Много или малко е четвъртото място на волейболистите от Евро 2013? Стигнаха ли тавана на възможностите си или остана недоразвит потенциал поне за бронз?
Въпроси, които ще предизвикат сериозни (и не толкова) анализи в следващите седмици.
В живота и спорта обаче, назад можеш да гледаш само, когато бъдещето не предлага нищо ясно и обещаващо.
Българският волейбол има ясна цел, която трябва да следва. През 2015 година сме домакини на европейското заедно с Италия, като решителните мачове ще са у нас.
Това е първенство, което може да промени статута ни от такъв на един от добрите отбори, до постоянна сила и величина във волейбола.
Защо ли?
Започва реконструкция на залата във Варна, където е едно от символните места за националния ни тим в последните години. Към нея ще има и тренировъчен комплекс, както е в "Арена Армеец".
Прибавете и столичната "Христо Ботев", дадена изцяло на федерацията по волейбол, и получаваме три сериозни и модерни центъра на привличане на деца към играта, а за изградените вече отбори - места за подготовка на ниво.
Имаме Разлог, Дупница, Бургас - където са най-силните ни извънстолични отбори. Левски и Славия, традиционно развиващи спорта, ЦСКА - ако бъде спасен над водата от благодетели в тежката му ситуация.
Доказано е, че такъв форум вдига интереса и запалва еуфория в страната-домакин.
Близкият ни контакт със Световната лига преди година го подчерта - 14 хиляди напълниха два пъти "Арена Армеец", а милиони се заковаха пред телевизорите.
Имаме и един готов набор от 25 волейболисти от солидна класа. Не световна, както например Бразилия и Русия, но добра класа. Те са основата на националния тим за мъже.
Изпъкват и хората, върху които ще падне отговорността за следващите две години. Догодина има световно в Полша, а после идва и кулминацията - Евро 2015 тук, на родна земя.
Двама италианци имат водеща роля - Камило Плачи и Марчело Абонданца. Първият донесе най-често липсвалия през годините фактор при мъжете - постоянство. Вече не сме фурор и приятна изненада, а фактор - част от елита на всяко състезания в последната година.
Абонданца гради нов женски тим, който показва потенциал и според специалистите в родния волейбол е обречен да иде на олимпиадата в Рио. Това е планът при дамите.
Имаме изключителен талант като Цветан Соколов и позабравеният, но световен играч Матей Казийски.
Да, Казийски... Забелязахте ли как в минутите след загубата от Сърбия за бронза, играчи и треньор посочиха какво ни липсва - играчът, който прави точките след 20-ата.
"Горещата ръка", както се изрази Владо Николов.
Дали това не е Матей?
Въпроси много. На първо време отборите и на мъжете, и на жените, трябва да бъдат поздравени за силния сезон.
При мижавите ни вътрешни първенства, да поддържаме такова ниво при националните тимове, е чудо.
Затова - гледаме смело към 2015-а. А няма да се оплачем и на някой медал преди това, ей така по пътя към голямата цел.
Например от световното догодина...
