Стигнахме и до началото на новия сезон във Формула 1. Това е последното нещо, което пиша за блога на Times, след което предавам щафетата на моя наследник Кевин Йисън. Затова реших, на раздяла да споделя някои мои наблюдения върху състоянието на малкия свят на Формула 1 преди Кевин да се захване с всичко най-интересно преди Гран при на Бахрейн следващия уикенд.
1. Големи промени. Определено промените в състезанията тази година ще са сериозни - без дозареждане с гориво в бокса и появата на един или два (много слаби) нови отбори, но най-голямата промяна е политическа. (Може би това ми е направило впечатление защото отделях твърде много време на политиката във Формула 1.) Идеята ми е, че атмосферата около ФИА и дискусиите, които вървят с федерацията са съвсем различни - това се отнася основно за отношенията на ФИА с Формула 1 и начинът, по който се управлява световният шампионат. Разликата с времето, когато начело беше Макс Мозли няма как да остане незабелязана.
Трябва да призная, че не очаквах толкова драматична промяна. Подобно на мнозина и аз възприемах Жан Тод като човек на Мозли и смятах, че при него почти нищо няма да се промени. Но се оказа, че съм пренебрегвал личностните качества и подхода на Тод. В много отношения обаче той може да се окаже много по-различен от Макс. Мозли обичаше вниманието на медиите, наслаждаваше се на това да създава проблеми и след това да влиза в ролята на спасител, което даваше усещането, че Формула 1 едва ли не е в постоянна криза. Тод е тих, почти потаен, винаги търси консенсуса и решава да действа едва когато е убеден, че ще спечели. Макс си падаше го грандиозните жестове, освен това много обичаше да си разчиства сметките с враговете си. Досега Тод не е показал такива наклонности.
По мое време (о, да) ми се налагаше да говоря около 425 пъти на седмица с човека, който беше очите и ушите на Макс - Ричард Уудс. Добре, преувеличих - по десет пъти на ден. Сега изглежда, че Уудс е останал без глас. Вече не се налага да се правят уговорки кое се казва неофициално и да се организират тайни срещи за допълнителни и потайни обяснения за почти всичко, което се случва във Формула 1. Няма ги и апетитните макиавелистични планове, които се обсъждат всяка седмица или смехотворните планове за възприемането на ФИА от обществото. Може би сега всичко това се е стоварило на главата на френските ми колеги, защото на площад "Конкорд" вече резидира Тод и Уудс започва всеки разговор с "Bonjour" вместо с: "Какво става, пич?" Но се съмнявам. Управлението на Тод може да се определи като работещо на по-бавен режим, по-сигурно, по-смислено и може би ще се окаже много по-добро за спорта, както и такова, което привлича много по-малко вниманието на медиите. За Бърни това е и добро и лошо. Въпреки че отрича, влиянието му в сравнение с времето на Макс е намаляло, но в същото време "бомбите" в медиите от ерата на Макс едва ли му липсват.
2. Което ни отвежда до втората ми теза. Всички, включително и аз се надяваме, че този сезон във Формула 1 ще бъде истински трилър. Иска ми се акцентът този сезон да е върху това, което се случва на пистата, за първи път от много години. В последните три сезона има някои отлични състезания, но и доста скучни надпревари. Това обаче нямаше голямо значение, защото сапунения сериал "Формула 1" продължаваше с нов епизод. Макс като жертва на садо-мазо страстта, безнадеждното и смешно мнение на Рон Денис за самия него, безвкусния блясък на Флавио Бриаторе, добре пресметнатата заплаха от страна на Тод (говорим за близкото минало) и естествено, жокерът в колодата, този, който се забавляваше най-много - Бърнард Чарлз Екълстоун.
И не трябва да забравяме, че в доброто старо време, McLaren мразеха искрено Ferrari, с почти същата страст в Renault мразеха McLaren, ние не харесвахме McLaren, падокът беше изпълнен с постоянни разправии и разчистване на сметки, които се преливаха в сякаш безкрайна поредица. Сега, на преден план са новото поколение технократи и корпоративни шефове, които не си падат по публичността и ръководят големите тимове, а McLaren нямат никакви проблеми в отношенията със старите си врагове. Което означава, че Формула 1 вече няма нужда, поне за известно време, от скандали и кризи.
3. Сега е важно какво ще се случи на пистата. Това не означава, че няма да има спречквания и обвинения в нарушаване на правилата, но най-важна ще е битката на трасето и ще е хубаво, ако надпреварата е качествена. Лично аз няма да се занимавам професионално с Формула 1. Ще продължа да се интересувам и да чета всеки ден какво се случва в този малък свят, ще гледам състезанията по телевизията, когато са в човешко време и в неделя ще мога да отделям на обяда си около 20 обиколки от състезанието. (Всъщност, нямам търпение да видя какво ще се случи в противопоставянията "Люис срещу Дженсън" и "Фернандо срещу Ferrari", не, не съм сбъркал във второто. Както и дали Михаел ще успее да запази концентрация и спокойствие когато колата му не е достатъчно бърза...) Няма да се изненадам ако Шумахер си тръгне още в края на 2010...
4. Мога да продължа още дълго, но... Официално отбелязвам, че моят фаворит за титлата е Люис Хамилтън и ще се радвам да видя Фелипе в топ форма да се пребори за лидерската роля във Ferrari. Маранело е моят избор за първи разрив между пилотите. Моят съвет към Фелипе би бил да се бори за правата си и да не премълчава нищо. Той е страхотен тип и невероятно добър пилот и не би трябвало да позволява на новия си съотборник да му се качва на главата или пък да допусне да стане жертва на апаратните игри на Ferrari, които могат да го избутат в ролята на №2 в тима. Това може да се окаже последният сезон на Маса в голям тим или предпоследният.
5. Накрая, благодаря ви за милите коментари, особено в последните дни. Ценя ги високо, особено тези, написани от хора, които не познавам, но чувствам близки като приятели. И да изясня нещо, някой от вас ме беше питал дали като пътувам за състезания винаги да пътувам в туристическата класа - да, билетът ми е Economy class, винаги.
6. Червените светлини на старта вече светят, шумът от двигателите достига невероятни висоти, аз седя в пресцентъра и дланите ми се потят от напрежение. Това преживяване е незабравимо...
