Преди десетина дни, когато облаците над главата на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева се сгъстиха и изслушването й в Страсбург се превърна в тежък фарс, министър-председателят Борисов спомена, че имало и други възможности за наш представител на поста.
Журналистите веднага нарекоха алтернативата план "Б", макар че самият премиер явно не хареса определението. Да не се хващаме за буквата; план "Б" е метафора за измъкване от заплетена ситуация; закрепване на положението, когато първоначалният замисъл се е провалил с гръм и трясък.
В конкретния случай, въпреки шумните декларации, че план "Б" не съществува, той влезе в ход и страната ни вече има нов кандидат за еврокомисар - Кристалина Георгиева. Всички твърдят, че това бил далеч по-добрият вариант. Човек обаче неволно се пита, защо след като план "Б" е печелившият, изобщо трябваше да пробваме план "А"; толкова ли никой не прозря уязвимостта му?
Споменаваме тази печално известна случка, защото това не е просто изолиран политически акт, а тенденция в народопсихологията ни. У нас всеки първоначален замисъл обикновено се проваля
затова се действа по нов, извънреден подход. Не се ли случи именно така и с назначаването на нов треньор на ЦСКА?
В Борисовата градина никой не обмисли пречките около идването на Йешич, та трябваше по спешност да му се търсят заместници. Йоан Андоне беше план "Б". Идването му стана случайно и неочаквано, но току-виж, се оказало, че румънският специалист е точният човек за поста. Защо изобщо трябваше да се работи по план "А" тогава? Същото наблюдавахме неотдавна и в Левски? Гонзо като треньор не е нищо друго, освен план "Б". Така беше и с Велев, който изведе сините до шампионската титла.
Двамата минават за успешни наставници, но бяха поставени извънредно, след като основният замисъл се срина. Прави ли ви впечатление, че у нас винаги сработва допълнителният вариант; този, който се появява изневиделица, пада от небето, а не е плод на задълбочени анализи. Най-странното е, че той обикновено се оказва и по-разумен.
Може би затова тук в крачка се мислят не само треньори, но и нови места за зимна подготовка (защото по морето никой не е очаквал да вали сняг); разчита се на непредвидени стечения на обстоятелствата при всеки опит за класиране на каквото и да било; Всеобщият провал на план "А" и скалъпването на по-бърз и печеливш план "Б" изглежда забавно, когато трябва да предприемете нещо спешно, за да оправите счупения кран в банята; на политическо и спортно ниво обаче това издава само липса на добра стратегия и предварителна преценка на ситуацията.
План "Б" явно е в ход и по отношение на Юсеф Рабех. Преди броени дни безценната мароканска перла на Левски пак си показа рогцата и се развилня след запой. Наричаме го перла, защото талантът му е скрит зад добре затворена черупка, а като организъм може да вирее само ако е наквасен. Безценен е понеже никой няма да плати за него цената, на която го взеха сините. Ако все пак някой се излъже - сбогом, Юсеф, и наздраве!
Накрая нека поздравим волейболният ЦСКА, който през седмицата надигра руския първенец Зенит (Казан) и стана първият български тим, преодолял груповия етап на Шампионската лига. Доста сериозно постижение, достойно за адмирации. Ако беше във футбола, седмици наред щяхме да го обсъждаме, но волейболът май винаги ни е бил план "Б" за спорт, с който да се гордеем.
