Христо Стоичков май най-после стана треньор. Второто му място с Мамелъди Съндаунс си е успех, независимо от трудното начало и нелепия край на мечтите за титла. Най-успешният ни футболист намери точното си поле за изява като треньор.
Нереалното самочувствие на Стоичков, което проявяваше още от преминаването си от Хеброс (Харманли) в ЦСКА и при аналогичния скок от ЦСКА в Барселона, му позволи да надскочи дори чисто футболните си качества и се превърна в негово най-голямо сравнително предимство по пътя към купите и "Златната топка".
Ицо подходи със същия непукизъм и чувство за богоизбраност и към треньорската си кариера, но в нея изискването не е да тичаш бързо, да риташ силно и да се бориш докрай, а са нужни и други качества. И ако ги нямаш като даденост, трябва да компенсираш с опит и учене. Естественият му път за развитие би бил нещо като Мамелъди - Селта - националният отбор на България. Затова треньорската му кариера засега изглежда като филм, прожектиран наобратно.
Дали Стоичков е разбрал урока от първите два провала, не е сигурно, но ще е грешка, ако сега избърза и отново опита да поеме испански клуб. Южноафриканската почва е плодородна за него в този етап от кариерата му и той трябва да пробва да стане шампион догодина, преди отново да се впусне в европейския футбол. Успешният път на "Камата" в ЮАР е предопределен от два фактора.
На първо място, търпението към него. Диамантеният олигарх Патрис Мотсепе е поласкан да има за треньор на клуба си жива "Златна топка". Заради това, че Ицо е най-титулованият човек в южноафриканския футбол в момента, той не беше уволнен в началото на сезона, когато Мамелъди тръгна зле.
Обстановката в Южна Африка също е благоприятна за Стоичков. Близката до анархия ситуация, която властва там след отмяната на Апартейда, е благодатна за дивия нрав на нашия сънародник. За да оцелееш там, трябва да показваш сила, да бъдеш хищник и ще те уважават. А това Ицо го може най-добре. Когато си спечелил респекта на местните, последното, което ще ги вълнува, е смешният ти английски.
Всъщност начинът, по който Стоичков говори английски език, е характерен за поведението му като цяло - той никога не се е страхувал от грешки и винаги е действал смело по собствената си преценка, без да се съобразява с околните. В живота това е ужасно дразнещо, но във футбола явно работи. Ако сега Ицо не се главозамае и остане в естествената си за момента среда, може и да стане велик треньор някой ден.
