38 мача, 26 победи, 12 равенства, 0 загуби – свещената статистка, зад която се крие един от най-великите състави на Арсенал и със сигурност най-паметната кампания в клубната история.
През сезон 2003-04 „артилеристите“ имат всичко, от което един тим се нуждае – сигурен вратар, непоклатима защита, креативна полузащита и смъртоносна атака. Имат отборен дух, шампионски характер, дълга резервна скамейка и… късмет, разбира се.
Сол Кембъл, Патрик Виера, Денис Бергкамп, Робер Пиерс и Тиери Анри се превръщат в символ на Непобедимите, а на влизане в тренировъчната база на Арсенал години по-късно може да се види момент, символизиращ всичко, което онзи отбор значи – Виера и Кембъл са заедно, а ръцете им са сплетени, олицетворяващи забележителния колектив в съблекалнята.
Колектив, изграден много по-трудно, отколкото изглежда. Защото всеки футболист в него трябва да заслужи мястото си и да го отстоява всеки ден. Всеки играч има и своя извървян до Непобедимите път.
От шампионския отбор на „топчиите“ от тази кампания вероятно най-подценявана е отбраната, което е нормално, разбира се, имайки предвид блясъка в халфовата линия и атаката.
Някои специалисти дори смятат, че силната защита на Арсенал е плод на чиста случайност, осланяйки се на факта, че какъвто и нюх Венгер да има към офанзивни играчи, често през годините се проваля в откриването на вършещи добра работа защитници.
Не трябва да се забравя също, че легендарните Адамс, Боулд, Диксън, Уинтърбърн и Киоун французинът наследява, а в първия случай, в който Арсенал играе мач от първенството без нито един от тях, губи 1:6 от Манчестър Юнайтед през 1992 г. Поредното доказателство, посочвано от критиците на Арсен, обясняващи, че мениджърът има трудности с отсяването на дефанзивни играчи.
През сезон 2003-04 Йенс Леман е новакът в състава, Лаурен е преквалифициран на бранител, Сол Кембъл няколко години по-рано идва от кръвния враг Тотнъм, а Ашли Коул постепенно се изкачва по веригата към първия състав, така че вече е безспорно – това е отбраната, създадена от Венгер.
Но един липсва. Той често е невъзпят герой, а такъв си остава и до ден днешен. Независимо от това, този футболист е голямото доказателство, че Арсен Венгер разпознава добрия защитник.
През 2002 г. на проби при лондончани идва едно никому неизвестно момче, което се състезава за Мимоазас, а по-късно със Сол Кембъл създава страховито партньорство.
Коло Туре е демонстрация на това, че освен с изящна техника, светкавична бързина и неизчерпаема сила, претенциозният Венгер може да бъде впечатлен от много по-прости неща. А когато вратата ти е затръшната под носа, нищо не пречи да я разбиеш.
Мениджърът на „топчиите“ е популярен с непрекъснатото си търсене на нешлифовани диаманти, а по време на тренировките през седмицата се появяват какви ли не нови лица, които са изпробвани.
Принципът е следният: ако на проби е нападател, Венгер го пуска на заниманията срещу Мартин Киоун, а ако е защитник – срещу Тиери Анри. В първата тренировка на Туре той си партнира с Киоун, а срещу тях в противникова отбор играят Тиери Анри и Денис Бергкамп в напълно шаблонна игра, целяща по-скоро изчистване на детайли от тактическа гледна точка.
Топката достига до Анри, а секунди по-късно той е посечен с брутално влизане в гърба, което в официален мач е равнозначно на директен червен картон. „Коло, какви ги вършиш?“, веднага изкрещява Венгер, който е поразен от възможността, че най-добрият му футболист може да получи сериозна травма.
Минути по-късно Денис Бергкамп овладява топката и е покосен в същия момент. С първите си две действия, в първата си тренировка с Арсенал, Коло Туре вади от строя двете големи звезди в тима. Останалата част обаче си заслужава да разкаже очевидец:
„Продължихме да играем и следващият шпагат на Коло беше перфектен. Изританата топка се вдигна нагоре и се приземи точно в краката на Венгер. Той просто си беше там и гледаше мача. Следващото, което се случи, бе Коло Туре да скочи срещу него с двата крака напред, за да вземе топката. Чуваха се само крясъците на Венгер. Беше пострадал и се нуждаеше от лекарска намеса. На първите си проби Коло контузи Анри, Бергкамп и Венгер!“, спомня си Рей Парлър.
„Утре ще подпишем с него“, заявява Венгер, като му се налага и да успокоява плачещия Коло, който си мисли, че е пропилял златния си шанс. Точно обратното! Французинът харесва желанието на новака и затова му дава шанс.
4 шпагата, 3 контузии, дузина втрещени – свещената статистика, която осигурява на Коло място в състава, който после става познат на всички като Непобедимите.
Туре и Кембъл се допълват взаимно и са една от многото успешни комбинации на Арсенал по целия терен. Останалото е история.
