Една случка е записана в историята на Реал Сосиедад и се разказва и досега. През 80-те години отборът привлича първия си футболист, който не е от баски произход. Казва се Джон Олдридж и идва от Ливърпул. Служител на клуба го взима от летището в Билбао и го кара за подпис в Сан Себастиан, но вместо по магистралата, тръгва през улиците на град Билбао.
"Искахме Джон да види колко е грозен гози град, за да се настърви срещу нашите най-големи съперници от Атлетик", обяснява обходния маршрут човек от тогавашното ръководство.
Това е лирическо отклонение. Стойчо Младенов е българският пример за това, как съперничеството на терена е издигнато до ниво на точка на кипене и как трябва да се подготвя, играе и усеща едно дерби.
В събота ЦСКА на Младенов би за шести пореден път в първенството Левски. За треньора това бе девети успех в дербито, което е второ най-добро постижение след това на Крум Милев от 50-те години, пак с ЦСКА.
Стойчо може да стане и номер едно, особено при този формат на първенството, и при нокдауна, в който той и отборът му пратиха Левски за последните 14 месеца.
Младенов винаги гони титлата.
Неговите треньорски качества често се поставят на обсъждане. Но кой ли не е поставян на съмнение у нас? Да, резултатите му в евротурнирите определено не са това, което се очаква от ЦСКА.
Но на ниво българско първенство и особено - сблъсъци с Левски, Младенов е ненадминат.
Стойчо води ЦСКА в шести сезон и за шести път преследва титлата. Два пъти я спечели - 2003 и 2008 г. И то убедително. През 2003/2004 г. бе сменен заради загуба в Европа, а отборът му бе лидер.
През 2012-а загуби златото в драматичен последен мач с прекия конкурент Лудогорец, а миналия сезон с лимитиран отбор, подбиран набързо и без финансов ресурс, остана втори като на моменти доближаваше лидера. Ако Лудогорец изобщо е имал конкурент, това бе ЦСКА.
Сега тимът му води със 7 т. в класирането, би 5 поредни пъти само за 2014-а Левски и играе все по-добре с всеки следващ мач.
Скандалният Младенов и стратегията му.
Стойчо Младенов има тактика на поведение, която обръща прожекторите, критиките и напрежението към него. Така отборът остава встрани и обикновено играе освободено големите мачове. Стойчо нанася словесни удари, "разкрива врагове", прави атаки, отваря фронтове.
В същото време отборът му се готви и е пределно мотивиран тогава, когато има значение.
В събота Левски нападаше повече, имаше и положения, уж владееше топката и играта... Но всъщност дистанционното за мача бе у Стойчо.
Той знаеше, както и всички, гледали мача внимателно, че всяка изгубена топка в средата на терена е потенциална голова контраатака, защото ЦСКА има двама играчи, които правят разлика. Такива, каквито в Левски няма - Сержиу Буш и Тони Силва.
ЦСКА има и бойци като Александър Тунчев, Венцислав Василев и Борис Галчев. Те бяха на предела на мотивацията на тежкия терен. Наглед не са кой знае какви играчи, звезди или асове. Но вижте колко изтичаха и колко топки отнеха. Към тях добавете и Стивън Сънди, който направи най-силния си мач след серия критики. Случайно ли е, че всеки от "червените" надминава себе си точно в този двубой?
Лидерите на Левски са Гаджев, вратарят Пламен Илиев, Пламен Крумов - нито един от тях нямаше влияние върху мача.
Отборите на Младенов са отличен колектив, това е доказано през годините. Някак той успява да обедини съблекалнята, дори във времена, в които заплатите са изненада, а премиите - илюзия. А това, всеки от нас знае, не е никак лесно. Финансовите проблеми обикновено са корозия, която разяжда един колектив. Не и в ЦСКА със Стойчо.
Странно, но съдбите на двамата водачи на отборите в дербито в събота се разминават все повече. Гонзо биеше ЦСКА където ги хване като играч, но като ръководител и треньор отнася тежки поражения (като се започне от 1:3 на "Герена", когато водеше отбора с Ясен Петров).
Стойчо има само 2 шампионатни победи над Левски като играч, вкарал е само един гол. Но като треньор напипа формулата, превърна дербитата в своя лична мисия и затова жъне победи.
Нищо чудно да стане и рекордьор с над 12 победи във вечното дерби, което е върховото постижение досега на един треньор.
А и как някой ще го подобри, не се вижда. При текучеството и честите смени на наставници в родните тимове, постижението на Младенов си е за книгата с историята на най-големия мач в България.
