Жозе Моуриньо срещу Челси
Специалния напусна "Стамфорд Бридж" през 2007 след разочароващото 1:1 с Розенборг в Шампионската лига. Въпреки че той беше извел "сините" до две титли на Англия за 3-годишния си престой в клуба, шефовете на Челси, които бяха решили, че искат да гледат "по-секси" футбол, в крайна сметка му посочиха изхода. Португалецът трябваше да чака три години, за да се изправи срещу бившия си клуб, но когато това се случи, Моуриньо показа какво е загубил Челси в негово лице. Победа с 2:1 в първия мач, след което дойде и тактическата победа за Интер на "Стамфорд Бридж", така Челси беше аут от Шампионската лига.
Англия срещу Хърватия
Англия на селекционера Стив Макларън беше унизена от Хърватия по време на квалификациите за Евро 2008. Двата отбора играха два пъти в група Е, като първият мач беше в Загреб, спечелен от домакините с 2:0. Следващият сблъсък на "Уембли" беше решителен за момчетата на Макларън. В дъждовната вечер англичаните загубиха с 2:3 от хърватите, за които резултатът от този мач беше без значение. Но точно хърватите демонстрираха на британците, че винаги трябва да се играе за победа. Така за първи път от 14 години насам Англия не успя да се класира за голям футболен форум. Така че когато квалификационните групи за световното първенство през 2010 станаха ясни, Англия се падна отново с Хърватия - перфектна възможност за британците да вземат реванш. Селекцията на Фабио Капело се справи отлично още в първия мач в Загреб - победа с 4:1.
Джон Макенроу срещу Бьорн Борг
Двамата създават едно от най-оспорваните съперничества в историята на тениса. Бьорг играе отлично от задна линия, винаги е спокоен и има имидж на "сексапилния швед". Макенроу е неговата противоположност - предпочита да играе с волета, устат и нахален нюйоркчанин. Двамата се срещат на финала на "Уимбълдън" през 1980, като в четвъртия сет Макенроу стига до тайбрек, който печели с 18:16, но в крайна сметка титлата печели Бьорг. На следващата година двамата отново се изправят един срещу друг на финала на британската класика, а Макенроу е готов за отмъщение. Джон печели с 3:1 сета, което слага край на 5-годишната доминация на Бьорг в този турнир.
Съдбата срещу Михаел Шумахер
Трудно е да се каже, че Михаел Шумахер печели честно световната титла във Формула 1 през 1994 срещу Деймън Хил, особено като се има предвид удара между тях в последното състезание в Австралия. Ако не си спомняте, Шуми излетя от пистата, удари се в предпазната стена, след това тръгна да се връща и когато вече беше на трасето го застигна Деймън Хил, който веднага го атакува. Изпреварването не успя, след като Шуми го блокира, удари го и по-късно отпаднаха и двамата, като Михаел имаше 1 точка аванс, която се оказа достатъчна за титлата. Реакциите в цял свят бяха унищожителни за Михаел, но ФИА му остави титлата.
През 1997 се стигна до идентична ситуация - титлата отново трябваше да се решава в последното състезание, на испанската писта "Херес". Жак Вилньов догони Михаел Шумахер и го атакува, за да излезе пред него, като германецът отново блокира и двамата се удариха. Тук обаче умисълът на Шуми нямаше как да се скрие, а освен това колата на Михаел пострада по-сериозно и той отпадна. Вилньов финишира трети и това му донесе световната титла.
Брайън Клъф срещу Лийдс
Брайън Клъф мразеше Лийдс. Когато беше мениджър на Дарби, за него беше радост да изрази мнението си за Лийдс, като наричаше играчите на клуба мръсни измамници, след това всеки път се стараеше да обогати репертоари си с обиди към съперниците му.
Така че когато той зае мястото на Дон Реви на "Елънд Роуд" през 1974, този ход определено беше определен като изненада. А след края на престоя му там, който не се оказа дълъг - 44 дни, изненадите продължиха. За този период Клъф успя да деморалириза тима, да отчужди играчите и дори да дестабилизира клуба, като го остави на 19-о място в класирането, най-лошия старт на сезона за Лийдс от 15 години. За един кратък период Клъф почти успя да унищожи омразния му клуб.