В пика на тази вражда Байерн Мюнхен, отдавна наричан и ФК Холивуд в Германия, беше точно като злодей от филм с Джеймс Бонд.
Може би това превръщаше Юрген Клоп в агент 007, но за разлика от филмите, в реалността нямаше хепиенд за главния герой. Във финала на Шампионската лига през 2013 г. воденият от Клоп Борусия Дортмунд отстъпи с 1:2 на Байерн и цялата приказка на жълто-черните с Клопо остана на една крачка от това да бъде украсена с велик европейски триумф.
Сега дойде момент, в който най-забележителният германски треньор от своето поколение отново се изправя срещу най-успешния германски клуб в историята.
Този път Клоп води Ливърпул и не беше далеч от победата в първия мач на "Анфийлд" - но боевото 0:0 остави реванша на 13 март напълно отворен.
Докато очакваме да дойде датата за поредния епизод "Клоп срещу Байерн", си припомняме сложната и нееднозначна история между треньора и клуба до момента - история, която ни напомня, че днес те можеше да не са в различни лагери и в такъв случай светът на футбола щеше да е различен.
Клопо е едновременно неосъщественият треньор на Байерн, вечно свързван с поста на "Алианц Арена", и цялостен анти-Байерн персонаж.
Той е и човекът, променил Байерн без да е водил отбора: защото стилът на баварците беше модернизиран, за да включва гегенпресинг, защото трансферната им политика започна да цели отслабване на конкуренцията, защото те увеличиха бюджета си и разшириха своите хоризонти.
Когато през 2015 г. Клоп напусна Дортмунд, неговият отбор креташе на цели 33 т. зад Байерн, тогава воден от суперзвезда на скамейката като Пеп Гуардиола и изграден от няколко бивши футболисти на Борусия.
Преди това обаче Юрген Клоп беше постигнал нещо, което с напредването на сезоните в Бундеслигата изглежда все по-невероятно. В последните 35 години само двама треньори са печелили две поредни титли в германското първенство с отбор, различен от Байерн: това са Клоп и Отмар Хицфелд.
В предния случай Байерн реагира като нае Хицфелд през 1998 г. В клуба можеха да имат и Клоп, само че много преди триумфите му с Борусия от 2011 и 2012 г.
Той беше забелязан и обсъждан в Мюнхен още през 2008-а, когато беше начело на Майнц. Самият наставник разказва, че тогава просто бил информиран, че е сред кандидатите, независимо дали е заинтригуван от работата или не. Но Байерн предпочете един друг Юрген К.
"Ули Хьонес ми каза, че са решили да изберат другия Юрген", разказва Клоп. "Поздравих ги, казах им, че Клинсман е добър избор и че нещата ще се получат".
Но не, легендарният Юрген Клинсман не беше добър избор и нещата не се получиха.
Клоп обаче беше златен избор за Борусия Дортмунд и успя да се опълчи на Байерн със своята харизма, със своята ярка футболна философия, с неуморното тичане и себераздаване на своите играчи, поставени срещу финансовата мощ и репутациите на мюнхенските звезди.
През сезон 2010/11 Луис ван Гаал беше уволнен от Байерн в момент, в който тимът имаше само 52 точки от 29 мача, а Борусия се възползва по впечатляващ начин, за да стане шампион. През следващия сезон шампионатът беше спечелен отново от Борусия, и то с рекордни за Бундеслигата 81 т. И в двете кампании решаващи се оказаха победи в директните двубои с Байерн.
През 2011 г. състав на средна възраст 22 г. надделя с 3:1, а еуфоричният Клоп загуби очилата си по време на празненствата. В следващата година успехът дойде с 1:0 благодарение на гол на Роберт Левандовски и спасена дузпа от Роман Вайденфелер. Тогава Борусия разби Байерн още веднъж, с 5:2 във финала за Купата на Германия.
"Беше унижение, всеки гол беше като шамар в лицето", е безмилостната оценка на Карл-Хайнц Румениге за онази среща.
Баварците отговориха с впрягане на финансовата си мощ и голямото си влияние извън терена. Трансферният рекорд беше подобрен с привличането на Хави Мартинес за 40 млн. евро, но по-важното е, че Байерн разби отвътре най-добрият отбор на Борусия за 21-ви век.
И преди в Мюнхен бяха свикнали да "обират" своите конкуренти, но това се превърна в още по-целенасочена и съгласувана стратегия. Докато в Дортмунд се готвеха за полуфинала в Шампионската лига срещу Реал Мадрид, изтече новината, че Байерн ще активира откупната клауза на Марио Гьотце.
Предателството на големия талант е подействало "като инфаркт" по думите на самия Клоп пред Guardian. Гьотце съжали за решението си и прекара няколкото си години в Байерн предимно на скамейката, за да се завърне накрая отново в Дортмунд. Но германският национал всъщност просто беше използван, за да промени съотношението на силите между конкурентите.
Година по-късно Роберт Левандовски го последва в Мюнхен, докато Матс Хумелс осъществи трансфера по същия път през 2016 г.
Байерн се затвърди като клуб, който купува най-доброто, а Борусия - като такъв, който продава звездите си. Затова дълготрайна конкуренция на терена нямаше как да има.
Символично беше отсъствието на Гьотце от единствения изцяло немски финал на Шампионската лига през 2013-а. Байерн спечели и с лека съдийска асистенция - вероятно нещата щяха да са различни, ако Данте беше получил втори жълт картон на "Уембли".
"От 100 съдии, 99 щяха да го изгонят", отсече тогава Клоп. Никола Рицоли обаче се оказа стотният.
Това беше началото на края за Клоп в Дортмунд, той изстрада първата от вече шест поредни загуби във финали и в следващите години се трансформира от победител в симпатичен губещ. Едва ли е голяма утеха за него, че със сигурност работата му в Дортмунд направи Байерн по-добър и оттогава хегемонът спечели шест поредни титли в период, в който събра общо 134 точки повече от Борусия.
Със страхотната си работа Клоп неволно допринесе за това Бундеслигата да стане шампионат за един отбор.
Но сега с Ливърпул той може да предизвика обратния процес - и не само да отстрани Байерн от Шампионската лига, а и да им нанесе поражение, което да се отрази на баварците на домашната сцена.
По една случайност, там Борусия Дортмунд най-сетне отново е пред Байерн и поддържа 3 т. преднина на върха в класирането. Задава ли се гибелта на злодея ФК Холивуд?
