По време на среща с медицинския щаб на Питърбъро Юнайтед миналия месец, Боби Копинг съставя списък с плюсовете и минусите от това да продължи кариерата си на професионален футболист.
Първата колонка съдържа същите неща, които винаги са били там: шансът семейството му да се гордее с него, шансът да развие обещаващата си кариера възможно най-пълноценно и да прави това, за което си е мечтал толкова години.
Във втората колонка обаче се побират неотменните и жестоки причини, поради които Копинг няма друг избор, освен да се откаже от футбола едва на 19.
Неговият път в любимия му спорт е прекратен от две сериозни контузии в главата, които го оставят с временно увредено зрение, вцепеняват лявата му страна и го пращат в болница за спешно лечение след пристъп.
"Скочих да играя с глава, приземих се и буквално не виждах почти нищо. Около 90% от зрението ми си беше отишло. После започна да ми се гади и цялата лява страна на тялото ми блокира. Това беше най-стряскащото за мен. Не си усещах пръстите на краката и ръцете", разказва Копинг.
Първоначалната надежда е, че този първи пристъп, дошъл ненадейно през изминалото лято по време на тренировка, не е нищо повече от тежко сътресение. Когато същото нещо се случва през ноември, е направена безмилостната диагноза, която ще спре Копинг да играе футбол.
Специалистите казват на момчето, че страда от травма, причиняваща пристъпи. Вече два пъти му се случват, докато изчиства с глава рутинни центрирания и никой не би рискувал да му се случи трети път.
А Боби Копинг е обещаващ талант в третодивизионния Питърбъро и претърпява страхотно физическо развитие преди началото на кампания 2020/21. До един момент се очаква това да бъде сезонът, в който централният защитник пробива в първия тим.
"Всичко се развиваше добре за мен. Направих дебют, бях в състава и за първенството. По време на изолацията свърших много работа, правех бягания по 10 и 15 км, всеки ден бях във фитнеса и се развивах физически, за да съм готов за футбол в първия отбор".
Плановете на Боби рухват след онази рутинна игра с глава.
Сковаването в лявата страна на тялото му кара медицинския щаб на клуба да го изпрати под наблюдение в болница за 4 дни - където семейството му въобще не може да го посети заради COVID-19 ограниченията.
"Отидох право в болницата и по онова време дори не знаех къде съм. След няколко дни започнах да се питам дали това е краят. Така ли ще приключа? Ще трябва ли да се откажа? Такива мисли бяха в главата ми. Беше много тежко", разказва играчът.
"Изследванията не показваха нещо тревожно, така че го мислеха просто за сътресение. Може би топката ме беше ударила на лошо място и беше накарала мозъка ми да издрънчи".
Копинг е окуражен, че е ставало въпрос за еднократен инцидент, а внимателното му възстановяване не показва усложнения и той се завръща в състава на отбора си на 10 ноември.
Дни по-късно е предвидено да играе 90 минути в мач при закрити врата, но не успява да стигне по-далеч от загрявката. "Пет месеца ми отне да се завърна. Играх 45 минути и бях в подем. Точно преди първите 90 минути, които бяхме планирали, същото нещо се случи отново. Скочих за игра с глава и това беше".
Обратно в болницата с линейка и с вече познати тревоги. Лекарите отново са объркани, но този път стигат и до диагнозата.
"Щом получа травма в главата, се стига до загуба на зрението и до тази слабост в лявата страна", обяснява момчето.
"При втория път вече знаехме, че не е еднократно и с клуба пробвахме лекарство с надеждата да го спрем. Взех лекарството и то тотално ме повали. Бях на легло за около седмица, не можех да се движа. Докторите ми казаха да го спра. Имаше второ лекарство, но решихме да не го пробвам, защото ако го взимаш дълги периоди от време, може да увреди бъбреците и черния дроб, да причини други дългосрочни проблеми с органите. Решихме, че на моята възраст това не е нещо, което си заслужава да правя".
Така се стига до единственото разумно решение: оттеглянето.
Днес Боби Копинг продължава да страда от загуба на краткосрочна памет и когато пътува в кола обикновено отново му се гади. Тези неща му напомнят всеки ден, че най-тежкото решение в досегашния му живот е оправдано.
Поне играчът може да разчита на съветите на баща си Майкъл - бивш футболист, принуден да се откаже само на 22 след две контузии в коляното.
"Това е още една причина да ни е толкова тежко в семейството", признава Боби.
"И на татко му се наложи да се откаже твърде млад. Сега го изживя по-тежко, защото е минал през същите усещания. Казва, че трябва да търсим позитивите".
"Но всички ме подкрепят много, няма как да им се отблагодаря достатъчно. Майка ми също, както и приятелката ми и нейното семейство. Здравето е страшно важно в дългосрочен план. Трябва да опитам да вложа енергията и работливостта си в друга посока".
Няколко футболни звезди на Острова също изразяват подкрепа към Боби Копинг, а Хари Кейн му праща фланелка с автограф.
"Не мисля, че напълно съм осъзнал решението", продължава разказа си Боби. "Имаше един период след като го реших, може би две седмици, в който просто седях в стаята си на тъмно. Мислех за това по цял ден. Но съм много радостен, че виждам подкрепа и че клубът ми позволи веднага да вляза в нова роля".
Наистина в Питърбъро действат бързо и предлагат на Копинг работа в клубната академия, която той приема.
"Не е страхотна ситуацията, но пък е вълнуваща в други аспекти. Късметлия съм, че мога директно да премина към това, вместо да стоя вкъщи и да размишлявам".
"В момента той ще e във фазата на огорчението, но ще захапе новото предизвикателство, ще може да остане във футбола и да направи голяма кариера", окуражава го президентът на Питърбъро Дара Макантъни.
"Той приема всичко с достойнство. Мнозина 19-годишни няма да излязат на светло в такъв период. Разговаряхме какво можем да направим за него, защото съм сигурен, че може да е ценен актив за клуба. Той ще ни помогне и ние на него също. Ще задвижим програма за посещение на училища, за да привлечем фенове и да стигнем до по-млади поколения. Той не само може да помогне в академията, но и с тази инициатива също".
"Това не само ще му даде път в бранша в краткосрочен план; той може да направи внушителна кариера във футбола. Само трябва да погледнем към някой като Еди Хау [бившия мениджър на Борнемут], чиято кариера е прекъсната от контузия, но вижте какво се случи с него".
Боби Копинг вече даде началото и на още нещо ново - своя собствена фондация за помощ на млади хора в спорта, сблъскали се с проблеми с психичното здраве.
"Душевното здраве е огромна част от живота ни, но понякога се оказва пренебрегнато. Хората трябва да го приемат сериозно".
Очевидно приключването на активната кариера не е краят на Боби Копинг - и големите му амбиции няма да изчезнат, а просто ще бъдат насочени другаде.
