Рууни и Фъргюсън на тренировъчното игрище:
- Какъв ще е съставът?
- Ти няма да играеш.
- Хайде, де, дай ми състава си
- Няма. Все още го обмислям.
- Тогава аз ще ти дам моя състав.
Сър Алекс споделя, че Уейн е брилянтен в преценката си и никога не бърка, защото отлично разбира играта. Той сияе от щастие, говорейки за своя футболист от световна класа, чието развитие е наблюдавал още от юношеските му години. Рууни е голяма радост за мениджъра си в един сезон на редица предизвикателства, пред които той е изправен. Тази година Фъргюсън преследва рекорди на фона на нарастващото безпокойство на привържениците заради дълга от над 700 милиона паунда, натрупан от заемите на собствениците Глейзър.
Мениджърът, който запазва оптимизма си въпреки загубата с 1:3 от Евертън, създаде династия от лидери от пристигането си в Манчестър през 1986 г. насам. Така Рууни в момента е новият Ерик Кантона или новият Кристиано Роналдо. У него има и нещо от Рой Кийн, съдейки по нервния му изблик на почивката на вълнуващата победа над Милан с 3:2 във вторник... "Бях ужасно разстроен от много неща през първото полувреме", обяснява Рууни, "Някои хора просто не си вършеха работата и си позволих да избухна".
"Той настоява, че може да играе централен защитник. После десен бек. След това ми вика: "Добре, де, мога да играя и в средната линия", разказва Фъргюсън. "Рууни е много различен от съвременния тип крехки играчи, обгрижвани от своите агенти, майки, бащи, психолози... Той е останка от доброто старо време. Неговият номер е: "Просто ми дай топката и ще ти покажа какво мога". Той е отживелица. И не смятам, че това представлява проблем за него, защото е напълно наясно със себе си. Разполагаме с играч-страшилище. Той никога няма да загуби глада си за победа, енергията си, стръвта си. Някои хора са родени с това. Виждал съм много като него и всички те са били големи играчи. Някои съвсем обикновени като качества футболисти направиха кариера само защото имаха този инстинкт в себе си".
Нестихващата вътрешна енергия е обяснение не само за безкрайната работоспособност на Рууни, ами и за здравината на хвата, с който неговият мениджър сграбчи властта навремето и от 1993 г. насам спечели 11 титли, с които изравни постижението на Ливърпул от 18. Така че любопитната тема за пенсионирането му отдавна вече не е обект на дискусия на "Олд Трафорд".
"Да спечеля деветнайсета титла е моя мечта", признава той. Целите оттук до месец май са трети поред финал в Шампионската лига - нещо, което никой друг британски клуб не е постигал, и двоен рекорд от едновременно четвърта поред и деветнайсета изобщо титла, която да отнеме правото на Ливърпул да се хвали.
И всичко това, докато Кристиано блести в далечното небе на Мадрид, привържениците протестират срещу семейство Глейзър, облечени в зелено-жълтите цветове на стария клуб Нютън Хийт, а шумните съседи от Сити харчат все едно, че са спечелили от лотарията. Фъргюсън обаче настоява, че трудностите са добре дошли: "Никога не бива да си вирваш носа. Арогантността не е качество, тя е пречка по пътя към успеха".
Тайната на постоянния успех на Алекс в сравнение с неудачниците Ливърпул, с Арсенал на Венгер, с Челси на Абрамович и с новия богат на петрол Сити е стратегическата мъдрост, талантът да контролира промяната. Не е имало такова сътресение за отбора като трансфера на Роналдо в Реал, откакто Кантона внезапно се отказа от футбола. (Ако не друго, това поне позволи на Рууни да блесне в създадения вакуум). Фъргюсън настоява, че привържениците на Юнайтед не трябва да смесват продажбата на португалеца с 67-те милиона паунда лихва върху заемите на Глейзър и с трескавото търсене на нови 500 милиона кредит при по-изгодни условия, за да бъде погасен предишният. Въпреки това запалянковците се питат къде отидоха 80-те милиона от Роналдо - във фонда за трансфери или към банките.
"Кристиано беше продаден, защото момчето искаше да напусне. Направих необходимото, за да го задържа още една година. Когато седнахме да приказваме, намерението му се четеше в очите му. Каза ми: "Шефе, просто искам да играя за Реал (Мадрид), нямам нищо против Манчестър Юнайтед. Отивам там, защото ще е ценен опит за мен". През допълнителната година, която поисках от него, той игра фантастично. След финала срещу Барселона, дойде при мен и ми каза: "Шефе, искам да напусна". На следващия ден дойде офертата за 80 млн."
