През 50-те и 60-те години на миналия век светът на киното е разтърсен от едно ново течение, предвождано от именитите режисьори Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Луи Мал, наречено „френската нова вълна".
След класирането на Бордо и Олимпик (Лион) за четвъртфинала в Шампионската лига и успешното представяне на Олимпик (Марсилия) и Лил в Лига Европа спокойно може да кажем, че и френският клубен футбол вече има своята нова вълна, уханна като морския бриз на Ривиерата.
Новата вълна бе донесена от млади специалисти като Дидие Дешан, Лоран Блан и Клод Пюел, като първите двама са добре познати участници от незабравимия за българския футбол мач на „Парк Де Пренс". Едва ли, когато сме виждали споменатите бивши играчи в разцвета на кариерата им, сме си представяли, че Лоран Блан може да прави нещо различно от това да целува голото теме на Фабиен Бартез, а Дидие Дешан от това да вдига поредната купа над главата си.
Именно капитанът на световните и европейски шампиони прокара пътя към новия тип френски отбор като треньор на Монако. През 2004 г. той изведе анонимни дотогава играчи като Евра и Жюли до финал в Шампионската лига и остави зад борда мултимилионните Реал (Мадрид) и Челси. В момента Дешан води Олимпик (Марсилия).
Изминалото десетилетие във Франция бе белязано от хегемонията на Олимпик (Лион). И по-рано, под ръководството на Жерар Улие и Жак Сантини Реал (Мадрид) не изглеждаше никак висока преграда за Олимпик. Сегашният отбор на Клод Пюел обаче се освободи от услугите на вездесъщите Жуниньо Пернамбукано и Карим Бензема и, вместо на моментни индивидуални проблясъци, разчита на множеството млади таланти, силния колектив и компактната игра в защита.
Революция в Бордо направи Лоран Блан, който изгради отбора си по италиански образец и направи така, че играчите му да са способни да се възползват и от най-малката грешка в противниковата отбрана. Централната фигура в неговия състав е нереализиралият се в Милан Йоан Гуркюф. След изравнителнителния гол на Олимпиакос вчера станахме свидетели на голяма дезориентация в редиците на домакините, но головата комбинация между Тремулинас и Маруан Шамак постави нещата на местата им и бе истинското доказателство за класата на Бордо.
Без да изпреварваме събитията за жребия, отсега е ясно, че който и от считаните за фаворити отбори да си пожелае някои от френските състави, със сигурност дълго ще се кае за това си желание. Процесът на възход на френския футбол обаче излиза и извън рамките на най-комерсиалния турнир и се пренася в местното първенство, където първите шест отбора са побрани в рамките на три точки. Интригата там е доста по-голяма на фона на соловите акции на Реал (Мадрид) и Барселона в Примера дивисион и на Интер в Серие А.
С победата си срещу Ливърпул Лил също доказа, че има качества за нещо голямо. Олимпик (Марсилия) втори пореден сезон прави европейски рейд, а новакът в Лига 1 Монпелие също впечатлява с атрактивния си футбол.
В по-малка или по-голяма степен този възход си има своите икономически предпоставки, подобно на нещата, които бяха направени за френския футбол преди Мондиал'98. От началото на миналата година във Франция действа закон против „изтичането на мозъци", чиято цел е в страната да се върнат талантливите инженери и учени, но той засяга и футболните легионери.
Според него всеки работещ в чужбина получава гратисен период от 6 години, през който 30 % от заплатата му е освободена от данъци при условие, че се завърне в страната. Така например изкаралият 10 сезона зад граница Клод Макелеле от Пари СЖ взема брутна годишна заплата 3,42 млн.евро, спестявайки данък от 564 000 евро.
Като добавим към това и влезлият в сила от 15 декември 2004 г. закон, според който професионалните играчи се освобождават от 30 % от данъците си, то от финансова гледна точка френският шампионат може да се окаже по-привлекателен за играчите от парите на някой арабски шейх от „1001 нощи", на губернатора на Чукотка или на безумец като Флорентино Перес.
Лига 1 все още е първенство, което не може да привлече най-големите звезди, а по-често снабдява голямата четворка Италия-Испания-Англия-Германия с имена като Роналдиньо, Есиен, Рибери и Малуда. Въпреки това изказването на Лоран Блан след мача с Олимпиакос, че френският футбол малко по малко преодолява изоставането си и догонва тези страни, никак не е пресилено и скоро може да се превърне в реалност.
