В деня, в който пилотите от Формула 1 започнаха свободните тренировки за Гран при на Монако, световният шампионат навърши 60 години - на 13 май 1950 се ражда съвременния автомобилен пистов спорт с Гран при на Великобритания на "Силвърстоун". Това състезание има две имена, другото е Гран при на Европа, а с него започва и първият сезон във Формула 1, който включва 7 старта - другите са в Монако, Швейцария, Белгия, Франция и Италия, а точки за шампионата носят и "500-те мили на Индианаполис" в САЩ.
"Силвърстоун" версия 1950 година е по-скоро военно летище, отколкото съвременна писта, но тогавашните изисквания за сигурност на трасетата са били доста по-скромни в сравнение с днешните. Състезанието се радва на вниманието на крал Джордж VI, който става първият действащ британски монарх, който присъства наживо на състезание от Формула 1.
През 1950 тимът фаворит е Alfa Romeo, болидите носят означението 158, а тримата пилоти са сред най-бързите в света - аржентинецът Хуан Мануел Фанджо и италианците Нино Фарина и Луиджи Фаджиоли. Италианският отбор осигурява и четвърти болид за британския пилот Рег Парнел, за радост на зрителите в деня на състезанието - над 100 000 човека. По това време моторите във Ф1 са 1,5-литрови с компресори, като тези на Alfa 158 - редови 8-цилиндрови или 4,5-литрови атмосферни двигатели.
44-годишният Фарина, протеже на легендарния пилот отпреди Втората световна война Тацио Нуволари, доминира в свободните тренировки в четвъртък и петък. Фарина успява да постигне средна скорост от над 150 км/ч по трасето с дължина 4,65 км. Съотборниците му също карат силно и тримата пилоти на Alfa Romeo си осигуряват първите три позиции на първа редица, на която по това време се нареждат четири коли.
Най-добър сред останалите в битката за разпределение на позициите на старта се оказва възпитаникът на Итън и Кеймбридж принц Бира Сиамски с Maserati, след него са най-бързите болиди с 4,5-литров атмосферен мотор - заводски подготвените Talbot-Lago на И.Ж Кабантус и Йожен Мартен.
Другите два автомобилни производители, които участват в това състезание са English Racing Automobiles, марката, по-известна като ERA и още една британска марка - Alta. Общо 21 автомобила застават на старт, като последен е Джони Клаес - белгиецът, израснал в Англия, който със своя Talbot-Lago постига време с 18 секунди по-слабо от това на Фарина. Фарина печели квалификацията с 1.50,8 мин.
Състезанието се провежда в събота, като преди старта механиците на Alfa Romeo докарват четирите болида 158 на ход от временната си база в Банбъри - над 20 километра пробег за загрявка до пистата. Черешово червените машини успяват да развълнуват феновете, които са се упътили към трасето.
В самата надпревара Фарина, Фаджиоли и Фанджо се откъсват напред, като още от самото начало на надпреварата налагат темпо, което се оказва непостижимо за останалите. Парнел върви четвърти, а зад него основната група се сблъсква с поредица проблеми - първи заради повреди отпадат двамата пилоти на ERA - Лесли Джонсън и Питър Уокър, а малко по-късно спира Мартен.
След спиранията в бокса, битката за първото място се превръща в гоненица между Фарина и Фанджо. Аржентинецът тогава все още е изгряваща звезда и си осигурява болид на Alfa след силното си представяне през 1949, когато участва в няколко състезания. Спорът приключва в 63 обиколка от общо 70, когато Фанджо за кратко губи контрол над колата си, тя излита за кратко от трасето и при удара се поврежда един маслопровод.
В последните обиколки Фарина връща газта и на финала печели само с 2,6 секунди пред ветерана Фаджиоли. Парнел завършва трети, на почти 1 минута, а трети и четвърти са Ив Жиро Кабантус и Луи Росие с Talbot-Lago, като и двамата са на 2 обиколки от победителя.
Победата на Фарина му гарантира място в историята на Формула 1, но дава тон и на представянето му през сезона - Фарина става първият световен шампион в историята на спорта, като в края на година побеждава Фанджо с 3 точки, като и двамата взимат по 3 победи.
И началото е поставено.