Взаимоотношенията между носителя на "Златната топка" за 2008 г. и треньора, който го привлече от Спортинг (Лисабон) на 18-годишна възраст си остават сърдечни... "Получих SMS от него: "Много ми липсваш". Аз му честитих рождения ден, а той ми благодари за всички хубави неща, които съм казал за него. Приятно е да чуеш подобно нещо. Той беше шест години с мен. Благодарен съм, защото е чудесен момък. Фантастичен. Обичан от всички в съблекалнята, обичам от персонала на клуба, и с голям принос за Манчестър Юнайтед. След като стана ясно, че напуска, трябваше да сме сигурни, че ще направим възможно най-добрата сделка. Смятам, че клубът работи добре за младите си играчи и им предоставя идеалните условия за развитие. Когато един велик футболист напуска, не осъзнаваш веднага загубата, докато не усетиш последствията от нея. А Кристиано остави голяма празнина след себе си. Ние обаче намерихме начин да я компенсираме донякъде. И през този сезон вкарваме дори повече голове, отколкото с него".
Зад суровата си външност, маската на професионален войник, Фъргюсън винаги търси комичното, анекдота. Когато не е на фронтовата линия, шотландецът си позволява да даде изява на чувството си за хумор (което не е толкова очевидно, когато крещи на Джони Евънс като на мача с Милан или когато критикува съдиите). Той се смее, например, на Манчестър Сити... "Имаме шумни съседи. Въпреки че не ни се нрави, те никога не спират. Знаеш какво се прави в такива случай - чукаш по стената, оплакваш се в общината, дори отиваш да говориш лично с тях, но музиката си свири все така силно. Така че какво правим тогава? Просто трябва да свикнем".
За да бъдеш мениджър на Манчестър Юнайтед се изисква съобразителността на добър държавник, който трябва да балансира между различните интереси. В неговия случай това са корпоративният дневен ред на клуба, нуждите на отбора и изискванията на световната общност от фенове. И сега, в условията на нарастващ гняв от страна на привържениците заради проблема с дълга, Фъргюсън е изправен пред нов сложен казус как да защити целостта на институцията си. Но той не приема този скандал за най-важен, тъй като приоритети са му запазването на победния ритъм и правенето на история... "Не мога да се разсейвам по пътя си към титлата или купата на европейските шампиони. Това е единственото, което ме интересува".
Това е неговата за позиция за анти-Глейзър демонстрацията: "Никога през живота си не съм бил противник на протестите. Дори взех участие в стачката на корабостроителите през 1961 г. Няма нищо лошо в това хората да протестират, когато нещо в живота им се променя, когато не получават необходимото уважение. Това е право на всеки, няма съмнение. Но моите резерви към този протест идват от това, че аз никога не съм имал какъвто и да е проблем с тези собственици. Всеки път, когато съм им искал пари за нещо, те са давали. Мога да говоря само в качеството си на мениджър на Ман Юнайтед, защото към момента ситуацията не ме е засегнала финансово по никакъв начин. Разумно е човек да се концентрира върху собствената си работа. Казах това на феновете. Бил съм много пъти на заседанията на борда на клуба и съм се опитвал да защитавам мнението на привържениците по различни въпроси. Спорил съм за какво ли не с Дейвид Гил и Мартин Едуардс през годините. Но при все това аз съм мениджър на Манчестър Юнайтед и моята работа е да правя Манчестър Юнайтед най-добрия отбор. Това не се променя. Така че положението с феновете в момента е такова - напълно ги разбирам. Когато веят зелено-жълтите знамена и шалчета, привличат вниманието ми. Но това не променя факта, че аз съм мениджър на своя клуб и на своя отбор и имам съвсем конкретни приоритети"
Фъргюсън си припомня случая с изгонването на Нани през първото полувреме на равенството 1:1 с Астън Вила и използва този инцидент, за да илюстрира решимостта си да не се разсейва от целта: "На почивката на "Вила Парк" аз им говорих само за това, че трябва да спечелим мача. Не ме интересуваше дали сме с десет, девет или осем човека. Така че когато димът се разсее, аз не мога да се занимавам повече с него. Това се отнася и за сагата с Глейзър и финансовата криза. Положението е сложно и тревожи много хора. Дейвид Гил проведе куп разговори с персонала, за да ги успокои, че всичко е наред. Що се отнася до мен, аз купих Крис Смолинг за 10 милиона от Фулъм. Така че животът си продължава по старому. Както казах, Глейзър винаги са били точни спрямо мен и никога не сме имали проблеми".
