В своята история светлините на прожекторите винаги са обръщали по-специално внимание на футболистите, отколкото на всички останали лица, които си вадят хляба с Великата игра. Пеле, Марадона, Платини за тях има десетки материали, стотици фотографии и хиляди мнения по страниците на световния печат.
Колко ли материали има за Хелмут Шьон или Боб Пейсли? Не много, но от началото на 21-век, едно лице издигна треньорската професия в култ, замесвайки се в не един скандал, карайки светкавиците на фоторепортерите да изщракват стотици кадъра в секунда, дебнейки го за нова изцепка, а милиони да се прехласнат по тактиката и позиционирането, отколкото по финтове и рейдове.
Да, за добро или лошо Моуриньо промени представите ни за скромно седящия отстрани треньор, пращайки ги в миналото, като на негово място той постави свръхчовек, използващ в арсенала си конвенционални средства за поразяване, като тактически, физиологически, медицински и скаутски таблици, преднамерени заяждания, граничещи с психовойна, много физика, борба и личностна мотивация. Границите на нормалното стигнаха до там, че Жозе стана модел за подражание, като неговият стил се превръща в доктрина, раждайки своите последователи.
Първият от тях, който съвсем спокойно прокламира философията на Моуриньо на зеления килим е вървящият по стъпките му негов сънародник и доскорошен съратник Андре Вияш-Боаш. Тридесет и три годишният португалец е най-горещото име в треньорския занаят от лятото насам.
Воденият от него флагман на португалския футбол Порто не познава какво е това загуба, като победите следват една след друга във всеки един от турнирите, в които „драконите" играят. Не случайно Порто е основен фаворит за спечелване на Лига Европа, а някъде около средата на октомври стана ясно, че титлата от „Лига Зон Сагреш" ще се върне там където в последните двадесет години и е мястото - на „Ештадио до Драгао".
Самият старт на сезона за Андре започна триумфално, като в началото на август, настоящият шампион Бенфика бе качествено нашамарен от преродените „дракони", като двата гола във вратата на Роберто бяха най-малкото, с което столичани можеха да се отърват.
Началото на индивидуалната си треньорска кариера, роденият през 1977 година в Порто бивш пръв помощник на Моуриньо, започва едва преди година, когато през октомври поема скромния тим на Академика Коимбра.
Наследството, което Вияш-Боаш трябва да поеме, е повече от безнадеждно, отборът от централната част на Португалия се намира твърдо на последното място, без спечелена победа в кампанията и силно разочарование във фенската маса.
Новата визия, която отборът придобива след идването на младият треньор, е повече от красива, като футболът който Академика показва е бърз, красив и резултатен. В крайна сметка Андре успява, благодарение на своите методи, да класира отбора в средата на таблицата, на цели десет точки от зоната на изпадащите, правейки мисията от безнадеждна до успешно изпълнена.
През същия сезон Академика прави успешен рейд в турнира за купата на Португалия, където достига до полуфинал срещу Порто, където губи с късен гол на Мариано Гонзалес. Именно този мач, както и цялостното представяне на Академика силно вдигат акциите на Вияш-Боаш, който от чирак за няколко месеца се превръща в изпечен майстор в занаята.
През лятото слабият минал сезон на Порто, кара шефовете на „драконите" да гласуват доверие на Адре, поднасяйки му големия колос на тепсия, с една единствена цел - да върне Порто там където му е мястото - при най-силните. Така на 4-ти юни 2010 година Вияш-Боаш се завръща там, където винаги е искал да бъде ръководител още от юношеските си години - на „Ештадио до Драгао".
Именно като юноша, Андре решава да се захване с треньорската професия, след като както самият той споделя за материал, поместен в английския вестник „Independent" по време на своя период във Великобритания - „Да, исках да стана играч от най-високо ниво, но в ранна възраст разбрах, че мога да бъда само обикновен халф. Затова окачих бутонките на стената и тръгнах по витите пътища на треньорския занаят, изучавайки всички аспекти на управлението. Сега не мога да си представя да правя нещо друго".
