Вчера Интернасионал (Порто Алегре) стана за втори път в историята си клубен шампион на Южна Америка. Успехът не бе изненадващ предвид репутацията на клуба, съпоставена с тази на съперника - мексиканският Гуадалахара.
Особено любопитен обаче е фактът, че за пръв път два отбора с еднакво име: бразилският Интернасионал и италианският Интернационале тази година спечелиха най-престижните клубни турнири на своите континенти - Копа Либертадорес и Шампионската лига.
И докато за миланския Интер знаем почти всичко и редовно отразяваме техните изяви, то съименниците им от Порто Алегре далеч не са така популярни у нас. С оглед да запълним донякъде тази празнина, ви представяме славния бразилски клуб.
Несъмнено първото десетилетие на новия век е най-успешният период за Интернасионал, след като през 2006 г. отборът спечели за пръв път Копа Либертадорес, а след нея и Световната клубна купа на ФИФА, побеждавайки на финала Барселона с 1:0. Вчера успехът в южноамериканския турнир бе повторен, след като "червените" победиха за втори път Гуадалахара - с 3:2 (2:1 в първия мач като гост) и е вероятно да очакваме финал Интер срещу Интер за Световната купа през декември.
Може да се каже, че съставът на двете победни формации на бразилците се е променил наполовина за изминалите четири години - все още основни играчи в защита са Боливар (вече капитан) и Индио, в средата на терена Тинга и в нападение - Рафаел Собис. Измежду героите от 2006 опитният бранител Фабиано Елер не играе редовно, защото е отстъпил мястото си на по-младия Неи, но вратарят Ренан се завърна под наем от Валенсия и вече е титуляр след оттеглянето на легендата Клемер и за сметка на аржентинския ветеран Абондансиери.
Останалите са нови - няма ги вече защитникът Сеара (в Пари Сен Жермен), голмайсторът и капитан Фернандао и Жорже Вагнер (в Сао Пауло), Единьо е при треньора Луиш Фелипе Сколари в Палмейраш, Алекс блести за Спартак (Москва), а най-големият талант Пато бе купен от Милан след само 10 мача и 6 гола за Интернасионал.
Може би най-съществена е промяната при треньорите - превърналият се в легенда Абел Брага си живее спокойно и заможно начело на отбора Ал Джазира от Обединените арабски емирства, а след неуспешния експеримент с уругваеца Хорхе Фусати, бе назначен известният в Бразилия Селсо Рот, който продължи пътя на Брага.
В тактическо отношение Рот не промени много неща и преходът, макар и опосредстван, представляваше нещо подобно на този между Луис Арагонес и Висенте дел Боске в националния отбор на Испания. Рот нямаше време за промени и в състава, тъй като бе назначен през юни, но стабилизира отбора в местното първенство и върна от Европа вратаря Ренан и халфа Тинга, който бе продаден на Борусия (Дортмунд) през 2006.
Всичко това явно се оказа достатъчно за отстраняването на Сао Пауло на полуфиналите на Копа Либертадорес с 1:0 и 2:1 (същият отбор стана жертва на Интернасионал на финала през 2006 - 2:1 и 2:2), а последното препятствие в лицето на мексиканците бе доста по-леко.
Ключови в средата на терена са аржентинците Пабло Гуинасу и Андрес д'Александро - съответно в дефанзивен и офанзивен план. Важна роля има бившият национален ляв бек Клебер, който дойде от Сантос, за да замести Сеара. Двама юноши на клуба - Сандро и Тайсън, също се превърнаха в основни играчи в последните години, но първият вече ще радва феновете на Тотнъм.
Няма как да не се спомене и голмайсторът на отбора Александро, заменил превъзходно Фернандао на върха на атаката до Рафаел Собис. Безспорен принос за спечелването на Копа Либертадорес имат и щастливите резерви Леандро Дамиао и Жулиано, които се разписаха в двата финални мача.
Вероятно от Интернасионал ще се опитат да запазят състава си за турнира за Световната клубна купа през декември, но няма съмнение, че повечето от споменатите футболисти вече са обект на интерес не само от страна на националния селекционер на Бразилия Мано Менезеш, но и на скаутите на големите европейски клубове.
