През 2014 година най-успешната нация в световния футбол получи втори шанс да приеме Мондиала и да се бори за титлата у дома.
Някога Бразилия изпусна да спечели първата си Световна купа пред собствена публика през 1950-а, когато загуби последния мач на първенството от Уругвай.
После обаче се появи спасителят в лицето на Пеле, който донесе на страната, където футболът е начин на живот, цели три трофея. С течение на времето Бразилия се утвърди като най-успешния отбор в историята на турнира с 5 световни купи в актива си.
Всички мислеха, че няма как да стане по-лошо, отколкото през 1950-а, но през 2014-а "селесао" записа още по-срамна страница в историята си при своето второ домакинство.
След загубата с 1:7 от бъдещия световен шампион Германия бе ясно, че в тима трябва да настъпи драстична промяна.
И ето, че само един квалификационен цикъл по-късно отборът изглежда напълно преобразен - след дълго търсене намери своя нов №9, стабилизира халфовата си линия и най-вече намери и други лидери, освен най-скъпия футболист в света.
Сега наближава моментът на истината в лицето на Мондиал 2018, където ще проличи колко точно добри са „кариоките". Но как се стигна до всичко това за толкова кратко време?
...
Равенството би било добър резултат - отборът на Бразилия не бе печелил никога световна квалификация на негостоприемния стадион в Кито, Еквадор а освен това бе загубил два от последните си три.
И все пак 20 минути преди края на въпросния мач, който вървеше като нулево равенство, се задаваше началото на нова ера за бразилския футбол.
Когато дебютантът за "селесао" Габриел Жезус блесна с пълна сила и започна да пише новите страници в историята на страната. Тийнейджърът открадна топката от Артуро Мина и влезе в наказателното поле, където бе съборен, за да може Неймар да отбележи първи гол с националната фланелка от година насам.
После самият Жезус успя да запише името си сред голмайсторите в този необикновен мач.
Не всеки е забравил първоначалното колебание на дебютанта - майка му му се обадила след срещата и го нахокала, че твърде често е бил в положение на засада. Габриел отвърнал с думите: „Нямаше как да се получи по-добре." Вероятно същото си е мислел и новият селекционер на петкратните световни шампиони - Тите.
Възраждането на Селесао
След като Бразилия бе спечелила едва два от първите си шест мача под ръководството на Дунга, Жезус помогна на Тите и страната си да навлезе в убийствена форма, която продължава и до днес.
"Сспечели" следващите си осем световни квалификации, подобрявайки предишния рекорд от шест поредни победи, а още през март 2017-а стана първият отбор, който си осигури място на Мондиал 2018, освен домакина Русия.
Единствено разреденият въздух в Боливия им коства да изравнят още един рекорд - този на Аржентина за най-голям точков актив в зона Южна Америка, поставен под ръководството на Марсело Биелса през 2002-ра.
Дори в мача без значение срещу Чили, който изхвърли Алексис и компания от Мондиал 2018, Жезус показа колко важен е за селекцията и колко добро е взаимодействието му със суперзвездата Неймар.
„Когато имаш таланта на лидера, тогава можеш да направиш разликата", каза Жуниньо Паулиста по адрес на треньора Тите през юли 2017-а. Твърденията му се оказаха напълно верни.
Войната извън терена
Бразилия беше в най-слабата си форма, когато Тите пое поста през юни 2016-а. Той бе пренебрегван на два пъти преди това, през 2012-а и през 2014-а.
Но за 24-те месеца след онова срамно поражение с 1:7 някогашният шампион и капитан на тима Дунга изведе страната единствено до две други унижения на Копа Америка, обяви война на медиите в страната, отказа се от ключови фигури и дори направи немислимото - отне на бразилците насладата да гледат националния си отбор по футбол, като интересът към него според социологическите проучвания бе на исторически ниско ниво.
С повторното назначение на Дунга се наложи една дистанция между отбора и народа на Бразилия.
Той гледаше на местните медии като на просто още един опонент за тима си, докато сега с Тите играчите често остават след пресконференциите, за да си разменят няколко думи с репортерите.
