Колеблив и без особен блясък. Такъв бе редовният сезон на мъжкото волейболно първенство, който приключи преди ден. Всеки от тимовете изигра по 28 срещи, част от резултатите предизвикаха изненада, други бяха абсолютно закономерни.
Над всички, не само според класирането, бе отборът на ЦСКА. Червените правят трети много силен сезон. Този път не само у нас, но и в Европа. Естествено, няма как да се подмине фактът, че и късметът им помогна да излязат от групите на Шампионската лига. Но нали в крайна сметка той е на страната на силните?
А че отбора на Сашо Попов е такъв няма съмнение. В 28-те си мача у нас тимът срещна проблеми единствено с Марек в началото и с Лукойл Нефтохимик. Балансът и с двата е по две разменени победи. Срещу всички останали червените са абсолютен хегемон.
Мачовете на истината тепърва предстоят, но ЦСКА вече доказа, че трябва да бъде считан за фаворит №1 за титлата. Сашо Попов и хората му всъщност направиха най-трудно - качиха се до върха преди две години и успяват поне засега да се задържат на него.
Нещо, което не се отдаде нито на Лукойл, които спечелиха титлата и купата преди ЦСКА, нито на Левски, които взеха златото през миналата година. „Червените" бяха тима с най-мащабна селекция през лятото и освен да продават, се погрижиха и да купуват. Така тимът разчита освен на шестима твърди титуляри и на дълга резервна скамейка.
Големият проблем пак остават травмите. Те нарушиха подготовката на тима като цяло и на отделни състезатели като Владо Александров и Бойко Бонев. И като нищо това може да се окаже препъни камъчето в плейофите.
Приятната изненада на първенството до сега е отборът на Левски. Месеци след като взеха златните медали „сините" се превърнаха в сергия. Продадоха всеки, който можеше да бъде продаден и никой не очакваше нищо от този състав.
Тимът обаче вече си осигури поне бронзов медал, а и от мач на мач показва все по-добри игри. Ако успеят да запазят концентрация в предстоящите двубои сините като нищо могат да стигнат до финала. А там предимствата със сигурност ще бъдат на тяхна страна заради липсата на психологически натиск.
Разочарованието дойде от Дупница. Само ръководството на Марек може да каже как от битка за титлата, каквито намерения бяха афиширани на старта, се стигна до битка за оставане в елита. Спечелването й е единственото, от което клубният бос Ивайло Константинов може да е доволен. Останалото са загубени десет месеца в един от най-спортните градове на България.
