По-малко от месец остава до началото на Световното първенство по баскетбол в Испания. Един шампионат, който още преди да е започнал може да се счита за исторически, защото ще е последният в настоящия 4-годишен цикъл. Следващото първенство на Планетата ще бъде след 5 години, през 2019, за да бъде изместено от цикъла на Световното първенство по футбол.
Не този детайл обаче е нещото, което кара любителите на баскетбола да поглеждат все по-нетърпеливо към календара. Има много въпроси на масата, които чакат своя отговор. Има ли кой и ако да - КОЙ е този, който ще спре Съединените щати? Преди четири години в Турция не се намери такъв тим. Не да спре, а поне веднъж да победи момчетата на Майк Кжижевски. Девет победи в девет мача и един великолепен, избухващ Кевин Дюрант. Няма да бъде пресилено твърдението, че именно това първенство беше „Кейп Канаверъл" за баскетболиста на Оклахома Сити, който от този момент до днес знае само една посока - нагоре към звездите. Наградата за „Най-полезен играч" в турнира тогава беше стартовият пистолет. Днес Дюрант няма нужда от такъв приз, за да бъде признат за абсолютния лидер на националния тим. За съжаление обаче очевидно днес Дюрант няма нужда и от самия национален отбор.
Дни преди началото на Световното първенство както тима на САЩ и така и всички фенове на баскетбола, очакващи с нетърпение първия мач, останаха без звездата на шампионата. Дюрант напусна лагера на националния тим, хвърляйки бомбата, че се чувства „физически и психически изтощен" и в това състояние няма как да бъде полезен за отбора си. Констатация, която изглежда малко странна с произвеждането си в последния момент, и оставяща Кжижевски с вързани ръце. Ако трябва да направим сравнение с футбола, актът на Дюрант е равносилен на отказване от състава на Аржентина от страна на Меси дни преди Мондиал. Дюрант не просто е основният играч и реализатор на селекционера. Практически цялото нападение е изградено около звездата на Оклахома. А сега някакви дни преди първия мач от Световното първенство Кжижевски ще трябва на стари години да вади още зайци от цилиндъра, прекроявайки аварийно стила на игра на фаворита за трофея.
Защо обаче Дюрант направи този на пръв поглед предателски ход точно в този момент? Може би под „физическа и психическа умора" се крият много и различи причини крилото да се реши на тази стъпка.
Ако мислите, че Кевин не симулира и действително е ужасно уморен от изминалия сезон - то най-вероятно ще сте прави. Дюрант е човекът с най-много минути на терена за миналия редовен сезон - 3122, а заедно с участието му в плейофите общото му време на паркета се оформя на „скромните" 3937 минути. Не е никак малко. Ама никак. Късното взимане на решение може да бъде продиктувано и от отказ до последния момент да приеме факта, че тялото му не може да издържи бруталното натоварване на два поредни сезона в преследване на титлата в НБА и Световно първенство между тях.
Дали Дюрант не порасна твърде много за непретенциозната (уж) селекция на Кжижевски? Като изключим присъствието на Дерик Роуз, националната формация на САЩ не е притегателна сила за най-богатите и модерни баскетболисти в Лигата. Много от тях (и по-точно президентите на клубовете им) не виждат смисъл да участват на първенства под егидата на ФИБА, а единствената сериозна кауза, която събира под знамената най-добрите от най-добрите, продължава да бъдат единствено Олимпийските игри. През последните години Кевин доказа нееднократно, че е различен от останалите и въпреки звездния си статут, винаги се отзовава на повиквателните, включвайки се със сърце и душа в мачовете на националния отбор. Но дали не сложи край на това през изминалата седмица?
Третата съставка в мотива на Дюрант може да е чисто финансов. Суперзвездата е свързвана с предстоящ голям договор с компанията за спортна екипировка „Ъндър Армър", а екипите на националния отбор са произведени от... „Найк". И ако на вас ви се струва смешно и нелепо това да е довод (и сам по себе си едва ли може да бъде, но със сигурност накланя везните), то зад Океана Бенджамин Франклин продължава да управлява с пълна мощ от копюрата на валутното си амплоа, а когато той заговори - всички са се научили да мълчат.
И накрая, но не на последно място. Тежката контузия на Пол Джордж по време на двустранна игра на лагера в Лас Вегас повдигна сериозна дискусия дали трябва играчите от НБА да рискуват здравето си за турнири извън властта на САЩ, а след това собствениците на клубовете да плащат сметката и да опират пешкира, когато някой се контузи. Дюрант беше основна фигура за Оклахома в изминалия сезон и няма причина да се смята, че и през следващия няма да е двигателя на отбора си. Евентуална негова травма може да се окаже катастрофа за клубния му тим, който вече е попаднал в гибелната спирала на тежката зависимост от една голяма звезда.
Дали това са причините за решението на Кевин Дюрант - можем само да гадаем. Тези поне звучат логично. Факт е обаче, че „Мустангът" на Кжижевски има спешна нужда от трансплантация на ново сърце. Защото на стартовата решетка всички коне са се вторачили в разклатения американски ат и битката за неговата корона ще бъде невероятно свирепа.