Игрището, а не финансовият сектор, е там, където сър Алекс се чувства на мястото си, така че разговорът се връща към старата максима, че духът на отбора е отражение на характера на неговия треньор и към Рууни - централният нападател, идол на работническата класа, кибритлия със свръхего, неуморим, мразещ да губи, ненаситен на успехи.
Този сезон Фъргюсън е успял да върне Рууни към младежките му години... "Оприличавам го със страха от високото. Когато бях дете, ловях гълъби по камбанариите и височината никога не ме е тревожила. Когато пораснеш, поглеждаш от 25-ия етаж на хотела и ти става лошо. Възрастта те променя. Когато Уейн за пръв път дойде при мен, беше най-добрият в преодоляването на защитниците един на един. Мина време, изглежда се промени начинът му на мислене и той спря да го прави. Говорих с него, проведох му няколко извънредни тренировки и го накарах отново да ги атакува по същия начин.
Темпераментът му се промени към добро. Вече не прави глупости. Разви се положително в това отношение и е се гордея с него. Той е фантастично момче. Ще ти даде всичко от себе си, последното си пени. Той е такъв тип - щедър и благороден. Казвам му: "Еди кой си иска да се запознае с теб" и той вика: "Хубаво, няма проблем". Винаги разполага със свободно време. Притежава чудесни човешки качества, каквито малцина имат днес. Бих казал, че е благословен да бъде такъв и не вярвам да се промени някога. Жена му Колийн е абсолютно същата, тя е печена, умна, умее да слуша".
Като аналог на възраждането на Рууни като централен нападател, Фъргюсън си припомня за Стив Арчибалд след продажбата му от Абърдийн на Тотнъм... "Обаждаше ми се редовно след трансфера си и ми казваше: "Трябва да дойдеш да ме видиш". Отидох на мача му с Евертън, които бяха много силни по това време. Стив играеше халф. Попитах го: "Какво правиш в средната линия?" и той ми отговори: "Гарт Крукс е централният нападател и проявявам разбиране към това". "Страхотно", викам му аз, "И аз те разбирам. Той вкарва головете, докато ти се моташ по средата на игрището". "Е, понякога Гарт се връща", казва ми той. Рекох му: "Стив, ти си централен нападател, играеш страхотно с двата крака, фантастичен си във въздуха, еластичен си, смел. За какво ти е да играеш полузащитник?". После той отиде в Барселона и вече никога не игра халф.
Хвалбите по адрес на Рууни обаче не са безусловни, тъй като Фъргюсън винаги се стреми да предпази младите си играчи от възгордяване... "Това, което се надявам да подобри в играта си, е хищническият инстинкт в наказателното поле. Справя се чудесно тази година. Но все още има много работа, за да достигне нивото на Солскяер, Анди Коул или Ван Нистелрой. Ако го направи, ще бъде най-добрият в света. Мислил съм много как да използвам енергията му по най-правилния начин и съм стигнал до извода, че той трябва да е в центъра на атаката. Да, понякога се връща по-назад, нормално е, но той има толкова много енергия, страст, целеустременост, кураж... Всички големи нападатели като Денис Лоу, Джон Чарлс имаха куража да са там в битката, да понасят ударите, да вкарват голове, да са на точното място в точното време. Знам, че Уейн има още много от това, още много, което не е показал, и знам, че ще го направи.".
По повод на финала за Карлинг къп идната неделя срещу Астън Вила, който ще е първата възможност за трофей през настоящата потенциално историческа кампания, сър Алекс казва: "Чувствам, че отборът достига до точката си на кипене в правилния момент, те вече показват най-добрия си футбол". Жертва на полуфиналите паднаха Сити... "Интригата несъмнено нарастна в тези два мача, както и шумът между феновете и в медиите. Трябва да свикнем с това и да приемем предизвикателството. Няма нищо лошо в предизвикателствата, просто трябва да сме силни. Надявам се, достатъчно силни. Те са клуб с такова богатство, че могат да си купят всеки играч на света, но могат ли да си купят отбор, могат ли да купят духа на Манчестър Юнайтед? Не очаквам Сити да станат по-големи от нас, дори с всички пари на света. Проблемът с толкова много пари е, че купуваш безразборно. През 1950 г. Съндърланд, тогава отбор на английската банка, отпадна. Въпреки че не пожелавам на Сити да отпаднат".
И е искрен в това. Или поне си мисля така.
