„В това, което прави, е почти недосегаем. Никога няма да се уморя да го наблюдавам. Съвършените футболисти са рядкост, но той е много близо до това понятие. Той просто е най-добрият полузащитник на своето поколение".
Думите са на един от най-великите футболисти в последните години Зинедин Зидан. И са изречени по адрес на Пол Скоулс. Същият, който в неделя срещу Фулъм отбеляза своя гол №150 за тима си Манчестър Юнайтед.
И същият, когото селекционерът на Англия Фабио Капело отчаяно се опитва да убеди да се върне в състава след шест години пауза.
Зидан не спира до тук с хвалбите по адрес на Скоулс. Той е категоричен, че ако има нещо, за което да съжалява в богатата си кариера, това е именно фактът, че не е успял да играе в един отбор с английския полузащитник.
Защото Пол е от онези малък брой футболисти, чиято кариера е минала само в един отбор като тази на Паоло Малдини и Франческо Тоти. Не само в Англия, но и в целия футболен свят са убедени, че човек и професионалист, толкова предан и честен като Скоулс в съвременния футбол е трудно да се намери.
В последните дни един от символите на Манчестър Юнайтед разпали широка дискусия на Острова. Мнозина се питат дали Пол нямаше да преосмисли решението си да не облича екипа на националния отбор още преди световното, ако за това го бе помолил лично Капело. И дали Англия нямаше да се представи по-добре?
За присъствието му в селекцията се изказват дори онези, които смятат, че място в нея заради възрастта няма Дейвид Бекъм. Който между другото е с половин година по-млад от Скоулс.
Каква е причината за тези настроения в родината на футбола? Отговорът е пределно ясен - представянето на Пол Скоулс от началото на сезона.
Тимът му вече има три официални срещи - две от първенството и една за трофея „Къмюнити Шийлд". Единият от тези двубои халфът изигра отлично, другите две блестящо, но всеки път бе с класа над представянето на повечето от останалите звезди във Висшата лига.
Скоулс без проблем раздава пасове на съотборниците си по целия терен. Умело води играта на отбора, като със своя №18 сякаш напомня на останалите си съотборници, че 19-ата титла на Англия, която ще превърне „червените дяволи" в най-титулования клуб на Острова, се намира на една ръка разстояние. И това въпреки че през зимата на миналата година обяви, че обмисля възможността да спре. Тогава бе разубеден от сър Алекс Фъргюсън. В неделя с гол-красавец Пол доказа, че шотландецът е имал право.
Английският футболист блести на терена, в пълен противовес на образа му извън него - скромен професионалист и отдаден на семейството си човек.
Идеалният ден според него е съвсем обикновен - сутрешна тренировка, прибиране на децата от училище, време, в което да поиграе с тях, време за чай, приспиване на децата и малко телевизия.
С всяка следваща година в професионалния футбол Пол предпочита да говори повече на терена, вместо извън него.
„Невероятен талант, много искрен като човек", казва за него Рой Кийн.
„Не разбирам как до момента е останал без нито една награда за най-добър футболист", недоумява Тиери Анри.
„Неговото ниво е това към което аз самият се стремя", признава Сеск Фабрегас.
„Пол е олицетворение на всичко най-добро във футбола", смята сър Боби Чарлтън.
Най-големият проблем на Юнайтед преди този сезон бе именно намирането на алтернатива на Пол Скоулс. Преди това сър Алекс Фъргюсън пробва варианта с Андерсон, но кариерата на бразилеца откровено забуксува, Майкъл Харик се провали, а Оуен Харгрийвс отдавна е отписан от феновете.
За трансфер на „Олд Трафорд" бяха спрягани и Йозил, и Ван дер Ваарт, и някой от двамата Диара в Реал. Но сезонът започна и Юнайтед все още няма алтернатива на ветерана в сърцето на полузащитната си линия.
Разбира се, да се правят изводи след толкова малък брой изиграни мачове е твърде рано. И е типично за медиите на Острова.
Напълно възможно е например на някой от следващите мачове Пол да извърши някое необмислено и неотговарящо на съвременния футбол нарушение, да бъде дисквалифициран за три или повече срещи. Или да получи контузия, а Карик да се разиграе и да остави ветерана на пейката.
Но освен всичко друго Скоулс притежава още едно безценно умение - той се приспособява без никакъв проблем с всяка стратегия и всеки партньор, с който му се наложи да играе, независимо дали е Кийн, Верон, Карик или седящия в съседство резервен вратар.
И още нещо, безкрайно любопитно - Пол сътворява най-впечатляващите неща в кариерата си с определена цикличност. През 1994/94 той дебютира в първия отбор на Юнайтед, през 1998/99 печели исторически требъл, през 2002/03 постига личен рекорд по отбелязани попадения в един сезон - 20, през 2006/07 вече на новия си пост като плеймейкър е в основата на спечелената от Юнайтед шампионска титла.
Сякаш е някакъв спускащ се на земята, веднъж на четири години, футболен бог. Затова е почти сигурно, че това ще бъде годината и сезонът на Пол Скоулс. Най-добрият полузащник, ако не на своето поколение, то поне на родината си