Оплаквате се от формата в "А" група? В Аржентина шампионът... изпадна

У нас форматът на първенството е любима дъвка за футболните босове - все са недоволни и все схемата им е виновна за всеки провал.

Ако отборите в елита са 16 - защо има пълнеж и половината клубове не играят за нищо; ако са 10 - защо се пренебрегват традиционните центрове. Сегашната система също е тежко критикувана - заради възможността седмият в класирането да играе в Европа (нищо, че вече три сезона не се е случвало) и заради шанса дори последният да се спаси от изпадане, ако спечели някой и друг бараж.

Недомислица? Всеки има право на мнение, особено щом истината не му изнася.

Българската система обаче е направо цвете в сравнение с това, което се случи съвсем наскоро в Аржентина - една от световните футболни суперсили, чиято лига е на 128 години и е най-старото домашно футболно състезание извън Британските острови.

Преди броени дни тя роди абсолютен прецедент, след като Клуб Атлетико Тигре (провинция Буенос Айрес) стана победител в новосформираната Купа на Суперлигата, въпреки че два месеца по-рано бе... изпаднал от Суперлигата. Как, по дяволите, е възможно подобно нещо?

Това бе първи трофей в 116-годишната история на тима, който дори го класира за Копа Либертадорес - южноамериканският еквивалент на Шампионската лига. Дори така обаче, през следващата кампания на Тигре ще му се наложи да се бори във второто ниво на аржентинския футбол - Примера Б Насионал. Напълно възможно е да се получи така, че някоя сряда тимът да излезе на „Маракана" срещу бразилския гранд Фламенго в преследване на шампионската титла на Южна Америка (и участие на клубния Мондиал), а в събота да се поти на картофената нива на местния конкурент Депортиво Риестра (Буенос Айрес), за да успее да се завърне в елитната дивизия (или поне да не изпадне в третото ниво).

Ситуацията е още по-налудничава предвид факта, че Тигре на треньора Нестор Горосито, спечелил първи трофей в кариерата си като наставник, в последните месеци играеше най-силният футбол по аржентинските терени.

Специалистите са единодушни, че тимът е спечелил Купата на Суперлигата напълно заслужено - не само заради категоричния си успех над Бока Хуниорс във финала с 2:0.

Но напук на всичко, абсурдът с Тигре е факт - и той стана възможен заради изключително странния регламент в аржентиското първенство.

Горосито пое тима в средата на февруари, когато оставаха само 7 кръга до края на сезона в Суперлигата и Тигре вече изглеждаше обречен. 55-годишният спец обаче промени отбора до неузнаваемост, записвайки 5 победи и 2 равенства - но дори това не успя да промени хода на събитията. В последния кръг храбрият му тим удари с 3:2 Ривър Плейт насред неговия „Монументал", но все пак трябваше да изпие горчивата чаша: Тигре се прости с елита.

Заедно с Белграно, Сан Мартин (Сан Хуан) и Сан Мартин (Тукуман), Тигре стана жертва на системата, според която при определяне на изпадащите се взимат предвид всички мачове (82) през последните 3 сезона.

А това, което се случи после, бе върховната демонстрация на тоталния хаос, който царува в местния футбол през последното десетилетие: постоянна смяна на броя участници, на формата на първенството и дори на името на лигата.

Онзи последен кръг, след който Тигре изпадна, се състоя на 7 април и на аржентинските елитни отбори им предстояха цели два месеца без футбол. Това обаче хич не се хареса на телевизиите, притежатели на правата за Примера дивисион, които бяха изправени пред заплахата да изгубят доста абонати в разгара на тежката икономическа криза в страната. Изнамерено бе пожарно решение - да се разиграе първото издание на Купата на Суперлигата с участието на всички 26 отбора от елита, включително на четирите изпадащи.

Тихомълком и продължавайки добрата си серия от края на редовния сезон, Тигре сътвори най-големия подвиг в историята си. Първо елиминира в два мача Колон, после Унион, а след това дойде ред и на току-що коронясания шампион в Суперлигата Расинг. Наказателната акция продължи в полуфиналите срещу Атлетико Тукуман (с общ резултат 6:0), за да се стигне до финала, изигран в един мач, в който и клубът с най-голям бюджет в Аржентина - Бока Хуниорс, трябваше да преклони глава пред смелчаците от Тигре.

Футболната философия на новия супершампион е проста, но ефективна.

Горосито - бивш наставник на испанските Херес и Алмерия, не разполага с дронове за заснемане на тренировките, но успява да извлече максимума от момчета, дошли за последно взимане в Тигре, или от такива на средна футболна възраст, които досега не успяваха да разгърнат целия си потенциал. Успехите дойдоха от смесицата между опита на Валтер Монтийо (35), Диего Моралес (32), Себастиан Предихер (32), Гонсалес (32) и ранното помъдряване на Хансон (24), Хуан Игнасио Каваяро (24) и Лукас Меноси (26).

Над 20 хиляди инчаси на Тигре пътуваха за Кордоба (неутралния домакин на финала), за да извикат за първи път в клубната история „Campeones!" („Шампиони!"), последвано от "Vamos a volver!" („Ще се завърнем!"). Всички те пристигнаха от Тигре - предградие на столицата Буенос Айрес, характерно със смесицата си от много бедни и много богати квартали.

За Клуб Атлетико Тигре това бе възможно най-добрият начин да се раздели с Примера дивисион, част от която бе неизменно през последните 12 години. Досегашните върхови постижения на тима бяха три вицешампионски класирания - две в Примера (2008 и 2012) и едно в Копа Судамерикана (2012). Като цяло обаче, голяма част от 116-годишната си история Ел Матадор (псевдонимът на тима) прекарва като асансьор между втора и трета дивизия.

Сега Тигре вече е във ваканция - както и съперникът му във финала Бока Хуниорс, а и всички останали клубове, участвали в поредната парадоксална кампания в местния футбол.

Поне за кратко аржентинският футбол ще спре да произвежда абсурдни новини.

Новините

Най-четените