На 17 години Вияш-Боаш има късмета да се докосне в една толкова ранна възраст до гения на една легенда в професията -сър Боби Робсън, който през лятото на 1994-та година поема Порто.
„ Мистър Робсън заживя в сградата, в която живеех и аз, бях малко момче, което се интересуваше също, като него от футбол и отидох на неговия етаж да се опитам да се срещна с него" - спомня си за големия треньор Андре, след което продължава да споделя за досега си до него. „ Той харесваше моята страст, като много ми помогна да започна курсове в школата на ФА в Лилшоу.
След това ме уреди да изкарам курс в шотландската академия в Ларгс, а не след дълго се озовах и в Ипсиуч, където слушах съветите на наставника на „кончетата" Джордж Бърли. Всъщност, бях много млад и зелен, като по закон нямах право да уча в Лилшоу. Все пак добрите думи, които Боби Робсън каза за мен пред тогавашния шеф на академията Чарлс Хюз, позагладиха пътя ми към знанието и не след дълго оправдах доверието на всички към мен, като защитих Ц лиценза на УЕФА.
Бях най-младият специалист в миля околовръст, но това не ме уплаши, като бях много мотивиран да успея. Не след дълго се завърнах в Порто, като започнах работа към клуба, тренирайки младите надежди на „драконите". Следващият сезон защитих лиценз Б, след което и лиценз А не представляваше пречка пред мен."
„Шило в торба не седи" - така по неведоми пътища между края на миналия век и началото на настоящия младия Андре се озовава далеч от дома, приемайки предизвикателството да започне работа във федерацията на Британски Вирджински острови, като технически директор.
„Бях младо двадесет и една годишно момче, но шефовете на федерацията не знаеха това, явно впечатлени от моите дипломи и не бяха чели подробно моето CV. Казах им за годините си в деня, в който напуснах поста. Това беше голяма работа за мен и се отнесох към нея с особен респект. На практика бях старши треньор на отбора, превръщайки се в най-младия национален селекционер по това време.
Трябваше да участваме в квалификациите за Световната купа през 2002-ра, като с малко тъга си спомням за сблъсъците ни с Бермуда (мачовете завършват с разгромни победи в полза на Бермуда 5:1 и 9:0 - бел.ред.), където претъпяхме пълен крах. Нападателят на Рединг - Шон Готър ни вкара цели пет гола, но опитът, който придобих тогава, се оказа безценен за мен".
След 18 месеца, изпълнени със слънце, футбол и реге ритми, понатрупалият малко повече опит Вияш-Боаш се завръща отново в Порто, където започва работа с момчетата до 19 години. След това на „Ештадио до Драгао" акустира Жозе Моуриньо, превръщайки в свои „уши и очи" младият Андре. В тази си роля напористият младеж обикаля инкогнито срещите на бъдещите съперници на отборите, водени от Жозе, подготвяйки много точни и детайлни рапорти за силните и слабите страни на наблюдаваните от него тимове.
Тези записки се превръщат в основно оръжие на големия Жозе, на които без колебание той се доверява. Благодарение на работата си като дясна ръка на Моуриньо, Андре научава почти всичко за треньорската професия от първа ръка. Именно от него Вияш-Боаш научава ценния урок - колко е важно да обърнеш внимание на всеки един аспект от играта. Не е важно да разбираш само от физика, техника или психология, по-важното е да ги обединиш в една целенасочена идея, означаваща нищо друго освен стратегия. Това е знанието, което Андре взема от своя ментор, прилагайки го в своята самостоятелна треньорска кариера.
Дотук нещата за новото горещо име в световния футбол се нареждат, постигайки успеваемост от 89 процента откакто е начело на Порто. Дали ученикът ще надмине своя учител, отговорът на този въпрос оставяме за бъдещето, но вече е ясно, че на хоризонта е изгряла нова звезда.
