Новината, че лейди Нина Брейсуел-Смит е наела една от водещите американски инвестиционни компании, за да й помогне да продаде дела си в Арсенал успя да развълнува анализаторите на бизнес страната на спорта на Острова - дали в този случай става въпрос за развитие на ситуацията или просто битката за власт в клуба е направила остър завой?
Привържениците на теорията за острия завой твърдят, че никой не е очаквал подобен ход, така че това определено е изненада и като цяло историята звучи много по-интересно така, в сравнение с обяснението, че отношенията между акционерите се развиват.
Застъпниците на тезата за развитието контрират с аргумента, че този пакет акции на практика е на пазара не от днес и от вчера, просто сега се вдига повече шум около предстоящата сделка. Нищо по-различно.
Моето мнение, което се оказа в малцинство е, че ситуацията определено се развива с помощта на елементи на изненада, но в крайна сметка това няма да доведе до никакви промени. Най-вероятно. Нека ви обясня моята логика и дори да се окаже, че греша, поне ще съм се постарал да изясня ситуацията.
Брейсуел-Смит притежава 15,9% от акциите на Арсенал, чийто общ брой е 62 217, което е прави собственик на четвъртия по големина дял акции в тима. На практика Лейди Нина се готви да продаде тези акции от момента, в който загуби мястото си в борда на директорите на клуба през декември 2008.
Това грубо освобождаване беше извършено от третия по големина акционер Дани Фризман и одобрено от най-големия акционер в Арсенал Стан Крьонке. Логиката зад този ход беше сравнително проста - делът на Брейсуел-Смит вече не беше необходим при евентуално оформяне на общ фронт срещу агресивното настъпление на втория по големина акционер в Арсенал - Алишер Усманов.
Ефективно, но в никакъв случай джентълменско решение.
Това остави Брейсуел-Смит, чийто акции са й по семейна линия, прехвърлени й от съпруга й сър Чарлз Брейсуел-Смит, в позицията на човек, който притежава сравнително голям дял в компания, за която знае малко и в същото време самата компания не иска да има много общо с този си акционер.
Ситуацията е особена, защото на практика реалните купувачи на този дял акции са само двама - американският бизнесмен Крьонке и узбекистанският олигарх Усманов, като нито един от двамата не бърза да изпревари другия.
Естествено, Брейсуел-Смит може да се опита да продаде дела си и на полуоткрития пазар, където се търгуват акциите на Арсенал, но това ще наложи неговото раздробяване. Със сигурност обаче, и този ход на Лейди Нина няма да й донесе кой знае каква радост, тъй като полезните й действия оттук нататък не са много.
Просто, Крьонке държи всички аса. От 2007 насам той методично увеличава дела си в клуба и сега е само на 10 акции от контрол над 30% от всички акции, което ще го принуди да направи оферта за изкупуването на останалите дялове.
Тази оферта може и да се появи, но едва другия месец, тъй като Комисията по изкупуванията наложи намаляване на цената на една акция на Арсенал от 10 500 лири на 8 500 - средната цена, която Крьонке е плащал досега при увеличаването на дела си. Което ще означава, че ако Крьонке се хвърли на всички акции, това ще му донесе икономия от 87 милиона лири, а Брейсуел-Смит ще трябва да приеме цена с 20 милиона лири по-ниска от този, която желае тя.
И за да стане ситуацията за Брейсуел-Смит още по-лоша, на практика Крьонке вече управлява в Арсенал. През последната една година отношенията му с Фризман се подобриха и задълбочиха дотолкова, че двамата вече действат като съюзници.
С други думи, Крьонке няма нужда от акциите на Брейсуел-Смит - все още не - защото може да разчита на тези 16,1%, които контролира Физман и след това да си набави още около 4% от дребни акционери, стига да реши че трябва да се бори за мажоритарен пакет в клуба.
Усманов, чието настъпление в Арсенал беше успешно спряно от другите акционери, също ще е особено нетърпелив да купува от Брейсуел-Смит.
Първо той се сблъска с решението на останалите акционери да не му продават от дяловете си, след което дойде и световната икономическа криза - така Усманов си остана на 26% и го делят месеци от възможността да пробва ново изкупуване, за да стигне до 30% и оттам да се бори за мажоритарен пакет (ако във всичко това има финансов смисъл, разбира се).
Може би това е шанс за Брейсуел-Смит да напомни на останалите за съществуването си, тъй като споменатите в началото инвестиционни банкери със сигурност ще обяснят на Усманов, че това е начин да победи Крьонке и да установи контрол над един от символите на британския футбол. При това по традиционния начин - битка между акционерите с пари.
Естествено, финансовите магьосници от Blackstone могат да направят нещо изненадващо и да намерят инвеститор от Китай, който с удоволствие да плати, да речем, 100 милиона лири и да подхване нова битка за контрола на клуба.
Но това едва ли ще стане. Защото подобна сделка, при това за много пари е като да си кухиш едно колело и част от задната седалка на Ferrari - получаваш част от много добър автомобил, но без останалите части няма смисъл да я притежаваш.
Затова, според мен, положението на Брейсуел-Смит няма да се промени. В момента няма кой знае колко запалени по футбола инвеститори, които ей така да хвърлят милиони и в крайна сметка купувачът ще трябва да се определи между Крьонке и Усманов. А това нещо, Лейди Нина може да свърши и сама, като си спести някои тлъсти комисионни.
Така че това не е нито развитие, нито остър завой. Но все пак е нещо. Знак, че предстоят по-големи и важни събития в Арсенал. Ще видим.