Новият селекционер на "селесао" моментално се показа като общителен и ерудиран човек, който гледаше с ентусиазъм на медийните дебати около отбора и бързо спечели медиите на негова страна.
Той започна ударно като върна в състава звездите Марсело и Тиаго Силва. Дунга се бе отнесъл зле с тях преди това, неглижирайки физическото състояние на играча на Реал и отнемайки капитанската лента на централния си бранител, без дори да му се обади, за да го уведоми.
Именно ролята на капитана бе сред най-важните дискусии около тима, след като Неймар публично се отказа от лентата. Тите мъдро предпочете да не избира директен заместник, а да прави ротации за ролята на лидера, разпределяйки отговорността в отбора, което върна усмивките в съблекалнята.
„Не смятам, че е от голямо значение да си капитан. Трябва всеки от нас да бъде по малко лидер", заяви Дани Алвеш - един от 11-те футболисти, носили лентата след заставането на Тите начело.
Освен това Тите се справи с претенциите на местните клубове, които често се оплакват, че нямат достатъчно представители в националния отбор. През март 2017-а той направи Диего Соуса от Спорт Ресифе първият национал от Североизточния регион (един от петте в страната) от 2001-ва насам. Селекционерът викна първи представител от 2011-а насам и от най-популярния клуб в страната - Фламенго.
„Хармонията между играчите, треньорския щаб и феновете сега е пълна", смята Филипе Луиш, който е резерва на Марсело на поста ляв бек и играеше доста повече при Дунга.
Социологическо проучване на Parana Research Institute от март 2017-а, когато отборът се класира скоропостижно за Мондиал 2018, показа, че 15% от населението на страната би гласувало за Тите, ако се кандидатира за президент.
Цялостният подход на треньора му спечели доста съмишленици, но и резултатите изиграха ключова роля за доверието към него.
Промяната
Като цяло нямаше генерални ротации и много нови лица в отбора след идването на новия селекционер. „Само няколко играчи се присъединиха. Но Тите ни отвори очите за идеите му, които ние пренесохме на терена", споделя Вилиан.
Новият треньор просто промени идентичността на отбора, намирайки отговор на въпросите, които тормозеха футбола в страната цяло едно поколение. Само за една година Тите намери така чакания заместник на Роналдо като централен нападател в лицето на Габриел Жезус, заздрави полузащитата и сне товара от плещите на Неймар, разпределяйки отговорността на всички в отбора.
Зависимостта от Неймар бе един от основните тактически проблеми за "селесао". След Мондиал 2014 той сякаш бе изолиран в един морално разбит състав и представянето му пострада, изглежайки все по-колебливо и често дори разочароващо.
С пет жълти и един червен картон Неймар бе играчът с най-лоша дисциплина при Дунга. В отчаяното си търсене на помощник в атака за звездата си старият селекционер изпробва 9 централни нападатели за 2 години, но никой от тях не пасна в отбора.
Точните изпълнители за точната схема
Намирането на постоянен партньор в нападение за Неймар бе и една от основните задачи пред Тите. Изборът му бе сведен до звездата на Сантос Габриел Барбоса, и неопитният млад талант Габриел Жезус от Палмейрас. Решението му бе доста смело, но се отплати напълно.
„Никога не съм предполагал, че ще се окаже толкова успешен ход", признава самият Тите.
С пет гола от първите си четири мача за "селесао" Габриел Жезус завърши 2016-а като най-резултатния футболист на Бразилия, въпреки че направи дебюта си едва през септември, а преди това страната бе участвала в голям международен турнир.
Младият талант застана на върха на атаката в разчупената формация 4-1-4-1, която донесе на Тите местни, континентални и дори световни титли като треньор на Коринтианс. Умението на Жезус да се придвижва в атака и да използва почти всеки шанс, който му се открие, върна една отдавна изгубена острота в действията на „кариоките".
Отборът започна да играе изнесен значително по-напред, да пресира противника и изглеждаше доста по-компактен, което позволи на нападателите да използват по-добре пространствата, а освен това им осигури подкрепа от задна линия.
Бековете отново станаха ключови за играта на Бразилия, както е било при всеки шампионски отбор на страната, а те подсигуриха нужната ширина по крилата и по-свободна роля за плеймейкърите.
