Не толкова отдавна Винисиус Жуниор разочароваше феновете на Реал Мадрид.
Днес той е сред фаворитите за "Златната топка" и сред най-опасните футболисти в света, но преди не спираше да пропуска положение след положение.
Бразилецът сякаш правеше всичко, което се изисква от едно модерно крило - имаше унищожителна скорост и острота един на един, включваше се в правилните моменти на правилните места, стараеше се в защита. Но когато се стигаше до най-важното отиграване, беше твърде непостоянен.
Някъде в онзи период, през сезон 2018/19, публиката започваше да се пита дали Винисиус не е скъпа трансферна грешка, която никога няма да оправдае очакванията.
Пет години по-късно и след още 800 млн. евро, похарчени за нови футболисти, именно Винисиус е в центъра на най-талантливия и обещаващ футболен състав в Европа.
Нападателят вече е смъртоносен пред гола и умее с едно докосване да решава мачове и да носи трофеи, а около себе си има невероятни съотборници на страхотна възраст, които също като него тепърва могат да достигат още по-високо ниво.
"Белия балет" вложи много пари през последните години, за да обнови един застаряващ състав, но инвестициите бяха направени по най-мъдрия начин, за да осигурят грандиозни краткосрочни успехи и дългосрочни перспективи.
Разбира се, всичко се дължи на визията на Флорентино Перес, но той невинаги управляваше толкова мъдро в първия си период като президент.
Тогава стремежът му да развие марката "Реал Мадрид" доведе до идеята за "Галактикос" и целта беше всяко лято да се прави някой бомбастичен трансфер на световна звезда - независимо от цената.
Събрани на едно място, тези звезди трябваше да оформят най-бляскавия отбор в света, а и се очакваше успехите на терена да са едва ли не гарантирани. Първо пристигна Луиш Фиго директно от вечния враг Барселона (за 60 млн. евро).
Година по-късно беше взет Зинедин Зидан (78 млн.), после Реал добави Роналдо, Дейвид Бекъм и Майкъл Оуен.
"Галактикос" бяха изящни и неведнъж впечатляваха света с изпълненията си на терена, но може би трябваше да достигнат до повече трофеи.
Дали заради небалансиран отбор, дали заради незадоволителна треньорска работа или нещо друго, между 2003 и 2006 г. не беше спечелен нито един трофей, а през февруари 2006-а Перес се оттегли от поста.
Дон Флорентино се завърна три години по-късно и запретна ръкави, за да изгради нов мечтан галактически състав.
В рамките на следващите пет сезона бяха закупени фигури като Кака, Кристиано Роналдо, Карим Бензема, Чаби Алонсо, Хамес Родригес, Гарет Бейл и Лука Модрич.
Треньорите също бяха знаменитости от калибъра на Жозе Моуриньо, Зидан и естествено, Карло Анчелоти.
Огромните харчове отново бяха налице, но стратегията зад тях беше несравнимо по-добра и донесе изключителни успехи на местната и европейската сцена.
Някъде около 2018 г. вече личеше, че настоящата генерация е започнала да застарява и бяха необходими нови промени.
Но финансовата ситуация в световния футбол се беше променила и Реал нито беше най-богатият клуб, нито можеше да си позволи да привлича най-големите звезди в Европа всяко лято.
Затова на "Сантяго Бернабеу" се обърнаха към южноамериканския пазар и дадоха водеща роля на главния скаут Хуни Калафат.
Роден в Испания, израснал в Бразилия, със скромна футболна кариера, но с дълбоко разбиране за трансферните процеси, Калафат се оказа идеалната дясна ръка на Перес.
Скаутът получи ясно нареждане от президента - "Не позволявай на някой нов Неймар да ни се изплъзне" - и се захвана да открие и осигури най-обещаващите таланти от Южна Америка.
Първи беше уругваецът Феде Валверде, последван от Винисиус, Родриго и очаквания през това лято Ендрик.
Последните трима са бразилци, взети на тийнейджърска възраст за сериозни суми и струваха общо 150 млн. евро. Но ако и Ендрик се развие по образеца на Родриго и Винисиус, тази инвестиция ще си е заслужавала до последното пени.
