното оръжие на Реал.
Но въпросът остава - как Реал Мадрид продължава да играе финал след финал, без да има изявен стил на игра?
В редица интервюта Давиде изтъква, че силата на отбора се корени в гъвкавостта на играчите; в това, че могат да се адаптират към различни ситуации.
Реал не стъпва на определена идеология. "Кралете" могат да започнат мача в система 4-3-3, но тя да се промени няколко пъти по време на 90-те минути.
"Не вярвам в идеологиите като Гуардиолизмо, Саризмо... Вярвам, че всеки отбор си има собствен почерк", обясни преди време Карло Анчелоти пред "Кориере дело Спорт".
Вместо да упорства на определен стил на игра, който изисква привличането на точно определени футболисти, италианецът гледа нещата от другата страна и гради тактиката си около играчите, с които разполага.
"Един умен треньор би трябвало да може да се адаптира към характеристиките на отбора и играчите, с които разполага - казва той. - Той би бил идиот, ако разполага с "моторетка" като Винисиус и да не го използва на контра атаки.
Давам и друг пример - ако пък имаш Кристиано, целта ти винаги трябва да бъде да се опиташ да пратиш топката до него. И никога да не го караш да се връща в защита."
От завръщането си в Реал през 2021-ва Анчелоти изгради целия си стил върху поведението на противника - адаптирането към играта му, предизвикване на негови грешки, създаване на хаус и изчакването на точното време за нанасяне на смъртоносния удар.
Байерн Мюнхен далеч не е първият отбор, който падна в клопката на италианеца.
Манчестър Сити и Пари Сен Жермен опитаха от същото "лекарство" в предишни години.
Основна фигура в изграждането на този стил е именно Давиде.
Бившият защитник на Байерн Мюнхен Хави Мартинес, който е играл под ръководството и на Анчелоти, и на Пеп Гуардиола, описва влиянието му по перфектен начин.
"Еволюцията е постоянен процес и на по-възрастните треньори им става все по-трудно да се адаптират към промените - смята той. - Давиде допълва перфектно Карло и му помага да разбере еволюцията във футбола. Давиде е изключителен - подготвен, сериозен и страхотен - точно като баща си."
Още от най-ранна възраст, Давиде знае, че иска да върви по стъпките на баща си и да стане треньор. Разбира тактиката не по-лошо от водещите имена в професията и дори още преди да започне да го работи, знае как се организира един отбор.
Присъедини се към щаба на баща си в Пари Сен Жермен, а в Байерн вече бе негов помощник. Както сам той го описва - работата му се състои в това да помага на Татко Карло в изготвянето на най-правилната тактика.
В Реал влиянието му върху това как изглежда отборът става още по-голямо.
Давиде разучава противника и подготвя доклади, по които Карло да изгради стратегията за следващия мач. Изучава стила на игра на различни тимове, за да може да имплементира всичко ново, което види някъде, че работи. Помага и в тренировъчния процес, като отговаря основно за статичните положения и разиграването на различни заучени движения.
Тъй като говори пет езика, изграждането на лични взаимоотношения с всеки от играчите на Реал е детска игра за него. Това му помага и да дава индивидуални наставления на всеки един. Комуникацията върви гладко, което е от огромна полза за футболистите.
С всяка изминала година става все по-видно за всички, че "имам човек" не е единственото качество на Давиде. Работейки рамо до рамо с баща си в Лига 1, Бундеслигата и Ла Лига, Анчелоти-младши оправдава всички критики за връзкарството, каквито получаваше от някои места в началото на кариерата си.
Все още няма индикации за отделянето му от Татко Карло и желание за индивидуална кариера, но вероятно и това ще се случи един ден. Дотогава най-важният мач за Давиде е следващият. А в случая на Реал това означава финал в Шампионската лига срещу Борусия Дортмунд.
Ще успеят ли "кралете" да вземат втори трофей в рамките на три години и да се поздравят с Петнайсетата? Това зависи в огромна степен и от работата на Давиде.