Тази промяна се отрази най-добре на голямата звезда на тима Неймар, който е топ реализаторът на отбора при Тите.
След повече от десетилетие на еднообразен и лишен от острота футбол, сега Бразилия отново контролира играта, като едновременно с това играе красиво и прави все по-редките в модерната си история атаки през центъра на терена в типичния за страната стил и на висока скорост.
Ключов бе и възходът на Каземиро в Реал Мадрид, тъй като той се оказа достатъчно стабилен, за да действа без партньор на позицията си и да подсигурява защитата. Като добавим към него креативния Ренато Аугусто и преродения Паулиньо, който вече също играе на топ ниво в клубния си Барселона, получаваме изключителна подкрепа от дълбочина както във фаза защита, така и в атака.
Именно Паулиньо е не по-малко важен за цялостния успех на проекта на Тите. Новият селекционер бе работил само три дена с отбора, преди да дебютира и се нуждаеше от някого, който да познава добре тактиката и разбиранията му и да ги предаде на останалите.
Двамата бяха работили заедно в най-успешния период от историята на Коринтианс. Паулиньо пък се нуждаеше само някой отново да повярва в него. Хеттрикът му при разгромната победа над Угувай в Монтевидео бе пика в националната кариера на футболиста и послужи като трамплин за кариерата му.
Но готови ли са за Русия?
Тите успя да изгради един постоянен и печеливш отбор за едва 13 месеца начело на "селесао". Той обикновено разчита на едни и същи играчи в стартовите си 11, като единствено Вилиан и Филипе Коутиньо претърпяват ротации на дясното крило.
Сега единствените свободни места за Мондиал 2018 в състава на Тите остават тези на резервната скамейка. Засега най-спорният момент около селекцията на Бразилия остава фактът, че треньорът продължава да не вика стража на Сантос Вандерлей за трети вратар в тима си...
Понякога се появява недоволство сред местните клубове, защото Тите предпочита да разчита на играчи, с които е работил преди в Коринтианс, но почти никой в страната не се оплаква от отсъствието на звезди като Давид Луис и Дъглас Коща.
За мнозина отборът на Бразилия изглежда напълно готов да се бори за титлата в Русия догодина. Но не е странно, че самият Тите не е съгласен с подобни твърдения: „Категорично не. Ще ми се да имахме повече време."
Той е изключително старателен и самокритичен. През 2013-а си взе година почивка от професията само за да има време да посети някои от най-големите европейски клубове и да разшири познанията си за играта. Сега Тите е решен да покаже какво е научил и какви поуки е извлякъл от футболното минало на Бразилия.
Дунга също бе подредил солидна единадесеторка за Мондиал 2010, но тя капитулира срещу Холандия в четвъртфиналите. След това Луиш Фелипе Сколари спечели 15 от 16-те си мача преди Мондиал 2014 и бе определил състава си за турнира година по-рано, когато асистентът му Карлос Алберто Перейра смело обяви, че „трудната работа е вече свършена".
Самият Тите също си изпати от този проблем, когато неговите световни клубни шампиони от Коринтианс прегоряха само няколко месеца след триумфа си над Челси през декември 2012-а в Япония.
Все още има неща, които да бъдат изгладени, особено що се отнася за бековете, където отборът изглежда уязвим заради липсата на достатъчно качествени алтернативи на Марсело и Дани Алвеш. Пред тима все още има някои предизвикателства. Например да играе срещу отбор, който обича да владее топката като Германия или Испания.
Освен това в момента Тите експериментира с Коутиньо, изтегляйки го по-назад в полузащитата, където за място се бори и младият талант на Гремио Артур. Освен това той трябва да намери алтернативен вариант за състава си в случай на проблеми в навечерието Мондиал 2018.
„Това е всекидневен процес на изграждане", обяви самият Тите наскоро. Изграждането започна и успешно бяха положени основите, но все още и има много работа за вършене.
Бразилия на Тите измина дълъг път от негостоприемния терен в Кито, Еквадор, до Мондиал 2018 в Русия и макар да го измина бързо, то предстоят най-тежките и важни стъпки до върха. Голямото предизвикателство за преродения отбор на Селесао тепърва предстои.
