"Quo vadis, Domine?" или „Накъде отиваш, Боже?" пита Петър Исус, когато вижда, че Божият син върви към Рим. „Отивам в Рим, за да бъда разпнат отново!", отговаря той.
Тази история е библейска и крие един тон подтекстове. Но все пак символиката й може да бъде пренесена успешно върху модерния воаяж на Арсен Венгер с единствената разлика, че той не отива в Рим, а в Милано (за мача от Шампионската лига). И както е тръгнал, е много вероятно да увисне на кръста.
След кратък период на ментална стабилност французинът отново поднесе порция необмислени, притеснителни и дори обезкуражителни коментари за конспирацията срещу него и Арсенал, като обвини съдията и тактиката на Мартин Йол за загубата от Фулъм с 2:1.
Но вместо да търси вината другаде, той трябва да погледне в собствената си градинка и да помисли много сериозно защо изгуби спечелен мач.
Ето три опорни точки за размисъл:
„Дузпата" срещу Жервиньо
Този сезон се забелязва една много странна тенденция - играчите на Арсенал трябва да бъдат отстреляни с гаубица, за да им свирят дузпа. Но истината е, че в този случай вината е толкова на съдията, колкото и на Жервиньо.
За разлика от мачовете срещу Манчестър Сити и Куинс Парк Рейнджърс, където защитата залагаше на волейбол, Филип Сендерос от Фулъм приложи хубава класическа подсечка и всички го видяха. Защо тогава съдията не наду свирката? Защото африканецът се направи на Баришников, извъртя едно па де дьо и завърши с цукахара с чупка.
С други думи - изигра го като за театрална награда. Вместо да остави тялото си да продължи по естествения си път, той размаха ръце и преви гръбнак досущ като Черния лебед.
Най-вероятно в този момент Лий Пробърт си е помислил как ще му се присмиват аверите в местния пъб, ако свири дузпа за това виртуозно изпълнение от класическия балет и си замълча. Но ако нямаше нарушение, не трябваше ли да има поне картон за симулация?
Страхът на Арсенал от втори гол
Статистиката показва, че в последните 10 мача във всички състезания момчетата на Венгер са вкарвали повече от един гол само 2 пъти - срещу Уигън (4:0) и Астън Вила (1:2). Имат 2 загуби на нула от Манчестър Сити и 6 мача - срещу Евертън (победа), Уулвърхемптън (равен), КПР (победа), Олимпиакос (загуба) и два пъти срещу Фулъм (равен и загуба), в които само веднъж са опънали мрежата на противника.
Тези показатели могат да означават няколко неща:
- Отборът има безрезервна вяра в защитата (малко вероятно) - по принцип няма нищо лошо, но след ерата на Адамс, Киоун, Диксън и Уинтърбърн Арсенал никога не са се славели с много стабилна четворка отзад. Още повече, че в момента тя е съставена изцяло от централни защитници;
- Липсват бековете (очевадно) - Франсис Коклен показа нагледно каква е разликата между наличието и липсата на краен защитник. Срещу Фулъм и КПР той постоянно се включваше по крилото и тормозеше защитата, а от другата страна Джуру само се опитваше. Но той няма вина - все пак е централен защитник;
Тук вината е само на Венгер, който пусна Сантос в гръцката касапница, вместо да го остави в Лондон. Това му решение буквално уби красотата в играта на Арсенал, защото бразилецът може и да не е спринтьор, но е невероятен техник, асистира и дори бележи голове. Което води до следващата причина:
- Офанзивните играчи изпускат много (притеснително много) - тук Ван Перси е неприкосновен. Но Жервиньо, Уолкът, Аршавин и най-вече Рамзи са с главна заслуга в момента „топчиите" да не са четвърти или дори 3-ти. За последните 10 мача Вермален и Кошчиелни имат общо 3 гола, а гореспоменатите господа ОБЩО 2! И двата са на Жервиньо. Последното попадение на Рамзи бе преди два месеца и половина срещу Олимпик (Марсилия), а пропуските му се броят на всичките пръсти на ръцете на целия отбор. Неприемливи показатели за титулярния офанзивен халф в схема 4-3-3.
При другите също е така - африканецът вкарва едно от пет чисти положения на празна врата, след няколко хубави асистенции Уолкът стана много лесно предвидим, а Аршавин дори няма и нужда от коментар. Професорът трябва да се отърве от него, докато все още може да му вземе някой паунд.
Неадекватни мениджърски решения
За съжаление и за Венгер дойдоха дните, за които VaGro пишеше преди месец. На пресконференцията след мача с Фулъм французинът заяви: „Предвидих го (червения картон), защото когато Фрай влезе в игра, единствената им цел бе да изкарат втори жълт картон на Джуру. В момента, в който си изкара първия картон, те бяха готови на всичко, за да получи и втори и съдията беше достатъчно наивен, за да го даде. Нямаше да имаме проблем, ако бяхме останали с единайсет души на терена. Реферът много повлия на мача. Аз какво мога да направя?"
Ето какво можеше да направи:
Всеки уважаващ себе си мениджър щеше да разкара Джуру оттам, ЩОМ ГО Е ПРЕДВИДИЛ. Ако не се беше изфукал, че го е предвидил, няма проблеми - и по-бързо изкарани червени картони сме виждали. Съдията щеше да си го отнесе, както си и заслужава и животът щеше да продължи. Но да казваш, че си видял ТИР-а в насрещното и въпреки това си решил да дадеш газ на колата, е непростимо.
Венгер стигна и още по-далече - вместо да отбие встрани, като пусне Игнаси Мигел като ляв бек и сложи страхотния Коклен вдясно, той не само даде газ, ами пусна и нитрото, като вкара в игра Скилачи, който асистира брилянтно на Боби Замора за победния гол в 93-тата минута.
И изведнъж кръстът на Арсен натежа и тръненият венец го раздра още по-дълбоко.
Вече единствено от него зависи дали Сан Сиро ще се превърне в Голгота, а червено-черните пирони ще се забият в ръцете му.
Той има нужда от помощ, но само апостол Анри не стига...
