Постоянното присъствие

СЛАВНИ ТРАДИЦИИ

Националният отбор на Чехия не е пропускал участие на Европейско първенство още от 1996 година - първият голям футболен форум след разпадането на съюза със Словакия.

Необходимо е да споменем, разбира се, добре известната европейска титла като Чехословакия през 1976 г., както и двата световни финала на федеративната държава през 1932 и 1962 г.

По-голямата от двете страни продължи да носи с гордост тези славни традиции и още през 1996 шокира с достигането до финал на европейското в Англия. Оттогава насам Чехия има трудности с класирането си на световни първенства (само през 2006), но е неизменен участник в континенталния шампионат.

ИЗХОД ОТ КРИЗАТА

След кризата в квалификациите за Мондиал 2010, когато се смениха цели трима треньори, но не успяха да се справят с конкуренцията на бившите съграждани от Словакия и на Словения, нещата се стабилизираха с назначаването на 46-годишния Михал Билек.

Бившият национал, играл за Чехословакия на Италия'90, бе компромисно назначение, плод на безизходицата. Билек, който преди това водеше словашкия Ружомберок, имаше една единствена титла на Чехия като треньор със Спарта (Прага).

Той обаче успя да затегне редиците в националния и да изкара прилична квалификационна кампания, изпреварвайки за второто място Шотландия, след като от самото начало бе ясно, че за първото са абонирани европейските и световни шампиони от Испания.

Стартът на квалификациите бе изключително разочароващ, след като на свой терен в Оломоуц чехите изненадващо загубиха от Литва. После обаче се взеха в ръце и нещата си дойдоха на мястото.

МАЛКО КЪСМЕТ ВИНАГИ Е НУЖЕН

Отборът на Билек всъщност извади късмет, падайки се на баражите срещу новата държава Черна гора, а не например срещу Турция.

След двете победи с 2:0 у дома и с 1:0 в Подгорица светът си отдъхна - симпатичният отбор на Чехия отново е на европейско, а не достигналата до плейоф с голям късмет за сметка на България, Швейцария и Уелс бригада на Бранко Бърнович, проповядваща негативен футбол.

Всъщност класирането в конкуренцията на Шотландия, Литва, Лихтенщайн и след това на Черна гора не позволява особено обективна преценка на качествата на чешкия национален отбор към днешна дата.

За нас, българите, това е много интересен въпрос предвид предстоящите ни срещи в квалификационната група за Бразилия 2014. Спомените ни от Чехия не са много приятни предвид на това, че последният ни официален мач с тях през 2001 завърши с разгромното 0:6.

ПОДМЛАДЯВАНЕ

Разбира се, сегашният състав няма много общо с тогавашната блестяща селекция, която включваше хора като Павел Недвед и Карел Поборски. Единствените оцелели до днес са Томаш Росицки и Милан Барош и те не са въобще за подценяване, но като изключим вратаря на Челси Петер Чех, други звезди освен тези в тима на практика няма.

След катастрофалната кампания за Мондиал 2010 някои от утвърдените, но застаряващи играчи сами се оттеглиха от представителния тим, а други просто не бяха викани от Михал Билек. В този списък влизат имена като бранителите Зденек Григера, Томаш Уйфалуши, Давид Яролим и Давид Розенал и халфа Давид Яролим.

ВСЕ ПАК ОПИТНА ЗАЩИТА И ЕДИН ПОЛУЕТИОПЕЦ

Пред топ вратаря Чех, вместо изброените защитници Билек разчита на натрупалите вече доста опит Хубшман, Сивок и Хубник, както и най-вече на Михал Кадлец от немския Байер, син на сребърния медалист от Евро 1996 Мирослав Кадлец. Изненадващо на пръв поглед е, че 26-годишният ляв бек е и голмайстор на отбора в квалификациите с 4 попадения - това обаче намира обяснение с факта, че 3 от тях са от дузпа.

Все по-силен анонс за място сред титулярите в отбраната напоследък дава и екзотичното попълнение от Слован (Либерец) Теодор Гебре Селасие, който по майка е чех, а по баща етиопец.

НЕПРЕКЪСНАТА РОТАЦИЯ

Всъщност трудно може да се говори за избистрен титулярен състав, тъй като през цялата квалификационна борба, като в осемте срещи в групата и двата баража селекционерът нито веднъж не повтори стартовата единайсеторка!

В зависимост от съперника и в търсене на оптимален избор на титуляри, Билек не спря да върти схемите и хората, за добро или лошо. Ясно е, че процесът на избистряне на състава ще продължи в месеците до Евро 2012, като ще е добре, ако в Полша и Украйна специалистът вече е наясно с него.

Средната линия изглежда най-силното звено на "червените", тъй като там играят капитанът Томаш Росицки от Арсенал и също толкова опитният Ярослав Плашил от Бордо. Почти сигурен титуляр е и Петер Жирачек от Виктория (Пилзен), който отбеляза победния гол във втория мач с Черна гора и окончателно подпечата визата за европейското.

ПИЛЗЕНСКОТО ЧУДО И ГРАНДОВЕ В УПАДЪК

Всъщност, цялата халфова линия на шампионите е в полезрението на Билек, като кога по-често, кога по-рядко, в игра за националния отбор влизат още Вацлав Пилар, Даниел Колар и Милан Петржела. Тимът на Виктория, който се представя нелошо в Шампионската лига въпреки жестокия жребий, събрал го в група с Милан и Барселона, е интересно явление в съвременния футбол - единствените чужденци там са... трима словаци, които трудно биха се вписали напълно в определението "чужденец".

Освен изброените кадри на пилзенския треньор Павел Върба и споменатия Гебре Селасие, единствените други национали от местната Гамбринус лига в момента са двама представители на Спарта (Прага) - халфът Марек Матейовски и нападателят Вацлав Кадлец, и един от другия столичен гранд Славия - полузащитникът Адам Хлушек.

И тримата обаче играят периферна роля и дори не е сигурно дали ще заминат за Полша и Украйна, което потвърждава тенденцията страните от бившия социалистически блок да разчитат предимно на свои състезатели, вадещи си хляба зад граница.

ОТ БАРОШ ДО КАДЛЕЦ

Заслужава си да се спомене специално обаче 19-годишният Вацлав Кадлец, срещу чието име стои респектиращата статистика от 1 мач и 1 гол. Избраният за най-прогресиращ футболист на Чехия за 2010 дебютира миналата година при победата с 2:0 в Лихтенщайн и стана най-младият голмайстор в историята на националния отбор. Билек не го закачаше през 2011 заради ангажимента с младежите за европейското първенство до 21 години, където чехите достигнаха полуфинал, но вероятно ще разчита на него през лятото.

Най-твърдата величина в атаката на тима, разбира се, е звездата на Галатасарай Милан Барош, като цяла Чехия се моли той да е отново във формата, направила го навремето голмайстор на Евро 2004.

Най-често до него играе Ян Резек от Анортозис, а достойни варианти са още Томаш Нецид от ЦСКА (Москва) и Мартин Фенин от Енерги.

НИКОГА НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ ЧЕХИТЕ!

На пръв поглед съставът на Чехия не е никак респектиращ и вероятно букмейкърите ще му отредят ролята на аутсайдер. Само че така беше и през 1996, когато изненада доста отбори и достигна до финала. Така бе и двайсет години по-рано, когато след изпълнение на дузпи се окичи с титлата европейски шампион.

Така че всеки, който си позволи да отпише чехите, рискува да съжалява жестоко!

Новините

Най-четените