"Кралете" пазаруваха от Южна Америка, но не изпускаха от поглед и европейските таланти, за които също бяха готови да плащат щедро.
Първият пример е Едер Милитао, купен от Порто за 50 млн. без да е готов директно да влезе в титулярния състав. Защитникът се разви според очакванията и беше един от най-добрите на поста си в продължение на три години преди тежката контузия в коляното да го спре миналия август.
Ферлан Менди беше купен за сходна сума и макар че не е сред най-убедителните попълнения, изигра доста мачове и неведнъж показа защо получи доверието да замести Марсело.
Сънародникът на Менди Едуардо Камавинга си спечели репутация на топ талант в Рен и доминираше в Лига 1 още на 16 години. Съществуваха очаквания, че първо ще премине в отбор, където му е гарантирано титулярното място, преди да се пробва да заиграе на най-високо ниво.
Камавинга обаче прие офертата на Реал Мадрид, знаейки, че ще трябва да почака за стартовите 11. Беше интегриран постепенно и стигна до титулярите с напускането на Каземиро и прекрояването на халфовата линия.
Игровите му минути тепърва ще растат още при предстоящото оттегляне на Тони Кроос.
Постепенно мястото си бетонира и друг французин, Орелиен Чуамени. По-скъп и в началото не толкова ефективен като Камавинга, бившият играч на Монако изглеждаше като директен наследник на Каземиро, но загатва, че има по-разнообразни заложби и още не е достигнал най-доброто си ниво.
Покрай привличането на все още недоказани футболисти с огромен потенциал, Реал Мадрид не забрави и утвърдените звезди като Тибо Куртоа, един от най-опитните и класни вратари на планетата.
Блестящият Джуд Белингам беше топ трансферът за "белите" през миналото лято и едни от най-добре инвестираните 103 млн. евро, които някога сме виждали.
Търпеливо ухажван от ръководството, англичанинът беше разглеждан като модерен "галактико", способен да се превърне във водеща фигура на един голям бъдещ състав.
Белингам толкова впечатли през първия си сезон и се интегрира толкова светкавично, че вече не можем да си представим Реал без него. А още дори не е навършил 21.
За ужас на конкурентите, към този отбор беше прибавен и Килиан Мбапе, може би най-унищожителният нападател в момента.
Макар и взет без трансферна сума, той ще получи над 100 млн. бонус за подписването на договора и ще взима най-високата заплата, така че разходите за него също ще бъдат много сериозни.
Но когато имаш възможност да вземеш такъв играч, не можеш да си позволиш колебания - а звездата на Мбапе е толкова ярка, че има всички шансове да бъде на мястото си именно на "Сантяго Бернабеу".
Трансферната политика на Реал не е перфектна и се случват и грешки, но за да намерим последните от тях, трябва да се върнем чак до 2019 г.
Тогава бяха взети Еден Азар за 100 млн. евро и Лука Йович за още 60. Това бяха безспорно скъпи и болезнени гафове в селекцията, но е показателно, че след тях на "Бернабеу" няма лош входящ трансфер.
Затова днес можем да говорим за Реал като за най-добре окомплектования състав за близкото и не толкова близкото бъдеще.
Към футболистите с голям потенциал можем да прибавим и "турския Меси" Арда Гюлер, а повечето ключови полеви играчи още не са навършили 26 години.
Подмладяването не е съвсем приключило и е време да се мисли за наследник на 32-годишния Карвахал на десния бек, както и при другите постове в защитата.
Очаква се да продължи привличането на млади играчи и сред целите са 23-годишният ляв бек Алфонсо Дейвис от Байерн Мюнхен, 18-годишният централен бранител Лени Йоро от Лил и 16-годишният халф Франко Мастантуоно от Ривър Плейт.
Отново ще се плащат сериозни суми, но за Перес това никога не е било проблем.
Президентът продължава да харчи щедро, но и все по-умно, за да направи възможно създаването на тази нова мадридска династия.
Никога не можеш да предвидиш напълно какво ще се случи на футболния терен и тепърва ще видим какво ще постигне бъдещият Реал Мадрид. Но летвата е вдигната много високо и очевидно на конкурентите няма да им е лесно да спрат този изумително добре изграден състав.
