Приблизително преди седмица обядвах с Пеп Гуардиола. От последната ни среща мина доста време, макар че общуваме сравнително често. Това беше приятна среща, много приятелска, между двама треньори, на които им харесва да говорят за онова, което предизвиква най-голяма страст у тях - футболът. Нищо друго. Ние и не търсим други теми на разговор. И е очевидно, че основната бе Барселона.
Обсъдихме отбора без излишно „ах" и „ох" , онова, което тимът прави необичайно добре и в огромни количества. И разбира се, а и защо не, поговорихме малко и за онова, което все пак съществува - това, което отбора не прави добре. Винаги има нещо, което да бъде поправено. Но Пеп умее да се справя с това както никой друг.
По същество ние говорихме и говорихме за детайлите, за дребните неща, които са направени и чиято съвкупност даде този потресаващ успех и разликата между този отбор и останалия футболен свят. Вниманието ни бе приковано върху грешките, които в края на краищата ни подариха това футболно съвършенство и как отбора стигна до тук.
Спомнихме си първата година на Пеп като треньор, взетите от него решения в началото на шампионата и в неговия край, как минахме от Ето'о на Ибрахимович, за да стигнем до Вия. Няма да се впускам в подробности от разговора и от тази приятелска среща, защото не считам, че след толкова важна седмица, това трябва да заема централно място в моите размисли около футбола.
Много малко промени
След великолепното 1:5 на „Корнея Ел Прат" най-доброто ще бъде да се концентрираме върху много качествения футбол, който видяхме. Затова един от най-честите въпроси в разговора ни бе дали се е променил много състава в сравнение с първата година, в която Гуардиола бе начело на тима? Ако анализираме имената няма да намерим много разлики. И според мен именно това изигра определяща роля, за да се представя тима добре.
Вратарят е същият, защитата също не претърпя промени. В състава, както и по-рано са Шави, Иниеста и Меси. Израснаха Педро и Бускетс. Гръбнакът на отбора е същият, а промените са резултат от дребни детайли. Пеп се опита да ми обясни как се чувства на всяка тренировка когато вижда отбора отбора си да работи още по-упорито от първите му дни като треньор.
Как се чувства когато вижда Меси, който с всеки изминат ден изглежда все по-гладен за футбол, да се опитва да изпипа до край всяка топка, всеки успех, да се пробва да измисли още нещо нестандартно на полето, да помага още и още на своите съотборници.
Или когато вижда как Шави се опитва да пренебрегне болката в своите мускули и сухожилия, за да бъде този, който всички познаваме - уникален играч.
Или когато вижда Иниеста да не се задоволява с постигнатото и с онова, което е направил вчера. Той просто иска да бъде все по-добър.
Или когато вижда как Валдес се стреми да не допуска гол, дори и на шега, дори на тренировка, тъй като възприема всичко безкрайно сериозно и със страхотен професионализъм.
Или когато вижда как Бускетс се бори с всеки, дори с цената на конфликт, за да покаже гой е главният в средата на терена.
Или когато вижда как Педро тича, тича, тича, тича и успява както никой друг да разчете играта, нещо, което ни показа и в събота срещу Еспаньол когато вкара топката в мрежата след удара на Меси. Там където другите спират, той продължава да тича.
Всичко е на мястото си
Главното във всичко това е, че сега отборът работи още повече, отколкото преди година. И че онези, които видяха спад и се усъмниха в тима след загубата у дома от Еркулес не се оказаха прави. Това поражение се дължеше на факта, че играчите едва завърнали се от световното първенство трябваше отново да пътуват насам-натам из света с националните си отбори, а те в крайна сметка са хора, а не машини.
Тогава Пеп бе напълно наясно, че онова, което е нужно е да възстанови нормалният им ритъм. Ден за ден, постепенно. Да, с по два мача в седмица, но въпреки това постепенно. И през цялото време треньор и играчи внимателно следяха Реал и не пропускаха да отбележат, че Реал на Моуриньо е по-силен от Реал на Пелегрини, който до последно не се предаде, но не успя да догони великата Барселона.
Сега всички могат да осъзнаят какво се случи в последните седмици. Осемте гола във вратата на Алмерия бяха отбелязани с такава лекота, все едно е детска игра. Някой „умен", повтарям „умен" тогава отбеляза „Ще видим дали Барселона ще може да вкара осем гола на Реал" (б.р. думите са на Кристиано Роналдо дни преди Ел Класико). Е, отбелязаха пет, но можеха да стигнат и осем, защото този глад, за който ми говореше и Пеп е неутолим.
Този път изведе тима до „Корнея Ел Прат", при отбора създавал най-големи неприятности в последните две години на Гуардиола и неговите момчета. Каталунското дерби обаче не се оказа сложна задача, защото на Барселона дори не се наложи да демонстрира пълните си възможности. Но „блаугранас" все пак показаха своята игра и подариха на всички „куле" още една „ръчичка". Повториха подвига и то как.
И което е най-приятното, ако анализираме и играта на Еспаньол, изхождайки от действията на полето, съперника също игра добри. На моменти дори доста добре. Но в сравнение с Барселона, която просто няма спирка, защото не си представя, че това е възможно, това е недостатъчно. Особено когато се опитваш да се противопоставиш на такъв блестящ шампион.
