Ако организаторите на Олимпийските игри в Лондон през 2012 смятат, че ги чака трудна задача, то най-добре е да питат какво мислят по темата бразилците. Бразилия, петата по големина държава в света, ще организира световното първенство по футбол през 2014, а през 2016 Рио де Жанейро ще стане първият град в Южна Америка, който ще е домакин на Олимпийски игри.
Това двойно предизвикателство ще осигури невероятно медийно внимание към Бразилия, но страната поема огромна отговорност, за да проведе безупречно двете следващи най-големи спортни събития в световен мащаб.
Темата е подходяща за разговор с една от легендите на бразилския футбол - бившия капитан на националния отбор Сократес, който през ВВС демонстрира увереността си, че олимпиадата и световното по футбол са възможности, които родината му за нищо на света не трябва да изпуска.
"Това е невероятен шанс да покажем на света истинското лице на Бразилия - все още твърде много хора смятат, че столицата ни е Буенос Айрес", обяснява 56-годишният Сократес, който бе капитан на Бразилия на световното по футбол в Испания през 1982.
"Бразилия е като новосформирана държава, защото тук има уникална смес от раси и хора, всеки, който поне веднъж е стъпвал тук, веднага се влюбва в страната ни, защото тук има всичко. Ние сме много изобразителни и креативни, но не можем да кажем, че Бразилия е идеална страна. Най-малкото, имаме нужда от по-добра инфраструктура, но и това ще стане.
"Светът ще има възможност да види нашите силни и слаби страни.
"Трябва да се опитаме да покажем колкото се може по-малко от слабостите си, а почти сигурно, част от парите, предназначени за тези две големи спортни събития, няма да попаднат в подходящите ръце.
"Но, това е добра възможност да се инвестира в инфраструктурата на отделните градове."
Рядко може да срещнете бивш футболист, който да говори така, нали?
Знаете, че Сократес Брасилейро Шампайо де Соуса Виейра де Оливейра, както е пълното му име, отлага дебюта си в националния отбор на Бразилия докато навърши 25 години, за да може да завърши следването си - първо става лекар, после национал.
Когато трябва да посочи своите идоли, вместо да избере бразилските футболни легенди Пеле или Гаринча, Сократес обяснява за Джон Ленън и един от лидерите на кубинската революция Че Гевара - който също като него е бил лекар.
След края на футболната си кариера, Сократес продължава обучението си - вече има докторат по философия и стана баща на 6 деца. Сократес е практикуващ лекар в Рибейрао Прето, редовно се изявява като коментар - по спортни, обществени и културни теми. А отскоро се е захванал да пише и книга.
Сократес посети Лондон тъй като беше един от ораторите на Лондонския литературен фестивал и фестивала Бразилия.
"В Бразилия живеем по начин, който е различен от този в Европа, където хората си планират всичко за една година напред - ние не сме наясно какво ще правим в следващите 15 минути", обясни Сократес. "Ако си роден в Бразилия и играеш в чужбина, без значение колко време си навън, това завинаги остава в теб."
Сократес беше капитан на Бразилия през 1982, когато на световното игра заедно с таланти като Зико и Едер, а тази селекция ще остане в историята на футбола като един от най-великите отбори, който така и не успя да стигне до световната титла.
Тази липса на успехи обаче никога не е притеснявала Сократес, според когото в живота има и по-важни неща.
"Да побеждаваш не е най-важното, футболът е изкуство и в него най-важното е креативността", смята футболната легенда. "Ако великите художници, като Винсент ван Гог или Едгар Дега са знаели, че творчеството им ще получи такова признание, едва ли са щели да рисуват по този начин. Трябва да се наслаждаваш на създаването на изкуството, а не да се питаш: "Дали ще победя?"
Сократес не е разочарован и от ранното отпадане на Бразилия от световното първенство по футбол, но е на мнение, че селекционерът Дунга е задал грешна посока на развитието на тима.
"Бразилците не останаха разочаровани, те не очакваха, че ще спечелим титлата", призна доктор Сократес. "Начинът по който Дунга ръководеше тима не отговаряше на настроенията и природата на бразилците. В неговия отбор нямаше достатъчно креативност."
Творческото начало и себеизразяването са изключително важни за Сократес и затова той е известен както с футболната си кариера, но и с изключително активната си политически позиция.
Футболът и политиката при Сократес съвпадат в Движението за демокрация на футболния клуб Коринтианс - това става в края на 80-те години, малко преди края на военната диктатура в Бразилия. Тогава клубът от Сао Пауло става единственият в света, който се управлява според принципите на демокрацията - символ на отхвърлянето на военния режим в страната.
"Всеки в клуба имаше право на глас - както човекът, който се грижеше за екипировката, така и президентът, гласовете им бяха равни", обяснява Сократес. "Това изгради у хората съзнанието, че с гласа си могат да постигнат промяна - това, заедно с другите движения в страната научиха хората, че могат да се борят и да постигнат промяна."
Сократес заявява, че е политически ангажиран, нещо което, според него е негово задължение.
"Хората ми дадоха власт, тъй като бях популярен футболист", обяснява той. "Ако хората нямат възможност да кажат нещо, то аз мога да кажа от тяхно име. Ако бях от другата страна, а не на страната на обикновените хора, то никой нямаше да слуша мнението ми. Най-хубавото нещо, което получих от футбола беше възможността да опозная много хора. Срещал съм хора, които са изстрадали много, както и такива, които имат всичко в този живот, тако че съм виждал и двете страни на обществото, в което живеем.
"Ако си бях останал само лекар, то щях да да имам поглед само върху една част от обществото и живота. Сега хората приемат идеята, че децата трябва да се занимават с футбол, за да станат богати и известни - и нищо повече.
"Но това не означава нищо, основното е да можеш да опознаеш и двете страни на живота, да опознаеш нови хора."
Незабравимите постижения на Сократес на терена му отреждат място сред най-великите в историята на футбола, но той не се задоволява само с това.
"Когато кръстих един от синовете си Фидел, майка ми каза: "Това е доста силно име за едно дете". "Майко", казах й аз, "виж какво име ми даде ти", засмя се накрая Сократес.
Както казахме, нищо общо с бившите футболисти, които познавате.
