През миналия февруари ръководството на Висшата лига подписа нов тригодишен договор с BT и Sky Sports за продажбата на телевизионните права. Според него цената за излъчването на елитната английска лига падна със 700 милиона паунда - предишният договор беше на стойност 5.1 милиарда, а настоящият е за 4.4.
Откъдето и да се погледне, разликата е сериозна и се появиха хора, които заявиха, че това е категоричен знак, че "балонът Премиършип е на път да се спука". Но след това:
• Висшата лига се договори с DAZN (стрийминг услуга) за излъчване на мачовете в Испания и Япония (сумата не беше оповестена).
• Продаде телевизионните права за изръчването на първенството в Китай за 535 милиона паунда.
• В Близкия изток и Северна Африка цената се увеличи от 300 на 400 милиона, а в Африка - от 325 на 400 милиона.
• Премиършип получи завишение и в пакетите за бразилския и скандинавския пазар.
В крайна сметка чуждестранните телевизионни права нараснаха с 25% и за първи път надхвърлиха 4 милиарда паунда. И въпреки намаляването на стойността на вътрешните договори, сумарно телевизионните права за Висшата лига се увеличиха от 8.6 милиарда (в периода от 2016 г. до 2019 г.) на 9 милиарда (от 2019 г. до 2022 г.).
Това е добра новина, но само за топ клубове.
Прирастът съвпадна с въвеждането на нова схема за разпределението на приходите от продажбата на телевизионни права в други държави. От следващата година парите (отново подчертаваме: става въпрос само за приходи от чуждестранни ТВ договори) ще бъдат разпределени както следва:
• Всеки клуб от Висшата лига има гарантирани 40.7 милиона паунда, а останалото зависи от мястото му в класирането.
• Шампионът ще получи допълнителни 23.8 милиона паунда (т.е. общо 64.5 милиона), а бонусът ще намалява за всяка следваща позиция в таблицата, за да достигне до само 1.19 милиона за закотвения на последното място (той ще спечели общо 41.89 милиона от чуждестранни права).
Освен това, разликата в бонусите за трите години на контракта между първия и последния отбор ще нараства.
От това могат да се направят две очевидни заключения:
1. Финансовата пропаст между топ клубовете и останалите ще расте.
2. Топ клубовете ще се справят по-лесно с Финансовия феърплей.
Неприемлиовото е, че вторият извод противоречи на идеята на финансовите правила, които бяха въведени и включително за това да се избегне голямото разслоение в европейския футбол.
По-различно ли беше преди?
Определено. От момента на формирането на лигата схемата работеше така: приходите от вътрешните права бяха разпределени в зависимост от резултатите на отборите, а от чуждестранните - поравно.
И това си има логичното обяснение, тъй като в началото на 90-те никой на Острова не е смятал, че английското първенство ще стана чак толкова популярно извън пределите на Великобритания.
Но договорите започнаха да растат, а принципът на равенството все повече натоварваше топ клубовете (защо трябва да получават толкова, колкото аутсайдерите, които не генерират такъв интерес?).
Според настоящия договор (изтичащ след финала на сезона), всеки участник в Премиършип ще получи строго регламентираните 40.7 милиона. Арсенал, Челси, Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Тотнъм обаче се обединиха в мощен общ протест още след първите 5-6 кръга.
Опитът за преврат обаче не успя, тъй като според правилата, поне 14 клуба от Висшата лига трябваше да одобрят промените, което, естествено, не се случи.
През октомври миналата година ударът бе отбит от шефовете на Премиършип, но притесненията им в дългосрочен план са обясними. Страхът им е най-вече да не бъде създадена европейската Суперлига, която да открадне "златните кокошки", защото без тях сумите за ТВ правата няма как да са такива, за каквито стана въпрос в началото.
