Хубава работа, ама българска. Това е първата мисъл, която ми дойде наум, след като проследих развитието на случая с Пини Гершон. Аз съм последният човек, който иска да адвокатства на баскетболния треньор. Бях една от малкото, която го разкритикува след провала на европейското първенство в Полша. Това, което се случи в първите дни на януари обаче, е истинско безобразие. Защото така не бива да се разделяме и с пазача на залата. Просто не е редно.
В продължение на няколко месеца ръководството на федерацията така и не обяви какво е положението с националния треньор. Вместо това шикалкавене и приказки как Пини ще продължи да помага. Да помага, но в какво качество, как, кога и защо? Шикалкавенето явно изнерви и треньора, печелил европейски титли с Макаби и признат за един от най-големите асове в професията, и той логично си тръгна обиден.
Човекът си има достойнство, все пак не успя да поживее повечко по нашите ширини. А и сигурно не може да си обясни, защо през декември 2007 година родните баскетболни шефове подскачаха от радост като първолаци, получили калинка в бележника. След класирането на тима за европейското тази радост достигна истерични нотки, а сега не си вдигат телефоните. Няма логика. И въпреки че евреинът има български корени, е добре да вземе да прочете някоя книга на Иван Хаджийски, за да се запознае с народопсихологията ни. Оттам ще разбере някои важни неща - като например това, че българинът е изключителен неблагодарник и човек с къса памет.
Няма нищо лошо в това друг да води националния отбор и предложенията на Гершон за треньорски щаб да бъдат отхвърлени. Тук говорим за нещо друго - за начина, за отношението, за липсата на последователност. Не е трагедия, че България ще има нов национален селекционер.
Защото с този материал не Гершон, а магът Дейвид Копърфийлд не може да се оправи. Трагедия е начинът, по който са разделяме с хората. Но кой ли вече се учудва на това. Някой спомня ли си кога беше бенефисът на един от най-великите български играчи Георги Младенов. И с него са разделихме така... по терлици. А след случая с Пини Гершон да се готви и Силвано Пранди. Волейболният специалист може да е велик днес, но утре и него ще направим за резил.
